Определение № 10614 от 15.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10614 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100503593 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на Е. М. П. срещу определение от 20.03.2026г. по гр.д. №54529/2025г. на СРС, 173 с-в, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса за разглеждане на предявения от нейно име осъдителен иск за сумата 10 000,00 лева.

Обжалваното определение е постановено при съображения, че от служебно извършени от съда справки за достоверност на декларираните данни в представената по делото декларация от Е.

М. П. за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК са установени несъответствия между част от декларираните обстоятелства и действителното положение, което поражда обосновано съмнение в цялостната достоверност на декларацията и препятства формирането на обективен извод за основателността на искането за освобождаване от държавна такса.

Възраженията в жалбата са, че цитираният в определението лек автомобил, регистриран на името на жалбоподателката, фактически не съществува, а имуществото й не позволява посрещане на разноските за държавна такса за предявения иск.

Жалбата е неоснователна.

С представената по първоинстанционното дело декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал.

2 ГПК, на които е основано искането на жалбоподателката за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на предявения осъдителен иск, същата е декларирала, че не притежава моторни превозни средства.

В посочената част декларацията е опровергана от изисканата от първоинстанционния съд справка от СДВР, от която се установява, че жалбоподателката е регистрирана като собственик на лек автомобил.

В подкрепа на твърденията в жалбата, че регистрираният автомобил фактически не съществува, не са ангажирани доказателства, но по-съществено в случая е, че действителното състояние на автомобила поначало е ирелевантно за законосъобразността на обжалваното определение, тъй като правомощията на съда по искане с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК включват и се изчерпват до проверката на данните в декларацията за обстоятелствата, посочени в 1 цитираната разпоредба, респективно до проверката представляват ли тези обстоятелства при съвкупната им преценка, дължима от съда съгласно същата разпоредба, основание за освобождаване на страната от задълженията за държавна такса и разноски за образувано исково производство.

Безпротиворечиво в съдебната практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е възприето положението, че обстоятелствата, регламентирани с цитираната разпоредба като релевантни за наличие или липсата на признатото с разпоредбата право на освобождаване на страна по образувано исково производство от задълженията за внасяне на такси и разноски, се преценяват въз основа на декларация от страната, заявила искане за упражняване на това право, а при липса на представена декларация за същите обстоятелства, включително след указания на съда по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК, искане по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да бъде уважено.

С аргумент за по-силното основание искане по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да бъде уважено в случаи като процесния, при които молителят е представил декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, но съдът при упражняване на правомощията, регламентирани с разпоредбата, е установил, че част от декларираните обстоятелства не са съответни на действително притежаваните от молителя имуществени права, възможен източник на доходи за покриване на задълженията за внасяне на такси и разноски за исковото производство.

В тази връзка следва да се отбележи, че твърденията в жалбата относно действителното фактическо състояние на регистрирания автомобил, биха били релевантни за основателността на искането за освобождаване от държавна такса в случай, че тези твърдения бяха изложени в декларацията за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, представена по първоинстанционното дело.

С процесната декларация обаче подобно обстоятелство не е декларирано, а са декларирани обстоятелства относно имуществото на жалбоподателката, които са опровергани от събраните от първоинстанционния съд доказателства в упражняване на правомощията му по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Обжалваното първоинстанционно определение е постановено в правилно приложение на цитираната разпоредба и частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение, като при този изход на образуваното въззивно производство по жалбата и съгласно чл. 77 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати държавната такса, дължима за разглеждане на подадената от нейно име жалба, която не е събрана предварително, тъй като се обжалва съдебен акт именно по въпроса дължи ли жалбоподателката такси за производството.

По изложените съображения Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от името на Е. М. П. срещу определение от 20.03.2026г. по гр.д. №54529/2025г. на СРС, 173 с-в.

ОСЪЖДА Е. М. П. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. ********, ап. 48 да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 7,67 евро.

Определението може да се обжалва от Е. М. П. по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 280, ал.

1 ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3