Определение № 258 от 06.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Габрово, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500100 по описа за 2025 година Производството е по реда на вр. чл. 419 ГПК.

Образувано е по частна жалба „Агенция за събиране на вземания “ЕАД гр. София против разпореждане № 2/3.01.2025 г. по ч.гр.д. № 2195/2022 г. по описа на Районен съд Габрово.

В жалбата се незаконосъобразно. твърди, че решението било не правилно и

В производството по чл.410 ГПК съдът бил ограничен в преценката си и следвало да прецени дали са налице положителните предпоставки, посочени в чл.410 ГПК, както и отрицателните на 411 ГПК, дали заявлението е редовно от външна страна.

Договрът бил сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР. Заемополучателят заявил желанието си да получи заем, като попълнил и подал заявление за заем.

Формата за кандидатствана е попълва в електронен формуляр. С избора на съответния бутон заемополучателят декларирал, че е запознат с необходимата информация и приема клаузите на договора за заем. В жалбата подробно се посочват действията, които се извършват за да се смята договорът за сключен.

Цитира се съдебна практика, според която е допустимо страните да се съгласят да уредят отношенията си с обикновен, а не с квалифициран електронен подпис.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде 1 издадена исканата заповед за изпълнение.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съделен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното:

Обжалваното разпореждане е постановено по заявление от „Агенция за събиране на вземания “ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Ц. П. за следните суми 1140,63 лв., платена главница на „Кредисимо" ЕАД по договор за потребителски кредит №2568093; 101,81 лв. - възнаградителна лихва за периода 30.11.2022 г. до 30.04.2023 г.; 304,64 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.12.2022 г. до 27.12.2024 г. и направените разноски.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №2568093 от 10.05.2022 г., със страни "Кредисимо" ЕАД и В. Ц. П., Общи условия за предоставяне на кредити, договор за поръчителство от 11.05.2022 г., със страни "Ай Тръст" ЕООД /поръчител/ и "Кредисимо" ЕАД /кредитор/, и договор за предоставяне на поръчителство от 10.05.2021 г. между "Ай Тръст" ЕООД и В. Ц. П.. Посочено е, че поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от кредзитополучателя, сумата била платена от поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, който встъпил в правата на кредитора, а по-късно цедирал на заявителя вземанията си спрямо длъжника.

Заповедният съд е отхвърлил заявлението с мотив, че не са представени доказателства относно активната легитимация на заявителя да претендира самостоятелни права по отношение на процесните вземания. Освен това приложените документи не съдържат достатъчно информация кредитополучателят да е получил договорите и да е направил надлежно волеизявление, че е съгласен с изложеното в тях.

Въззивният съд изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за валидно възникнало договорно правоотношение между страните по договора за кредит и поръчителство.

За доказване факта на сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, каквито се твърди, че са процесните, е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18 от ЗПФУР, съгласно който 2 доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние, който следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ. В случая към заявлението по чл. 410 ГПК не са представени доказателства, от които да се установява, че е спазен реда и формата за сключване на договора за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от разстояние, и в частност реда и формата на отправяне на валидно електронно изявление, в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУУ, което е необходимо, за да бъде ангажирана отговорността на длъжника за неизпълнение.

В изпълнение на задължението си по чл. 410, ал. 3 от ГПК при сключен договор от разстояние заявителят не е освободен от задължението си да ангажира годни доказателства за това, че са направени валидни електронни изявления от страните, насочени към сключването на договора.

Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Предвид това, за да изпълни разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, заявителят, който претендира вземания въз основа на договор от разстояние, следва да представи към заявлението електронния документ, обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка.

Имайки предвид изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, а разпореждането потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2/3.01.2025 г. по ч.гр.д. № 2195/2024 3 г. по описа на Районен съд Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4