Решение № 4310 от 04.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4310 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330104747 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Х. Б. Х., ЕГН ********** против А. В. С., ЕГН **********, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за главница в размер на 3 250 лв., дължима на основание Запис на заповед, издаден на 04.06.2011 г. и предявен за плащане на 03.02.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда на 11.01.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 252/12.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 480/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Твърди се, че ответникът е издал запис на заповед на 04.06.2011 г. в полза на ищеца, като същият е предявен за плащане на 03.02.2022 г. на ответника. Сочи се, че предвид неплащането ищецът се снабдил със заповед за незабавно плащане, против която ответникът е възразил. Иска се от съда вземането по записа на заповед да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Отправено е искане за присъждане на направените разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска изцяло като неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна, но след като падежът е определен „на предявяване“, е следвало същият да бъде предявен до една година от 1 издаването му, освен ако издателят не е определил по-къс или по-дълъг срок.

В конкретния случай се сочи, че не е бил предвиден срок, различен от установения, съответно твърди се, че предявяването е следвало да се извърши до 04.06.2012 г., а същият бил предявен извън срока – на 03.02.2022 г. За да е предявяването на плащането в срок, то следвало да се направи до 04.06.2012 г., а от 05.06.2012 г. започнала да тече тригодишната погасителна давност за предявяване на иск срещу платеца. Според ответника давността е изтекла на 05.06.2015 г., а искът бил предявен на 11.01.2024 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 535 от Търговския закон.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже, че в негова полза е издаден редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, който съдържа всички реквизити на ценната книга, вземането по който е станало изискуемо, но въпреки това липсва изпълнение на дължимата сума от ответника на падежа, като издател на поетото парично задължение, както и обстоятелства, които спират или прекъсват изтичането на давностния срок, а ответникът следва да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да докаже наличие на такива положителни факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, включително и възраженията си в отговора за погасяване на вземането, като установи изтичането на предвидената в закона погасителна давност, а при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК с оглед постъпилото възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

К а т о безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът е отделил обстоятелствата, че ответникът А. В. С. е издал в полза на ищеца Х. Б. Х. запис на заповед за 3 250 лева, издаден на 04.06.2011 г., с падеж: „на предявяване“, като записът на заповед е предявен за плащане на 03.02.2022 г.

Съгласно чл. 487, ал. 1 във връзка с чл. 537 от ТЗ записът на заповед с уговорен падеж „на предявяване“ е платим с предявяването, което следва да бъде направено в срок до една година от издаването си, като този срок може да бъде скъсен или удължен от издателя на ценната книга. Видно от приложения по делото запис на заповед в същия е уговорен падеж „на предявяване“, като липсва изявление на издателя за скъсяване или удължаване на този срок. Т.е. ценната книга е следвало да бъде предявена за плащане на длъжника в срок от 04.06.2011 г. до 04.06.2012 г., а това не е направено.

В този случай кредиторът е следвало да предяви иск срещу платеца по ценната книга в срока по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, а именно до три години от падежа. Падежът е определен на предявяване и след като не е удължен или скъсен срокът за предявяване, по аргумент от чл. 487, ал. 1 от ТЗ срокът за предявяване е бил до 04.06.2012 г., от която дата тече тригодишният срок за предявяване на обратните искове по чл. 505 от ТЗ. Предвид наведеното възражение от ответника за изтекла давност, съдът намира, че давностният 2 срок за обратните искове е изтекъл на 04.06.2015 г.

Следователно за кредитора е останала на разположение една възможност за иск, а именно искът за неоснователно обогатяване по чл. 534 от ТЗ. Този иск следва да бъде предявен срещу платеца по ценната книга в срок до три години от деня на изгубване на исковете по записа на заповед. Както прие по-горе съдът, датата на изтичане на давността по обратните искове е 04.06.2015 г., т.е. това е началният срок на давността по иска за неоснователно обогатяване. Предвид изложеното от ответника възражение за изтекла давност, съдът намира, че същото е основателно, понеже кредиторът е следвало да предяви искът по чл. 534 от ТЗ в срок до 04.06.2018 г., а исковата молба е едва от 13.03.2024 г. Дори и да се приеме, че заявлението по чл. 410 от ГПК е началният момент на исковата молба, т.е. 11.01.2024 г., то срокът за иска пак е пропуснат.

Съдът намира за недоказани и неоснователни доводите на ищеца, че ответникът многократно в присъствието на свидетели е признавал задълженията по процесния запис на заповед, като с това е прекъсвана давността на основание чл. 116, буква „а“ от ЗЗД. За доказване на тези обстоятелства ищецът направи доказателствени искания само за разпит на свидетели. На основание чл. 164, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 2 от ГПК съдът намери за недопустими тези доказателствени искания предвид липсата на изрично съгласие от насрещната страна – ответника, за установяване с гласни свидетелски показания на измененията на писмено съглашение (запис на заповед), в което страната, която иска свидетелите (ищецът), участва.

Изложеното води до извода, че ответникът не дължи на ищеца търсената сума и искът е неоснователен.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ответникът. Същият е направил разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство, като договорът за правна помощ има характера на разписка за получени в брой пари, които следва да се възложат в тежест на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 535 от Търговския закон за признаване за установено, че А. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр.

****************, дължи на Х. Б. Х., ЕГН **********, с адрес в гр.

****************, главница в размер на 3 250 лв., дължима на основание Запис на заповед, издаден на 04.06.2011 г. и предявен за плащане на 03.02.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда на 11.01.2024 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 252/12.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 480/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Х. Б. Х., ЕГН **********, да заплати на А. В. С., ЕГН ********** сумата в размер на 800 лв. – 3 сторени разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4