Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2132 от 04.05.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2688/2024
Вид
Решение № 2132
Подписан
04.05.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 201, ал. 1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 2132 гр. Пловдив, 04.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330102688 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът А. Й. П., ЕГН: **********, от гр. А., ул. „******“ № ***, ет. ***, чрез пълномощник адв. С. Н. е предявил срещу „Канонит Велд“ ООД, ЕИК: 115754861, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 1, представлявано от управителя Е. Д. М. иск с правна квалификация чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 600 лева (двадесет и четири хиляди и шестстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, в следствие на претърпяна на 20.11.2023 г. трудова злополука, призната за такава с разпореждане № *******/ 24.11.2023 г. на ТП на НОИ- П., ведно със законната лихва върху сумата от датата на злополуката- 20.11.2023 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение (ТПО), като ищецът заемал длъжността „******************“. На 20.11.2023 г. в строителен обект „**********“ в гр. С., ж.к. „*********“, където бил изпратен да работи, ищецът претърпял трудова злополука, като *********************. Бил откаран в болница за преглед в гр. С., а след това бил преместен в УМБАЛ „***********“- гр. П., където претърпял операция и ползвал два месеца болничен. Злополуката била призната за трудова с разпореждане № *******/ 24.11.2023 г. на ТП на НОИ- П.

Твърди се злополуката да е настъпила по следния начин: На 20.11.2023г., около 14.00 часа на 1 строителен обект „*******“, находящ се в гр. С., ЖК *********, където ищецът е бил изпратен да изпълнява служебните си задължения, на строителен обект на дружеството работодател, А. П. е претърпял трудова злополука. При извършване на служебните си задълженията, И. е изхвърлял строителни отпадъци в специализиран контейнер, като е направлявал кранист, който изсипва ваната със строителни отпадъци в контейнера. Докато е направлявал и стабилизирал ваната, която е била във въздуха, се е получило вертикално разтрисане на ваната от спирането на краниста в посока надолу към контейнера. ****** на А. П. е била поставена на ваната и от тежестта (около 4 тона) ръката му е последвала посоката на движение на ваната.

Дясната му ръка е попаднала между ваната и контейнера, вследствие на което пръстите на дясната му ръка са били затиснати и получил наранявания в областта на третия и четвъртия пръст (************). Негови колеги са го откарали в МБАЛ "******“, където му била оказана спешна помощ и са му извършени прегледи. Тъй като живее и работи основно в гр.

П. и обл. П., А. П. по-късно същия ден е бил настанен в гр. П. в УМБАЛ „******“ ЕАД, където му била извършена оперативна интервенция за *****************, който е бил с ************ (*************) и ***************. След това ищецът ползвал отпуск поради временна неработоспособност, като са му били издадени болничен лист №*************** за периода от 20.11.2023г. до 23.12.2023г., и болничен лист № ************ за периода от 24.12.2023г. до 22.01.2024г.

За претърпяната трудова злополука бил изготвен протокол № ***/24.11.2023г. - приложение към чл.2, ал.З от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Трудовата злополука била регистрирана в ТП НОИ с вх. № ******* от 24.11.2023г., като с Разпореждане №*********/29.11.2023г. на длъжностно лице на ТП НОИ П. била приета трудовата злополука. Разпореждането не било обжалвано пред Директора на ТП НОИ П. и влязло в сила.

На 30.01.2024г. на ищеца била извършена повторна оперативна интервенция на увредените пръсти, като било извършено ************************, като бил изпълнен и прослоен шев на раната. На ищеца била издадена епикриза от УМБАЛ „******************“ ООД и болничен лист.

На 07.02.2024 г. ответникът му заплатил сумата от 400 лева- обезщетение за причинени вреди от злополуката.

Твърди се, че на лицето не били провеждани инструктажи за безопасност на труда, като в следствие на инцидента той претърпял физически болки и страдания. Изпитвал страх, затворил се в себе си, притеснявал се, че няма да може да се възстанови и да бъде пълноценен. Трудно се обслужвал, липсвала чувствителност на увредените му пръсти, изпитвал дискомфорт, пиел болкоуспокоителни. Ответникът следвало да носи имуществена отговорност за причинените му вреди, като работодателят трябвало да провежда периодично обучение или инструктаж на работниците, като неизпълнението на това му задължение изключвало грубата им небрежност.

2

С оглед степента и интензитета на претърпените вреди, счита, че справедливото парично обезщетение в случая следвало да възлиза на сумата от 25 000 лева, намалена с вече платеното от 400 лева, поради което се претендират 24 600 лева, законна лихва и разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. М. М., с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Признават се твърденията за съществувалото ТПО между страните и че ищецът е пострадал от злополука, призната за трудова по надлежния ред, като се твърди наличие на изключително съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на резултата, при условията на груба небрежност, поради което искът се оспорва като неоснователен в предявения му размер и се моли на това основание искът да се отхвърли, респ. обезщетението да бъде намалено.

С отговора е направено искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде конституирано по делото като трето лице – помагач на страната на ответника дружеството –застраховател ЗК „Уника Живот” АД, ЕИК 831626729, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от Албена Райчева и Филип Михайлов.

Ответната страна признава обстоятелството, че е изплатила сума от 400 лева за обезщетение на ищеца по чл. 200 от КТ на 07.02.2024г., като счита, че сумата е достатъчна да репарира причинените му вреди. Оспорва твърдението на ищеца работата му да е свързана с извършването на „СМР-та по сгради“, както и да не са му били извършени необходимите инструктажи по ЗЗБУТ. Оспорват се и твърденията за претърпените от ищеца физически увреждания, болки и страдания – като вид, интензитет, продължителност. Оспорват се твърденията му за това как се чувства към момента и отношението му към заобикалящата среда – като неверни, както и като нямащи причинна връзка със злополуката.

