Определение № 622 от 19.12.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 297/2024
- Вид
- Определение № 622
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 25.06.2025
- Състав
- Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кирил Градев Стоянов, Веселка Георгиева Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622 гр. Бургас, 16.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Кирил Гр. С. като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно гражданско дело № 20242000500297 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е молба по чл.248 от ГПК от ответника по делото „ОЗК Застраховане“АД. На първо място се оспорва присъдения размер на възнаграждение на процесуалния представител на ищците адв.Р. – в размер на 6050 лв. Сумата е присъдена по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Застрахователят обаче сочи, че е изплатил на ищците след постановяване на решението на окръжния съд сумата от 105 549 лв. и не може да се приеме, че са материално затруднени, поради което не може да се позовава на безплатна адвокатска помощ.
На второ място - пропуснато е присъждане на разноските за отхвърлената част от размера по претенцията. Претендирания размер е 150 000 лв., а уважения е за 40 000 лв. – до 120 000. Следователно 30 000 лв. се отхвърля и за тази част пропорционално на страната следва да се признаят разноски за възнаграждение за адвокат. Отхвърлената част от цялата възлиза на 42.86 %. От общия размер на разноски – 11 142.86 лв. следваща сума възлиза на 4 775.83 лв., които се претендира да бъдат присъдени на страната като разноски пред инстанцията.
По молбата на ОЗК е постъпил отговор от страна на процесуалния представител на ищците. Оспорва се възражението за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на ищците в размер на 6050 лв.
От една страна застрахователят сочи, че е платил присъденото от окръжния съд, а от друга е обжалвал присъдения размер за частта от 20 000 лв. Доказателства за плащането не се сочат, такива няма, а за факта на това плащане се упоменава едва в молбата по чл.248 от ГПК. Към датата на 1 сключване на договора – 30.04.2024г. няма данни, че на ищците е било платено каквото и да е. Не е налице възражение и в хода на въззивното производство по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
Оспорва се на следващо място претенцията за заплащане пропорционално на разноски в полза на ответника с оглед отхвърлената част от претенцията от 150 000 лв. – за размера от 30 000 лв. Видно от описа на въззивното дело ответното застрахователно дружество не е депозирало отговор по въззивната жалба на ищците. Не е възложено е процесуално представителство във връзка с нея. Процесуалният представител нито е упълномощаван, нито му е платено възнаграждение за осъществяване на действия по повод въззивната жалба на ищците. Поради това се излага становището, че е недопустимо да се присъждат разноски по този повод. По насрещната въззивна жалба, по която е осъществено процесуалното представителство е произнасяне от съда с изцяло отхвърляне. Освен това липсва платежен документ, от който да е видно уговореното адвокатско възнаграждение да е реално платено. При това положение липсват предпоставки за присъждане на разноски по действително сторени разходи от страната във връзка с воденето на делото. Поради това се моли съда да остави изцяло молбата на страната без уважение.
На основание чл.248 от ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ищците Г. Д. и И. Д.. На първо място се претендира присъждане на разноски в размер на 3 850 лв. – адвокатски хонорар пред първата инстанция. Въззивният съд е присъдил допълнително върху присъдената от окръжния съд сума в размер на 40 000 лв. Поради това присъдените разноски за адвокат на първа инстанция би следвало да бъдат увеличени, тъй като са присъдени за размера от 80 000 лв.
За допълнително присъдената сума от 40 000 лв. следва да се завиши адвокатския хонорар със сумата от 3850 лв. С оглед допълнително присъдената сума присъдените разноски пред първоинстанционния съд на ответника бе следвало да бъдат намалени. При общ претендиран размер от 156 143.47 лв. при присъдена от първа инстанция сума от 86 143.47 лв. са присъдени разноски на ответника от 2 640.52 лв., то при присъден от въззивния съд размер от 126 143.47 лв. би следвало разноските на ответника да бъдат намалени до 1 131.65 лв. Моли се в тези размери да се изменят разноските.
По повод молбата по чл.248 от ГПК от страна на ищците от „ ОЗКЗастраховане“ АД е постъпило становище чрез процесуалния представител – адвокат. Страната се протИ.поставя на искането за допълване на възнаграждението за първоинстанционното производство с оглед доприсъждането на 40 000 лв. от въззивния съд. Поддържа се становище, че на 2 страната не се следва безплатна правна помощ. Освен това размерът на възнаграждението следва да е справедлив, а в случая фактическата и правна сложност на делото не обуславят присъждане на такъв завишен размер възнаграждение – с още 3850 лв. При условията на евентуалност – в случай че се приеме, че сумата следва да бъде завишена, то се оспорва начина на формирането и и размера на същата: Размера на претенцията е 156 143.47 лв.
