Определение № 4397 от 29.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4397 гр. София, 29.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина И. като разгледа докладваното от Аделина И. Частно наказателно дело № 20251100208605 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод постъпила жалба от адв.Ст.Г. - защитник на обв.С.А., против Постановление за вземане на първоначална МНО „парична гаранция в размер на 3 000лв.“.В така депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на горния акт – в частност излагат се защитни аргументи за липса на обосновано предположение за авторство на инкриминираното деяние, като се твърди субективна несъставомерност и в тази вр. защитата се позовава на решение на ВАС; навеждат се и данни за несъобразяване на вида и размера на взетата МНО с процесната престъпна деятелност и с личността на обвиненото лице.Отправя се искане за отмяна на атакувания прокурорски, а алтернативно е изведено и искане за вземане на най-леката по българското законодателство МНО „Подписка“ или намаляване размера на взетата МНО „Парична гаранция“.

Производството е по реда на чл.61 ал.3 НПК.

Съдът приема депозираната от обв.А. жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на обвиняем по образуваното наказателно производство и в законно установения в чл.61 ал.3 НПК преклузивен срок.

Настоящото наказателно производство е образувано с нарочно Постановление на СГП във вр. с разследване на данъчно престъпление, респ. за престъпление, подсъдно на СГС, съгл. правилото на чл.35 ал.2 НПК.В хода на производството в качеството на обвиняем е привлечена и настоящата жалбоподателка – с Постановление, носещо изходящ регистрационен номер от 01.12.25г., на същата е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 НК, като съставомерните елементи на престъплението са подробно и изчерпателно конкретизирани от страна на държавното обвинение и именно те, поставят и предметната рамка на доказване в настоящото производство.

1

При преценката за законосъобразност на наложената ограничителна мярка и съгласно изискването на чл.56 ал.1 НПК за преценка наличието на обосновано предположение за авторство на инкриминираното деяние, съдът взе предвид всички приобщени в хода на разследването доказателства.

До настоящия момент по ДП са събрани редица доказателства, свързани с процесното престъпление и в тази вр. следва да се отчетат както приобщените към доказателствената съвкупност гласни доказателства, така и писмените такива.Доколкото в настоящото производство доказателственият анализ не следва да е подробен и изчерпателен, то съдът съвсем лаконично и без претенции за изчерпателност отбелязва показания на свидетелите Р.М., Ст.К., М.А., К.К., А.А., Е.М., Л.Д., Д.О., Г.К., А.Д. и В.М., които показания носят данни за извършвана/неизвършвана от дружеството Фулстрой Комерс ЕООД търговска дейност и то в рамките на инкриминирания времеви период.Съдът отчита и множеството писмени доказателства – в кръга на същите се включват инкриминираните данъчни фактури (с данни за датата и вида на сделката, с данни за размера на данъчната основа и размера на ДДС и с данни за доставчика по сделката и получателя на същата); съставените вторични данъчни документи, в частност дневниците за покупки и дневниците за продажби (както тези на горепосочената фирма Фулстрой Комерс ЕООД, така и тези на самите доставчици; за писмени доказателства се ценят и приложените по делото Удостоверения за актуално състояние, справки от Агенция по вписванията, справки от различни търговски банки и редицата други данъчни документи, касаещи момента на обща данъчна регистрация и регистрацията по ЗДДС.

Горните доказателствени източници съдържат конкретни фактически данни за дата, място и обективирано от настоящата жалбоподателка поведение в рамките на инкриминирания за процесното престъпление период.В своята съвкупност приобщените доказателства дават основание на съда да отправи своето разумно подозрение и да изгради извод за евентуална съпричастност на обв.А. във вмененото й престъпление.

Тук съдът дебело подчертава, че дължи преценка на събраните доказателства само и единствено в контекста на изводимото обосновано предположение, поради което не преценява и анализира в пълнота доказателствата касателно съставомерния субективен елемент.В допълнение следва също така да се посочи, че съдът в настоящото производство не притежава качеството на разследващ орган – делото все още се намира в своята досъдебна фаза на развитие и респ. самото разследване се извършва от органите по чл.46 и чл.52 НПК, които са призвани да събират доказателства; т.е. съдът не притежава правомощие да събира доказателства в производството по чл.61 ал.3 НПК и поради това, не следва да цени и приложеното към процесната жалба решение на ВАС.

При гореизложеното съдът гради своите правни изводи, предопредлящи основателността на взетата МНО. На първо място, както се подчерта по-горе настоящата жалбоподателка притежава качеството на обвинено лице и то за вменено й престъпление, наказуемо с наказание ЛСВ.На база изложените по-горе доказателства съдът формира и извод за наличие на обоснованост на предположението. Т.е. определената на обв.А. по вид 2

МНО се явява правилна и законосъобразна.

По мнение на решаващия съд, определеният размер на взетата парична гаранция също се явява правилен и съответен на процесната предполагаема престъпна деятелност.Действително в случая обвиняемата е лице с чисто съдебно минало, с постоянна адресна регистрация на територията на страната, семейно обвързана и трудово ангажирана.Посочените обаче в самата жалба защитни аргументи не се оценяват за основателни такива, водещи до облекчаване процесуалното положение на обвиняемата.В тази вр. следва да се изтъкне, че да, действително инкриминираният времеви период носи за крайна дата 17.03.16г., която е сравнително отдалечена от настоящия момент, но следва да се има предвид от една страна, че в случая предмет на разследване са общо 47 отделни деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, а от друга страна продължаваното престъпление по см. на чл.26 НК дефинитивно се ползва със завишена степен на обществена опасност, която е нужно да се съобрази при вземане на конкретната МНО.

