Решение № 192 от 02.11.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Разград, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20223300500120 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 247 ГПК.

Образувано е въз основа на молба от адвокат Н. Й. от АК – Разград, действаща в качеството си на пълномощник на въззиваемата страна П. Н. Й..

В молбата се сочи, че в мотивите на Решение № 146 от 12.08.2022 г. постановено по въззивно гражданско дело № 20223300500120 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Разград е посочено, че: „…въззивваемата страна има право да й бъдат възстановените сторените разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.“ Въпреки това, в диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по тези разноски .

Ето защо, с молбата се моли горепосоченото решение да бъде допълнено, като въззивника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД бъде осъден да заплати на въззиваемата страна П. Н. Й. сторените разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. Молителят сочи, че молбата му е с правно основание чл. 248 ГПК.

Другата страна – „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД не е депозирана отговор на молбата.

Съдът намира, че молбата е допустима и основателна, въпреки че искането следва да се квалифицира по чл. 247 ГПК, а не по чл. 248 ГПК.

Съдебната практика и доктрината безпротиворечиво приемат, че 1 допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по част от предмета на делото, тоест когато както в мотивите, така и в диспозитива на решението не е формирана воля по цялото спорно право.

Когато такава воля е формирана, но същата не е отразена в диспозитива на решението, се касае за явна фактическа грешка. Така и Определение № 901 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6364/2014 г., III г. о., ГК Категорично ВКС приема в своята практика, че когато волята на съда се съдържа в мотивите към решението, но не е отразена надлежно в диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Така и Определение № 198 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5060/2021 г., I г. о., ГК.

В мотивите на постановеното решение е формиран извод, че „… въззивваемата страна има право да й бъдат възстановените сторените разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.“. Така формираната воля на съда обаче не е отразена в диспозитива на решението. С оглед горните констатации следва, че е налице хипотезата на чл. 247 ГПК. Формулираната воля на съда е ясно отразена в мотивите на решението, но погрешно е пропуснато да бъде отразена в диспозитива на същото. Вж. Решение № 76 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 2516/2020 г., II г. о., ГК и Определение № 86 от 18.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1101/2018 г., I т. о., ТК.

Тъй като формираната воля не е отразена в диспозитива, същия следва да се допълни като въззивникът са осъди да заплати на въззиваемата страна разноските за въззивното производство в размер на 300 лв. Вж. и Решение № 251 от 11.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5847/2015 г., I г. о., ГК.

По изложените съображения, съдът, на осн. чл. 247, ал.1 ГПК, РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на Решение № 146 от 12.08.2022 г. постановено по въззивно гражданско дело № 20223300500120 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Разград, като ДОПЪЛВА диспозитива му както следва:

ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Д.Х. № 52-54, представлявано от В.А.Г., А.Ч.Д. Н.Г.С. и Л.Т., начин на представляване: дружеството се представлява от всеки двама от изпълнителните директори заедно, ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. Й., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Разград, местност Дянковски път 2 № 716, сумата от 300.00 лв.

/триста лева/ представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното 2 производство, на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 247, ал.4 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3