Съгласно чл.7 от НМРАВ следващия се размер на възнаграждение възлиза на 10 895.74 лв. Присъденият общо в двете инстанции – 126 143.47 лв. представлява 80.79% от предявения размер и пропорционално възнаграждението би следвало да е в размер на 8 802.67 лв., а не както общо се претендира 9 863.49 лв. Т.е. – допълнително следва да се присъди сумата в размер на 2 789.18 лв. допълнително адвокатско възнаграждение.
Като неоснователно се оспорва на следващо място искането на ищците за намаляване на възнаграждението за адвокат на ответника с оглед присъждане на сумата от 40 000 лв. от въззивния съд. Присъдената от първоинстанционния съд сума – разноски е 2640 лв. е съобразена с фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалявана.
Претендира се да се има предвид, че въззивната инстанция не е присъдил възнаграждение – разноски по въззивната жалба на ищците в полза на ответната страна. Моли се молбата на ищците по чл.248 от ГПК да бъде оставена без уважение. В случай че се прецени, че в полза на адв.Р. следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение то да бъде определено на сума в размер на 2 789.18 лв.
Производството по делото е приключило с постановяване на решение.
В полза на ищците е присъдена допълнително сумата от 40 000 лв. В съответствие с това на процесуалния представител на същите е присъдена сумата от 6050 лв. за процесуално представителство на основание чл.38 ал.2 от ЗА, тъй като на ищците е осъществена безплатна правна помощ.
С молбата си представителят на застрахователя се протИ.поставя на присъждането на възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищците. Твърди, че на същите им е изплатена сума въз основа на решението на първоинстанционния съд. Доказателства обаче в тази насока не се представят – няма данни от страна на застрахователя да е изплащано каквато и да е сума, поради което ищците са в правото си да се ползват от безплатните правни услуги на адвоката си и да се договори възнаграждението да бъде изплатено при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
Молбата за неприсъждане на възнаграждение на адв.Р. по тази причина следва да бъде оставена без уважение. Неоснователно се явява и искането за изплащане на възнаграждение за защита против въззивната жалба на ищците за частта, в която е отхвърлена – за размера над 120 000 лв. до цялата претенция от 150 000 лв. Отговор на въззивната жалба от страна на 3 застрахователя в тази насока не е постъпил. Поради и това възнаграждение в тази насока не му се дължи и молбата в тази насока също следва да бъде оставена без уважение.
Що се отнася до искането на страните за корекция на възнагражденията в първоинстанционното производство поради допълнителното присъждане във въззивната инстанция на сумата от 40 000 лв., то исканията в тази насока се явяват основателни. Налице е пропуск от страна на съда – не са променени разноските пред първоинстанционното производство съобразно допълнително присъдената сума от 40 000 лв. от въззивната инстанция. Възнаграждението на процесуалния представител на ищците Г. Д. и И. Д. – адв.Р. следва да бъде завишено, а това на процесуалния представител на „ОЗК-Застраховане“ АД съответно намалено. Остойностяването на тези суми следва да бъде сторено по един и същ математически алгоритъм като на адв.Р. следва допълнително да бъде заплатена сумата от 2 789.18 лв. адвокатско възнаграждение съобразно молбата на „ОЗК-Застраховане“ АД. Съответно – на „ОЗКЗастраховане“ АД сумата следва да бъде намалена на 1 131.65 лв. /от 2 640.52 лв./ - съобразно молбата на ищците Д.и, депозирана от адв.Р.. В останалите части молбите на страните са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
По гореизложеното и на осн. чл.248 от ГПК, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА Решение № 193 от 17.10.2024г., постановено по делото в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, ЕИК 121265177 да заплати на адв.Р. Р., гр.В.Търново сумата от 2 789.18 /две хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и 18 ст./ лева на основание чл.38 ал.2 от ЗА – допълнително адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд.
НАМАЛЯВА присъдените с решение №370/22.04.2024г. по гр.д. № 1143 на ОС – Бургас в полза на „ОЗК-Застраховане“АД разноски, представляващи възнаграждение за адвокат от 2 640.52 лв. на 1 131.65 / хиляда сто тридесет и един лв. и 65 ст./ лева в производството пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд, като ОТМЕНЯ Решение № 370 постановено по гр.д. № 1143 на ОС – Бургас в частта, с която Г. Д. и И. Д. са осъдени да заплатят на „ОЗК-Застраховане“ АД разноски по делото пред инстанцията за адвокатско възнаграждение над размера от 1 131.65 лв. до присъдените 2 640.52 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ищците Г. Д. и И. Д. и ответника „ОЗК-Застраховане“ АД за изменение на решението в частта му за 4 разноските по делото в останалите им части като неоснователни.
Определението може да се обжалва пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.248 ал.3 от ГПК, съобразно обжалваемостта на решението – в едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5