На следващо място в процесната жалба се сочат данни за личността на самата обвиняемата – да, същата е неосъждана и полага грижи по отношение на три деца (едно от които е пълнолетно такова, респ. напълно дееспособно по българското законодателство и обективно притежаващо възможност за самостоятелна издръжка).Защитата също така релевира аргумент за получаван от обв.А. месечен доход от 880,86лв., за което обстоятелство съответно представя служебна бележка.Съдът обаче не може да се съгласи изцяло с този защитен довод, тъй като същият съществено противоречи на саморъчно попълнената и подписана от обв.А. декларация от 01.12.25г., носеща данни за получаван от нея месечен доход от 1 800лв.В същото време обаче и съгл. чл.61 ал.2 НПК при определяне конкретния размер на „паричната гаранция“ следва да се вземе предвид „имущественото положение“ на обвиненото лице, а не само получавания месечен доход.В тази вр. и отново в посочената погоре декларация обвиняемата е вписала факта на притежавани от нея два апартамента в гр.София, обстоятелство потвърдено и от приложената по делото справка от Агенция по вписванията, като в тази справка са отразени и извършени през 2022г. и 2023г. определени разпоредителни сделки.Т.е. дори и размерът на получаван от обв.А. месечен доход да не е голям, то тя притежава недвижимо имущество, позволяващо й реалното изпълнение на взетата мярка.Не на последно място съдът отчита и семейното положение на обвиняемата – същата е омъжена, респ. доходът на нейния съпруг също не е без значение в случая.

Всички горепосочени данни, касаещи високата обществена опасност на самото предполагаемо престъпление и касаещи имущественото положение на обв.А. се приемат от съда за такива, кореспондиращи с взетата МНО.

В заключение се отбелязва, че разп. на чл.56 ал.3 НПК определя общите критерии, отчитани при вземане на МНО (извън специалния такъв по чл.61 ал.2 НПК) и тези общи критерии, според настоящия съдебен състав, са степенувани по важност – преимуществено значение се отдава на завишената степен на обществена опасност на процесното престъпление (в случая престъплението е тежко такова по см.на чл.93 т.7 НК и е продължавано съгл. чл.26 НК, респ. с широк времеви обхват на посегателство) и на 3 доказателствата срещу обвиняемия, а едва след това е необходимо да се отчетат останалите критерии, свързани с неговото здравословно, семейно и имотно състояние.Също така, МНО представлява вид ограничителна мярка и като такава съдържа определени неблагоприятни и репресивни за обвиняемия последици, но нейната цел е да създаде достатъчно обективни условия, възпрепятстващи евентуалното извършване на бъдеща престъпна деятелност.В случая и с оглед всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че с конкретно взетата на обв.А. по вид и размер МНО биха се постигнали целите по чл.57 НПК Водим от горното и на осн.чл.61 ал.3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на обв.С. И. А. с ЕГН: ********** против Постановление на СГП с изходящ номер от 01.12.2025г. в частта му, с която по отношение на същата е взета първоначална МНО „Парична гаранция“ в размер на 3 000лв по ДП № 382/2017г. на СО-СГП , пр.пр.№ 19833/17г. на СГП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4397 гр. София, 29.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина И. като разгледа докладваното от Аделина И. Частно наказателно дело № 20251100208605 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод постъпила жалба от адв.Ст.Г. - защитник на обв.С.А., против Постановление за вземане на първоначална МНО „парична гаранция в размер на 3 000лв.“.В така депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на горния акт – в частност излагат се защитни аргументи за липса на обосновано предположение за авторство на инкриминираното деяние, като се твърди субективна несъставомерност и в тази вр. защитата се позовава на решение на ВАС; навеждат се и данни за несъобразяване на вида и размера на взетата МНО с процесната престъпна деятелност и с личността на обвиненото лице.Отправя се искане за отмяна на атакувания прокурорски, а алтернативно е изведено и искане за вземане на най-леката по българското законодателство МНО „Подписка“ или намаляване размера на взетата МНО „Парична гаранция“.

Производството е по реда на чл.61 ал.3 НПК.

Съдът приема депозираната от обв.А. жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на обвиняем по образуваното наказателно производство и в законно установения в чл.61 ал.3 НПК преклузивен срок.

Настоящото наказателно производство е образувано с нарочно Постановление на СГП във вр. с разследване на данъчно престъпление, респ. за престъпление, подсъдно на СГС, съгл. правилото на чл.35 ал.2 НПК.В хода на производството в качеството на обвиняем е привлечена и настоящата жалбоподателка – с Постановление, носещо изходящ регистрационен номер от 01.12.25г., на същата е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 НК, като съставомерните елементи на престъплението са подробно и изчерпателно конкретизирани от страна на държавното обвинение и именно те, поставят и предметната рамка на доказване в настоящото производство.

1

При преценката за законосъобразност на наложената ограничителна мярка и съгласно изискването на чл.56 ал.1 НПК за преценка наличието на обосновано предположение за авторство на инкриминираното деяние, съдът взе предвид всички приобщени в хода на разследването доказателства.