Оспорват се следните твърдения на ищеца: за трудно обслужване, за липса на чувствителност на увредените пръсти, за наличие на трайно затруднени движения, за нестихващи и към момента на подаване на ИМ болки, налагащи употреба на болкоуспокояващи, твърдението, че пръстите са неизползваеми и сгънати, и др.

Оспорва се твърдението за извършената в УМБАЛ „********“ ЕАД манипулация по прикрепване дистална фаланга на трети пръст на дясна ръка, който е бил с открита рана, твърдението за това трети пръст да е бил откъснат за това, че в горепосочената болница е извършено и прикрепване на разкъсно-контузна рана на четвърти пръст на дясна ръка, за това в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ ООД да е извършена повторна интервенция на увредените пръсти.

Също така се оспорва причинната връзка между настъпилата трудова злополука и телесните увреждания, установени при прегледите н а 23.01.24г., както и оперативната интервенция, посочена в епикризата на УМБАЛ „*****************“ ООД.

Оспорва се размера на търпените от ищеца от злополуката вреди.

Излагат се следните твърдения от ответника: че на пострадалия П. е бил проведен встъпителен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 3

03.05.2022 година, че А. П. е запознат с Правилника за вътрешен трудов ред на предприятието и е бил задължен да го спазва стриктно, че е запознат с правилата за безопасност на труда в предприятието и е бил задължен да ги спазва стриктно. Твърди се, че на А. П. е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа за обект „*******“ от страна на ответника като работодател, както и от страна на Главния изпълнител на обекта, доколкото ответното дружество било подизпълнител. Твърди се, че на А. П. ежедневно е провеждан инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, включително и в деня на настъпване на злополуката. Твърди се, че на ищеца регулярно е провеждан периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа, и че му е проведен инструктаж за безопасност и здраве на работното място.

За конкретния момент на злополуката се твърди, че на А. П. е било възложено да почиства ръчно отпадъци на строителния обект, като използва ръчна количка и прахосмукачка.Твърди се, че противно на правилата на проведените на П. инструктажи, същият, по време на злополуката, не е използвал осигурените му лични предпазни средства, както и не е следвал правилата за безопасност при товаро-разтоварни работи, при което същият, със собственото си поведение, е станал причина за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че към момента на настъпване на злополуката А. П. не е използвал осигуреното му предпазно облекло и атрибути, в това число противосрезни ръкавици, въпреки че такива са му били осигурявани и подменяни периодично от работодателя. Към момента на настъпване на трудовата злополука, задълженията на П. като общ работник се ограничавали до това да извършва товаро-разтоварни дейности на инструментите от транспортните средства, както и да извършва дейности по почистване на строителния обект посредством количка и/или прахосмукачка. В тази връзка, на пострадалия никога не е било възлагано извършването на изсипване на вана със строителни отпадъци в контейнер, доколкото за ползването на тези съоръжения работодателят бил предвидил извършването им единствено от работници с преминато специално обучение и придобит сертификат. В конкретния случай изсипването на ваната с отпадъци е следвало да бъде извършвано от работници на главния изпълнител, като служителите на ответното дружество, включително и ищеца, изобщо не е следвало да се занимават с тази дейност.

Твърди се, че в нарушение на вътрешните правила по безопасност и здраве при работа, П. не се е погрижил за собствената си безопасност, не е използвал правилно транспортните средства и работното оборудване, респективно е използвал работно оборудване, за което не е имал необходимата квалификация и което не е имал задължение да използва, в частност извършвал е навигиране на краниста, който е служител на Главния изпълнител и който няма нищо общо с фирмата на ответника. Отново се набляга, че тази дейност се извършва от специално обучени за това лица. какъвто ищецът не е. Твърди се, че в нарушение на вътрешните правила по безопасност и здраве при работа, П. е предприел по своя инициатива работа, която не му е била възложена, свързана е машини и съоръжения, които не е знаел как правилно да използва. В нарушение на правилата за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности, към момента на настъпване на трудовата злополука П. е заел неправилна поза на 4 тялото, не е взел мерки за недопускане притискане на ръцете, както и е отклонил вниманието си със странични неща. В конкретния случай изобщо не е било необходимо П. да поставя ръцете си върху контейнера, защото ваната свободно влизала в обхвата на контейнера, където след освобождаване на два от елементите, с които се прикрепва към крана, нейното съдържание се изсипвало отново с помощта на крана. На практика ищецът изобщо не е следвало нито да направлява ваната, нито да се подпира на контейнера, т.е. обективно било възможно ваната да се изсипе и без намеса от страна на П..

Твърди се, че пострадалият П., със собственото си поведение, е проявил груба небрежност, която и най-небрежният човек не би позволил, въпреки че е бил длъжен и е следвало да допусне, че в резултат на неговите повърхностни действия е било възможно да възникне реална опасност за здравето му. Твърди се ищецът сам да се е поставил в състояние на опасност, като е пренебрегнал всички въведени от работодателя правила за безопасност, в която връзка се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че ищецът е пренебрегнал и всички житейски правила за безопасност, чиято логика не позволява да се извърши направеното от П., без при това със сигурност да се създаде опасност за неговото здраве.