Решение № 131 от 22.05.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Шумен, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Маринова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско дело № 20263600500182 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №148 от 26.02.2026г. по гр.дело №2874/2025г. Районен съд-гр.Шумен е признал за незаконно и отменил уволнението на С. В. Г., извършено със заповед № 25 от 06.08.2025 г. на директора на ОП „Чистота“ към община .., възстановил е Г. на предишната работа като „заместник-директор” в Общинско предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“ към община ...., като е осъдил предприятието да му заплати сума в размер на 10519,32 евро, представляващи брутно обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което работникът е останал без работа за период от 6 месеца.

Присъдени са и сторените деловодни разноски и държавна такса.

Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, по подробно изложени в жалбата съображения. Промяната в изискванията за длъжността, явила се фактическо основание за процесното уволнение, произтичала от новия правилник за устройството и дейността на ОП“Чистота“ и настъпила след като ищецът бил назначен за заместник-директор на предприятието. Обстоятелството, че същият не отговарял на новите изисквания било видно и от двете административно-наказателни производства срещу общината. По делото не били ангажирани доказателства ищецът да е предприел ефективни мерки за подобряване на работата. Неправилен бил и изводът на съда, че уволнението на Г.

1 било плод на злоупотреба с право от страна на М. Н., която била назначена за директор.

Сочи също, че неправилно съдът възстановил ищеца на длъжност „заместник-директор“ на Общинско предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“, тъй като длъжността при уволнението му била „заместник-директор“ на Общинско предприятие „Чистота“.

Неоснователно съдът отхвърлил и направеното от жалбоподателя възражение за прихващане. Обезщетението по чл.220 , ал.1 от КТ било изискуемо и безспорно, и ликвидно, тъй като било начислено в заповедта за уволнение и бил посочен размерът му. Възражението било депозирано своевременно с отговора на исковата молба и имало смисъл и правната последица на възражение за прихващане. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени, евентуално, ако уволнението се явява незаконно, да бъде изменено решението в частта касателно иска по чл.344, ал.1,т.2 от КТ и чл.344, ал.1,т.3 от КТ, като ищецът бъде възстановен на работата, която е заемал в деня на уволнението, съответно бъде уважено направеното възражение за прихващане, като искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ бъде отхвърлен за сумата над 8766.10евро. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Установено е по несъмнен начин от фактическа страна, че страните били в трудово правоотношение, като жалбоподателят С. В. Г. заемал длъжността ”заместник-директор“ при Общинско предприятие „Чистота“-гр...... На 06.08.2025г., при отказ, удостоверен с подпис на двама свидетели, му било връчено предизвестие №276, на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, че поради промените, въведени с утвърдената длъжностна характеристика от 06.08.2025г. за заеманата от него длъжност, както следва: 1. Въвеждане на изискване за образование и квалификация, отговарящо на спецификата и профила на дейността на ОП „Чистота“. 2. Поставяне на изисквания за професионален опит - управленски и общ трудов, свързани с образованието и квалификацията, респективно отговарящи на спецификата и профила на дейността на ОП „Чистота“. 3. Въвеждане на изисквания и отговорности, свързани с ефективното изпълнение на работата, наличие на знание, умения и навици за изпълнение на работата, ще бъде прекратено трудовото му правоотношение.

Със заповед №25/06.08.2025г., връчена на Г. при отказ на същата дата, удостоверен с подпис на двама свидетели, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ. Като причина за прекратяване на трудовия договор било посочено – поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, въведени с утвърждаването 2 на длъжностна характеристика, считано от 06.08.2025г.,включваща: 1. Въвеждане на изискване за образование и квалификация, отговарящо на спецификата и профила на дейността на ОП „Чистота“. 2. Поставяне на изисквания за професионален опит управленски и общ трудов, свързани с образованието и квалификацията, респективно отговарящи на спецификата и профила на дейността на ОП „Чистота“. 3. Въвеждане на изисквания и отговорности, свързани с ефективното изпълнение на работата, наличие на знание, умения и навици за изпълнение на работата.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността “заместникдиректор“ при Общинско предприятие „Чистота“, в сила от 06.08.2025г., съгласно която, изискванията за заемане на длъжността са: Образователно-квалификационна степен „Магистър“, в областта на „Природни науки, математика и информатика“, професионално направление „Биологически науки“, и/или в областта на „Технически науки“. В раздела относно изискванията за професионален опит е посочено: минимум 4 г. трудов стаж по специалността, минимум 4г. управленски опит, минимум 8г. общ трудов стаж, а като допълнителна квалификация/обучение: компютърни умения, в т.ч. за работа с електронни платформи, електронен подпис, MS Office, Internet.

