Решение № 473 от 22.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Варна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110200108 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. Н. М. ЕГН **********, от гр. Долни Чифлик, против НП № 250442-000545/22.05.2025год. на началника на Сектор към ОДМВР варна, ІV РУ, с което за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон е му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв., (102.26евро), както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата си въззивникът, че не оспорва фактическите констатации изложени в НП, но твърди, че последното е незаконосъобразно тъй като не е бил уведомен, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият не оспорва фактическата обстановка приета от АНО, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата като счита още че са налице предпоставки за приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай че се претендират разноски от ответната страна за 1 адвокатско възнаграждение, отправя искане за определяне на такива в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2025год. въззивникът закупил л.а. „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег.№ **** като сделката била изповядана от нотариус М. Я. с рег. № 773 на Нотариалната камера и информация за същата била подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до 03.04.2025г./ новият собственик – въззивникът М., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в Сектор „ПП“ по местоживеене, а именно сектор ПП-Варна, промяната в собствеността, поради което и на 07.04.2025г. регистрацията на лекият автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДП.

На 15.04.2025г., около 22:16ч. въззивникът управлявал собствения си лек автомобил описан по-горе по ул. „Кирил и Методий“ в с. Ст. Оряхово, обл.Варна, когато до дом № 42 бил спрян за проверка от полицейски екип на ІV РУ. В хода на проверката било установено, че регистрацията на лекият автомобил управляван от въззивника е била служебно прекратена на осн. чл.

143, ал.15 от ЗДП.

На въззивникът бил съставен АУАН с бл. № 837347/15.04.2025год., в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

Междувременно в ІV РУ била образувана преписка вх. № 446000494/2025год. с оглед извършване на проверка за наличие на данни за престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП. Проверката приключила със становище на полицейски инспектор, че има данни за такова престъпление и преписката била изпратена по компетентност на ВРП.

С постановление от 15.05.2025год. прокурор от ВРП отказал да образувана наказателно производство като прокурорът приел, че извършеното от въззивника не покрива признаците на престъпление, а е налице хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК и изпратил препис от постановлението на МВР с оглед евентуално за реализиране на адм.наказателната отговорност на въззивника.

На 22.05.2026год., след получаване на постановлението на ВРП, и въз основа на АУАН началник Сектор към ОД на МВР-Варна, ІV РУП издал обжалваното НП като в него приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП и на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДП му наложил съответните административни наказания.

2

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, постановление за отказ да се образува наказателното производство, справка за нарушител, заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на Министъра на вътрешните работи, обяснения от М. М., справки от АИС КАТ - регистрация.

Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени препис от материалите по пр.пр. № 6830/2025год.

(материалите по преписка вх.№ 446000-494/2025год. по описа ІV РУ – ПУ Долен чифлик).

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както приложените към АНП писмени такива така писмените доказателства допълнително изискани, представени и приобщени в хода на съдебното следствие като всички доказателства взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Така приетата фактическа обстановка не е спорна между страните.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН . В тях се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В обст. части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, посочени са обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира.

С НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200лв. както и адм. наказание "Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП .

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на 3 определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр.

1 ЗДП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

По същество съдът намира, че правилно АНО е констатирал наличието на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП , като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В случая от приложения към делото договор за покупко-продажба на МПС се установява, че автомобилът е бил закупен от въззивника на 03.02.2025г. и той е бил длъжен в двумесечен срок да го регистрира, което не е сторил. Поради това и на 07.04.2025г. регистрацията на превозното средство е била служебно прекратена и е била направено съответното отбелязване в информационната система.

С оглед на това към 15.04.2025г. превозното средство не е било регистрирано по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДП .

Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено. Като водач и собственик на МПС въззивникът е бил длъжен да изпълни задължението си за неговото регистриране в законоустановения срок, като в ЗДП изрично е разписана процедурата, която се предприема при неизпълнение на това задължение, а именно служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство. И след като към въззивникът към 15.04.2025год. е управлявал МПС, което не е било регистрирано (било е с прекратена регистрация по силата на закона) факт който въззивникът е бил длъжен да знае доколкото процедурата е разписана ясно в закона, то нарушение е извършено и от субективна страна.

В контекста на горното съдът не споделя наведените в жалбата доводи за субективна несъставомерност изведени от обстоятелството, че въззивникът не бил уведомен за прекратената регистрация. И това е така защото от една страна въззивникът е собственик на автомобила - факт, безспорно установен по делото от прибщения договор за покупко-продажба на МПС. От друга страна, в хипотезата на служебно прекратяване – с отбелязване в автоматизираната информационна система, законът не предвижда уведомяване на собственика на превозното средство.

Такова задължение за уведомяване не е предвидено и в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на 4 регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45). Това е така защото прекратяването на регистрацията в процесната хипотеза настъпва по силата на закона – с изтичане на срока, в който приобретателят е длъжен да регистрира автомобила, а не от момента на уведомяването.

Ирелевантно е и обстоятелството, че автомобилът е бил с регистрационни табели. Промяната в собствеността е основание за промяна в регистрацията на МПС (чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45), в който случай се подменя свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер – по желание на собственика (чл. 17 от Наредба № I-45). Задължение на приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи в определения срок за извършване на промяната в регистрацията (чл. 4 от Наредба I-45), като за целта подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, към което прилага посочените в наредбата документи, удостоверяващи промяната в собствеността (чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба I45).

Електронният обмен на информация между МВР и Нотариалната камара за превозното средство и сключения договор, не освобождава приобретателя от така регламентираните задължения. Нотариусът удостоверява сключената сделка за прехвърляне на собствеността на превозното средство след получаване на верифицирани данни от МВР по направеното искане и при отчитане на съответните законови ограничения и в случай че е платен данъкът върху превозното средство – чл. 16, ал. 4 от Наредба I-45. В случай че сделката е извършена, от информационната система на Нотариалната камара към информационната система на МВР се изпраща информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват към информацията за превозното средство – чл. 16, ал. 5 от Наредбата.

В горната насока е налице константна съдебна практика.

Правилно е била приложена и санкционната норма на чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.