Решение № 2393 от 15.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 15.12.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Десислава

Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1157 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът – „С.и Т.-

МО” ЕООД, твърди, че на 20.12.2010 г. сключил комисионен договор с М.Н.О., по силата на който поел задължение да сключи договор за продажба на имущество, собственост на М.Н.О.. В изпълнение на този договор ищецът посочва, че сключил с ответника – „Е.” ЕООД, договор, с който продал на последния стоки, представляващи боеприпаси, определени по вид, количество и цена в спецификация към договора, като последният е поел задължение да заплати цена за тях и да изтегли закупената стока от складовете на продавача. Този договор е изменен с подписани от страните три допълнителни споразумения към него, като с § 3 от последното от сключените споразумения, което е от 09.10.2012 г., е постигнато съгласие, че ответникът се задължава да изтегли неполучените изделия, чието изкупуване е уговорено в договора, в срок не по-късно от 48 дни, считано от датата на издаване на нарежданията за изтегляне от М.Н.О.. Ищецът твърди, че на 25.10.2012 г. са съставени 8 броя нареждания, като срокът за изтегляне на посочените в тях боеприпаси е изтекъл на 12.12.2012 г., до която дата ответникът е изтеглил стоки на стойност 1 328 962, 80 лв., като са останали неизтеглени такива съгласно договора на стойност 1 671 398, 40 лв. с ДДС. Срокът, в който ответникът е следвало да изпълни задължението си за изтегляне на боеприпаси, не е изменян отново по обща воля на страните по договора. Посочва, че ответникът е направил извънсъдебно изявление, че причината да не бъдат изтеглени боеприпасите в уговорения срок е забавата във въвеждането в експлоатация на използваните от него складови бази. В чл. 10, т. 4 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за изтегляне на боеприпаси ответникът дължи неустойка, която е в размер на 0, 5 % месечно от стойността на неизтеглените количества стоки с ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от тази стойност. Ето защо и с оглед неизпълнението в срок от ответника на задължението му за изтегляне на боеприпаси на стойност 1 671 398, 40 лв., ищецът счита, че той дължи да му заплати неустойка за забава, която за периода от 12.12.2012 г. до 12.02.2014 г. възлиза на сумата от 167 139, 84 лв. с ДДС. Поради изложеното „С.и Т.- МО” ЕООД моли „Е.” ЕООД да бъде осъдено да му заплати посочената сума.

Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът - „Е.” ЕООД, оспорва предявения иск. Твърди, че изтеглянето на боеприпасите не е свободно и може да се извърши само въз основа на нареждане на М.Н.О. до съответното военно формирование на територията на страната, в което се намират вещите, поради което и за да може ответникът да изпълни своето задължение, следва да получи съдействие от ищеца, който е поел задължение да осигури издаването на посочените нареждания.

Заявява, че ищецът е изпълнил това свое задължение едва през 2014 г., когато са издадени копия от нареждания, с които се отменят нарежданията, посочени в исковата молба. Освен това, ищецът е бил длъжен да предаде на ответника нарежданията, издадени от М.Н.О., веднага след като се снабди с тях, което той не е направил. Това неизпълнение от ищеца на неговите задължения е причина ответникът да не е успял да изпълни в уговорения срок своето договорно задължение за изтегляне на боеприпаси, поради което и последният не следва да носи отговорност за допуснатата забава. Поради изложеното моли предявения иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2010 г. между М.Н.О., като доверител, и „С.и Т.– МО” ЕООД, като комисионер, е подписан договор, по силата на който „С.и Т.– МО” ЕООД се задължава от свое име и за сметка на доверителя да сключи договор за продажба на имущество, включено в „Списък на излишните бойни припаси, взривни вещества и пиротехнически изделия във въоръжените сили на Република България” съгласно Приложение № 1 към договора. В чл. 1, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че при сключване на сделката за продажба комисионерът трябва да договори със съконтрагента си следните условия: 1) че имуществото се продава във вида, в който се намира, франко склад на доверителя; 2) че плащането на дължимата от съконтрагента сума се дължи авансово; 3) че преди сключване на договора комисионерът ще изиска от купувача да представи разрешение за съответната дейност с взривни вещества, огнестрелни оръжия и/или боеприпаси или съответната лицензия; 4) че предаването на имуществото се осъществява срещу представено от купувача разрешение за придобиване, пренасяне и съхранение или износ на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

От Приложение

№ 1 към описания комисионен договор се установява, че имуществото, което ще бъде предмет на сключения от комисионера договор за продажба е на стойност от 1 358 491, 44 лв. с включено ДДС.

На 19.01.2011 г. между „С.и Т.– МО” ЕООД, като продавач, и „Е.” ЕООД, като купувач, е сключен договор, с който продавачът поема задължение да предаде на купувача стоката по вид, количество и цена, описани в Приложение № 1 към договора, а купувачът се задължава да заплати и получи стоката. В чл. 2.1. от договора е предвидено, че общата стойност на договора, която купувачът ще заплати е 6 156 635, 42 лв. с включен ДДС. С чл. 3.1. от договора страните са постигнали съгласие, че стоката се доставя на условие EXW – франко ненатоварено превозно средство в складовете на продавача. Съгласно чл. 3.2. от договора стоката се предава на купувача след представяне на документ от последния на продавача, удостоверяващ плащането и постъпване на цялата сума по настоящия договор и разрешение за пренос по номенклатури и количества, издадено от служба „КОС” на МВР на името на купувача. В чл. 10.1. от договора е предвидено, че срокът на действието му е до 30.12.2011 г., като съгласно чл. 10.2. от договора този срок се удължава, в случай че компетентният орган на МО не издаде нареждания за получаване на стоката от купувача до един месец от датата на подписване на договора, със срок, равен на срока на забавата. С чл. 10.3. от договора страните са постигнали съгласие, че купувачът се задължава да изтегли стоката в рамките на срока на действие на договора. В чл. 10.4. от договора е уговорено, че в случай, че купувачът не изпълни задълженията си по чл. 10.3., той дължи на продавача неустойка в размер на 0, 5 % от стойността с ДДС на неизтеглените количества стоки за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. В чл. 10.7. от договора е предвидено, че всички допълнения и промени по тази сделка ще бъдат валидни, само ако са направени в писмена форма и са подписани от страните по договора или от техни упълномощени представители.