Видно от предходната длъжността характеристика за същата длъжност/действаща към сключване на трудовото правоотношение с ищеца/, изискванията за длъжността са: висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, общ трудов стажминимум 5г., специални умения-добра компютърна грамотност, да е запознат с основните нормативни актове и вътрешни инструкции, свързани с дейността на предприятието.

Представени са също диплом за завършено от Г. висше образование на образователноквалификационна степен магистър по специалност “Икономика“, магистърска програма „Икономика и управление на бизнеса“, професионална квалификация „Икономистмениджър“, както и утвърдено от Общински съвет-Шумен щатно разписание за длъжностите в ОП „Чистота“, считано от 01.02.2025г., като в графата образователна степен срещу длъжността „заместник-директор“ е отбелязана „висше-бакалавър“.

Съгласно показанията на свид.Р.К., заемал длъжността директор на ОП „Чистота“, по времето по което ищецът е бил заместник-директор, естеството на работа на същото не било свързано с Министерството на здравеопазването. Сигнали във връзка с недобро изпълнение на работата точно за депото/в кв..../ нямало.. Едно от нещата, които успели да направят е да намалят количеството течен отпадък, който се събира в басейните, за което многократно общината била глобявана от РИОСВ и за което опитали да изкарат двамата с ищеца виновни, въпреки че проблемът съществувал от десет години. По времето когато бил директор, депото се ръководело от М. Н. лошо, за което тя имала дисциплинарни наказания.

Възложил на ищеца прекия контрол върху депото. Последният направил няколко комисии, които установили множество нарушения, за което свидетелят наложил наказания на Н.. В края на 2024 и в началото на 2025 година имало оптимизация на щатното разписание на предприятието, като Н. била съкратена. Според свидетеля въведеното ново изискване за образование/което било установено по отношение и на него, и заради което трудовото му 3 правоотношение също било прекратено/ не било необходимо, при положение, че в предприятието имало топексперт. Според свидетелят последният бил напуснал вече. През периода, в който бил директор, бил изключително доволен от работа на Г.. Имало теч на инфилтрат на 01.02.2025г. от депото, когато вече Н. не била директор, но според свидетеля това било инсценировка, тъй като течът бил изключително малък, за да го накарат да смени тогавашния директор на депото.

По делото са представени и преписки касаещи инициирани дисциплинарни производства срещу Н., докладна записка с рег. № 93-00-449 от 13.02.2025г., касателно теч на инфилтратни води от депото на 01.02.2025 г., щатни разписания на предприятието, преписката по акт за установяване на административно нарушение №ИН-03/27.10.2025г. на РИОСВ-....

Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство С С Е , към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, брутното му трудово възнаграждение за последния изцяло отработен месец възлизало на 2385,40 лв. или 1219,64 евро за отработени 16 от 23 работни дни. Дължимото обезщетение при такова брутно трудово възнаграждение по чл. 225, ал. 1 от КТ възлизало на 20574 лв. брутно за 6 месеца или 18516,60 лв. – нетно обезщетение, респективно 10519,32 евро брутно и 9467,39 евро нетно обезщетение.

С решение на Общинския съвет №529/25-26.09.2025г. е създадено Общинско предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“, чрез сливане на ОП „Чистота“, ОП „Строителство и благоустройство“ и ОП „Паркове и обредна дейност“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, волята на съда е ясна. Същото е и допустимо, постановено е по допустим иск, при наличие на положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъствие на отрицателни такива.

Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, в атакуваната заповед цифрово работодателят е посочил разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, предпоставяща настъпило след сключване на трудовия договор изменение на изискванията за изпълнение на длъжността, извън изискванията за образование или професионална квалификация. Словом обаче, са изложени мотиви за настъпили промени и в изискванията за образование и професионална квалификация, и в тези извън тях. Това обстоятелство не води до незаконосъобразност на уволнението, тъй като съгласно 4 константната практика на ВКС на РБългария, обстоятелството, че работодателят е посочил погрешна правна квалификация, не опорочава законосъобразността на уволнението/ решение № 99 по гр. д. № 389/2009г. на IVг.о./. В случая, видно от текстовата част на заповедта са посочени както основания за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по чл.328, ал.1,т.6, така и по чл.328, ал.1,т.11 от КТ, поради което следва да се приеме, че уволнението е извършено и на двете сочени основания. Видно от изложеното в исковата молба и материалите по делото, ищецът е бил наясно с това обстоятелство, изложил е съображения по двете основания и е организирал защитата си. Или настоящата инстанция приема, че словесното посочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е напълно достатъчно и ясно и обстоятелството, че е изписано цифрово изражение – само чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ вместо да се добави и чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ , не прави заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение незаконосъобразна, съответно уволнението е извършено и на двете сочени основания. Преобладаваща е съдебната практика, която се споделя и от настоящата инстанция, че уволнението се приема за законно, ако се докаже в хода на съдебното производство на кои променени изисквания работникът не отговаря.