Решение № 482 от 06.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Бургас, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120105805 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на М. С. С., от гр. ...., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище гр. ..., с която моли да бъде прогласена недействителността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ..... год., на основание чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10, ЗПК, а в условие на евентуалност – на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 11, чл. 19 и чл. 22, ЗПК.

В условие на евентуалност – при отхвърляне на иска за прогласяване недействителността на целия договор, ищецът претендира да бъде прогласена недействителността на отделна клауза от него – чл. 5, с която е предвидено задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставяне на обезпечение от „Фератум Банк“.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..... год., по ЗПФУР, за сумата от 200 лева; срокът за връщане на заема е 30 дни, посочен е ГПР от 49.66 %; в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на ответника; в съдържанието на договора не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне па гаранция; след усвояване на кредита ищцата установила, че й е начислена и такса за обезпечение с поръчителство в 1 размер от 100 лв.; договорът е недействителен, тъй като вноските по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит; в ОУ не е посочено, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, каквото е всъщност; договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие; ищцата не е подписвала договор за поръчителство и такъв не й е бил представен; договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 22, ЗПК, тъй като не е спазена предвидената форма; договорът противоречи на чл. 11 ал. 1, т. 10, ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран той; посочен е грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчителство не е включена като разход по договора, тъй като с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал.

1, ЗПК, а тогава законовото ограничение било надхвърлено; посочените в договора ГПР и обща дължима сума не отговарят на действителните; тези пониски стойности представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, ЗЗП, тя подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването па договора; налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4, ЗПК; действителният размер на ГПР е в размер над 70 %; целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като клаузата за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга; клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9, ЗЗП и нарушава разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл.10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените първоначален и евентуален установителен иск са чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл.

22 и чл. 23, ЗПК и чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

2

В преклузивния срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил основателността на иска; изложил е следните фактически и правни твърдения: по силата на чл. 5 от договора за кредит ищецът е бил длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от „Мултитюд Банк“ (Малта); невярно е, че това поръчителство е задължително условие за сключване на кредитния договор; кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен му от кредитора, а сключването на договор за гаранция не е задължително; исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — „Мултитуюд Банк“, а към „Фератум България“ ЕООД; „Мултитуюд Банк“ е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България; договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ не е страна; прогласяването на договора за гаранция за нищожен или унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „Мултитуюд Банк“ и няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца; исковете за прогласяването на нищожността и унищожаването на договора за гаранция са предявени срещу ненадлежна страна и следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими; ищецът сам е избрал „Мултитуюд Банк“ като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси е подал заявление за кредит, получил е преддоговорна информация по e-mail, в която е посочено, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство.; ищецът е получил и документи от „Мултитуюд Банк“, вкл. договор за гаранция, ищецът е потвърдил чрез S M S желанието си да сключи договора; не е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ЗЗП, ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми; претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства, исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с факти и документи, няма доказателства за плащания, възникнали отношения или суми; не е налице нарушение на чл. 143, ЗЗП; в СЕФ и в договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към „Мултитуюд Банк“, които ищецът е приел доброволно; договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна; не са налице допълнителни разходи, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон; ответникът е предоставил необходимата информация за ГПР, а ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Ответникът представя писмени доказателства; моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и за присъждане на направените разноски.

Бургаският районен съд, след запознаване със становищата на 3 страните, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен неподписан ръкописно от кредитополучателя Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ....год., сключен между „Фератум България“ ЕООД, в качеството на заемодател, и М.

С. С., в качеството на заемател, по реда на ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ.

Ответникът твърди, че неразделна част от този договор са представените по делото преддоговорна информация-СЕФ и договор за гаранция (поръчителство) от 26.07.2016 год., сключен между заемателя и „Фератум Банк“ – Малта. В договора за кредит са посочени съществените му реквизити: главница от 200 лева, срок за връщането й – на 1 вноска на 24.08.2016 год., договорна лихва от 3.38 % и годишен процент на разходите от 49.85 %.

Представените по делото стандартен европейски формуляр и договор за поръчителство също не носят подписа на ищеца М. С..

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира първоначалния иск за основателен. Съгласно изготвения от съда доклад по чл.

146, ал. 1, ГПК, срещу който не е постъпило възражение от страните, в тежест на ответника е провеждане на главно и пълно доказване на сключения между контрахентите валиден договор за потребителски кредит, който отговаря на императивните изисквания; със същия свой акт съдът е обявил на страните, че ще произнесе по валидността на договора на кредит. В тежест на ответника е и доказване на факта, че по отношение процесния договор за кредит, за който твърди, че е сключен от разстояние, е спазено изискването на чл. 18, ЗПФУР – за предоставяне на контрахента на преддоговорна информация, както и извършените електронни изявления, чрез които е получил съгласието на потребителя за сключване на договора при твърдените условия. Посочено главно и пълно доказване от страна на ответника се налага с оглед правната позиция на ищеца, позоваващ се на липса на съгласие – обективирано чрез обикновен или квалифициран електронен подпис. Според съда, такова доказване не е проведено от ответника, тъй като липсват данни за начина и формата, с които М. С. е изразила съгласието си за сключване на договора за потребителски заем при предложените й от ответника условия.

Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на направените от страните по договора електронни изявления. Съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕП, изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на насрещната страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Предвид липсата на признание на ищеца-потребител за тези обстоятелства, ответникът следва да докаже изпращането на електронно съобщение до електронната поща на ответника, приемането на условията по договора от контрахента и получаването на сумата 200 лева от ответника на посоченото договорно 4 основание.

Разпоредбата на чл. 6, ЗПФУР сочи, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР определя като „средство за комуникация от разстояние … всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя“. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8, ЗПК, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора; за това доказване се прилага чл. 293, ТЗ, а в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, ЗЕДЕП (в редакцията му към 2016 год.), електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, а електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1, ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1, ЗЕДЕП, като за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1, ЗЕДЕП носител, с възможност да бъде възпроизведено, т. е. попълненият електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представляват електронни документи. Като електронен документ следва да бъде квалифициран и представеният по делото договор за кредит, за който се твърди, че е генериран след дадено съгласие от страна на потребителя. В отговора на ответника липсват твърдения, че електронната или телефонна заявка на потребителя М. С. и представеният договор за заем са подписани от нея с усъвършенстван или с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и 3, ЗЕДЕП, поради което съдът приема, че тези два електронни документа са подписани с обикновен електронен подпис. За саморъчно подписан електронен документ следва да бъде приет само този, към който е добавен квалифициран електронен подпис – съгл. чл. 13, ал. 4, ЗЕДЕП.