На 25.01.2011 г. между „С.и Т.– МО” ЕООД и „Е.” ЕООД е подписан анекс от 25.01.2011 г. към договора за продажба от 19.01.2011 г., с който страните са се съгласили, че общата стойност на договора, която купувачът се задължава да заплати е 2 865 961, 20 лв. с включен ДДС. С чл. 3 от анекса е уговорено, че се изменя съдържанието на Спецификация Приложение № 1 към договора от 19.01.2011 г., което придобива вида, посочен в Спецификация Приложение № 1 към настоящия анекс.

На 05.12.2011 г. между същите страни е подписано допълнително споразумение № 1 към договора за продажба от 19.01.2011 г., с което е уговорено, че купувачът се освобождава от отговорност за неизпълнение на договора за времето на действие на форсмажорно обстоятелство, за което продавачът е надлежно уведомен и му е представено Удостоверение с рег. № 57111/ 23.11.2011 г. от Окръжна прокуратура – гр.

Габрово. В § 2 от споразумението е предвидено, че купувачът се задължава в 7-дневен срок след прекратяване действието на форсмажорното обстоятелство да уведоми за това продавача. С § 3 от споразумението продавачът е поел задължение в срок от 7 дни след получаване на уведомлението по § 2 да направи искане до компетентния орган на МО за издаване на нови нареждания за получаване на неполучени изделия по договора. В § 4 от допълнителното споразумение е предвидено, че при положително решение по § 3 срокът на договора, уговорен в чл. 10.1. се изменя и става три месеца от датата на издаване на новите нареждания, но не по-късно от 30.10.2012 г., като през това време купувачът се освобождава от отговорност по чл. 10.4. от договора.

На 09.10.2012 г. между „С.и Т.– МО” ЕООД и „Е.” ЕООД е подписано допълнително споразумение № 2 към договора за продажба от 19.01.2011 г. С клаузата на § 1 от него страните са постигнали съгласие, че купувачът се освобождава от отговорност за неизпълнение на договора за времето на действие на форсмажорното обстоятелство, за което продавачът е надлежно уведомен и му е представено Удостоверение с рег. № 57111/ 23.11.2011 г. от Окръжна прокуратура – гр. Габрово. В § 2 от споразумението е предвидено, че продавачът се задължава в срок от седем дни от подписване на споразумението да направи необходимите постъпки до компетентния орган на МО за издаване на нови нареждания за неизтеглените изделия по договора. С § 3 от допълнителното споразумение е уговорено, че при положително решение по § 2 срокът на действие на договора съгласно чл. 10.1. се изменя и става 48 дни / времето от възникване на форсмажорното обстоятелство до крайния срок на договора , определен в чл. 10.1. от него/, считано от датата на издаване на новите нареждания, като през това време купувачът се освобождава от отговорност по чл.

10.4. от договора.

По делото са представени осем документа, наименувани „кочан от нареждане”, издадени на 25.10.2012 г. и подписани от съответните длъжностни лица в Съвместно командване на силите.

С тях е наредено от съответното военно формирование да се предадат на „Е.” ЕООД излишните за Българската армия боеприпаси и взривни вещества, които са описани по вид и количество в таблица в съдържанието на всяко едно нареждане. В нарежданията е записано, че са действителни до 12.12.2012 г.

В производството са представени и осем копия от нареждания с дати на съставяне от 12.02.2014 г. за предаване на имущество, идентично с това, за което са издадени и нарежданията от 25.10.2012 г., в които е посочено, че с тях се отменят предходно издадените нареждания в неизпълнената им част.

От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на боеприпасите, които са предмет на процесния договор и са останали неизтеглени към 12.12.2012 г., възлиза на 1 671 398, 40 лв. с ДДС. Вещото лице е посочило, че максималният размер на неустойката за забава по чл. 10, т. 3 от договора за продажба е 167 139, 84 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предпоставките, които следва да са налице, за да бъде уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, с оглед фактите, на които той се основава и при съобразяване на фактическия състав на чл. 92, ал. 1 ЗЗД са както следва: 1) сключен между страните договор за продажба; 2) наличие на валидно възникнало задължение за ответника да изтегли в определен срок закупените стоки; 3) виновно неизпълнение от страна на ответника на падежа на задължението за изтегляне на закупеното количество стоки; 4) наличие на валидна договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение в срок на задължението за изтегляне на стоките.

По делото не се спори, а и се установява от представения писмен договор от 20.12.2010 г., че между ищцовото дружество „С.и Т.- МО” ЕООД, като комисионер, и М.Н.О. /МО/, като доверител, е сключен комисионен договор, по който комисионерът се е задължил от свое име и за сметка на доверителя да сключи договор за продажба на движими вещи, представляващи боеприпаси. В производството се доказа и това, че ищецът е изпълнил така поетото задължение като на 19.01.2011 г. е подписал с ответното дружество „Е.” ЕООД договор за покупко-продажба, с предмет вещите, описани в съдържанието на комисионния договор.