Определение № 344 от 06.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. София, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500233 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

С определение № 16349/17.10.2024 г., постановено по в. гр. дело № 1479/2024 г. по описа на Софийски градски съд, е върната въззивна жалба с вх.

№ 198989 от 17.07.2023 г. по описа на СРС, подадена от името на „Автостъкла“ ООД, ответник по делото, чрез М. Ф. Й. - един от двамата управители на дружеството, срещу решение № 11238 от 29.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2977/2022 г. по описа на СРС, 79 с-в.

Против това определение на СГС е постъпила частна жалба от „Автостъкла“ ООД, действащо чрез един от двамата си управители - М. Ф. Й., в която се поддържа, че то е незаконосъобразно. Твърди се, че в определени случаи като процесния, търговското дружество може да се представлява само от един от двамата управители или от назначен особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК. Изтъква се, че поради противоречива съдебна практика е образувано тълкувателно дело №1/2024 г. на ОСГТК на ВКС по въпроси, които засягат разрешението на процесния случай. Поддържа се, че следва да бъде споделена практика, според която при наличие на „изключителни обстоятелства”, единият от управителите при предвидено в учредителния акт съвместно представителство да представлява дружеството в производството срещу трето лице. В тази насока са определение № 485/29.02.2024 г. по ч. т. д.

№ 1396/2023 г. на ВКС, I т. о. и определение № 647/18.03.2024 г. по ч. т. д. № 168/2024 г. на ВКС, I т. о. Посочва се, че при наличие на важни и убедителни причини, доказващи, че е практически или ефективно невъзможно дружеството да се защити, съобразно наложилите се в практиката на ЕСПЧ принципи, националният съд следва да установи дали са налице процесуални гаранции, за осъществяване на безспорно допустима материално-правна 1 защита на интересите на дружеството. Такава гаранция е изводима от разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, която следва да се приложи аналогично, защото ответник не е пряко управителят, а трето лице. Обоснован е извода, че при съвпадащи интереси на недаващия съгласие управител, и на ответника, резултат от предходно осъществено поведение на този управител в противоречие със задълженията му за лоялност към дружеството, представителството на защитаващия дружеството управител е на различно основание от това по чл. 141, ал. 2, предл.1 ТЗ - не като органен представител според учредителния акт, а като представител ad hoc. Моли се, като се съобразят развитите аргументи, обжалваното опрделение да бъде отменено и да се разпореди да продължат съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.

По делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищеца в първоинстанционното производство – И. Д. Д., действащ чрез процесуалния си представител. Същият отговор не следва да се разглежда от настоящият съдебен състав, тъй като частната жалба незаконосъобразно е била изпратена за отговор. Такъв не се изисква, тъй като спорът касае редовността на процесната въззивна жалба, която е върната от СГС. Ето защо съдът не следва да се произнася и по искането за присъждане на разноски, обективирано в отговора на частната жалба.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, но при ненадлежно представителство на търговското дружество, поради което е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

Не е спорно по делото, а и се установява от служебно извършената справка по партидата на дружеството в ТР, че представителната власт понастоящем на „Автостъкла“ ООД е учредена съвместно /заедно/ в лицето на двамата управители - М. Ф. Й. и В. Ц. Д..

Действително с разпореждане на председателя на ВКС е образувано т. д. № 1/2024 г. на ОСГТК, като тълкувателното дело следва да отговори на въпроси, от които зависи изходът на настоящото съдебно производство. Тъй като въззивният съд няма основание да спре производството пред себе си до постановяването на тълкувателно решение по тези въпроси – т. 1 от Тълкувателно решение №8 от 07.05.2014 г. по тълк. дело №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да разреши спора съобразно своите разбирания относно разрешението на въпроса.

Правните норми относно учредяване на представителната власт за дружество с ограничена отговорност, предвидени в чл. 30, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 141, ал. 2 и ал. 6 ТЗ, са императивни. Ето защо е недопустимо, дори и когато в тази насока има законодателни празноти, да бъде извършвано правоприлагане по аналогия. В противен случай съдът ще се превърне в законодател, което е несъвместимо с принципите на правовата държава. Ето защо няма как да бъде прилагани по аналогия чл. 29, ал. 4 ГПК или чл. 137, ал.

1, т. 8 ТЗ, както и каквито и да е други правни разпоредби, различни от 2 изрично предвидените за представителството на търговското дружество.

Според чл. 141, ал. 2 дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един може да действа самостоятелно, освен ако дружествения договор предвижда друго. В случая е безспорно, че съгласно дружествения договор на „Автостъкла“ ООД представителството му се осъществява от двамата управители заедно. Това обстоятелство е надлежно отразено и в Търговския регистър. В случая автономното юридическо лице – търговец валидно е решило, че представителството му се осъществява от двамата управители заедно, поради което следва да се приложат всички законови последици от това. В тази насока всеки един от управителите по отделно не може да представлява дружеството, респективно не може да упълномощава адвокат. В разглеждания случай един от управителите - М. Ф.

Й. е подава въззивна жалба и впоследствие частна жалба срещу определението за връщане на първата, въпреки противопоставянето на другия управител - В. Ц. Д.. Както по в. гр. дело № 1479/2024 г. по описа на Софийски градски съд, така и по настоящото частно в. гр. дело са депозирани писмени заявления, с който В. Ц. Д. изразява несъгласието си с действията на М. Ф. Й.. Поради тази причина законосъобразно въззивната жалба е оставена без разглеждане. Това следва да бъде сторено и по отношение на прочесната частна жалба. Съдът има правомощие да се произнесе по същество по частната жалба, само и единствено ако те е предявена и от двамата управители заедно.

За по-голяма яснота следва да бъде посочено, че според настоящият съдебен състав всеки от съдружниците разполага с възможността да предяви иск на основание чл. 155, т. 1 ТЗ. Това е относимото законодателно разрешение за всички случаи, при които между двамата представляващи съвместно търговското дружество, които са и съдружници в него, има непреодолими различия.

Въз основа на изтъкнатите доводи настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за недопустима, поради което следва да бъде оставен без разглеждане

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпилата частна жалба от

„Автостъкла“ ООД, действащо чрез един от двамата си управители - М. Ф. Й., срещу определение № 16349/17.10.2024 г., постановено по в. гр. дело № 1479/2024 г. по описа на Софийски градски съд

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд 3 на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4