Определение № 397 от 16.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600455 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 НПК.

С определение № 576 от 20. 09. 2023 г. по ЧНД № 850/2023 г.

Окръжният съд в Пазарджик е оставил без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване от остатъка в размер на 1 месец и 10 дни лишения от свобода Б. Й. С. по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца.

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият, който го е обжалвал, чрез защитника си адв. А. с искане то да бъде отменено и неговата молба да бъде уважена.

От началника на Затвора – Пазарджик при ГДИН гр. С. към МП е депозирано в срок възражение до Апелативен съд, чрез ОС Пазарджик, с което заявяват, че определението на ОС е обосновано, законосъобразно, без съществени процесуални нарушения. Предлагат същото да бъде оставено в сила.

От Окръжна прокуратура Пазарджик не са взели становище по така депозираната въззивна жалба от осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във 1 връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въззивната инстанция счита, че в атакуваното определение обстойно е проследено поведението на осъдения Б. Й. С. и протичането на корекционния процес. Основният довод, който се развива въвз въззивната жалба е свързан с наличието на предпостравките по чл. 70 ал.1 и преценката на събраните по делото доказателства, сочат на този извод, преценени в хипотезата на чл. 439а НПК.

С протокол от 30. 01. 2023 г., по НОХД № 113/2023 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик, Б. С. е признат за виновен, че на 26. 07. 2022 г. в село В., общ.

С., без надлежно разрешително е разпространил на Ц.Т. високорисково наркотично вещество –марихуана, с тегло 7, 283 г на стойност 43.70 лв., поради което и на основание чл. 354а е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На 26. 07. 2022 г. в с. В., общ. С., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с тегло 0, 118 г на стойност 0.71 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 3 т. 1 е осъден на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23 от НК е наложено общо наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Начало на наказанието 02.

02. 2023 година.

Към 12. 09. 2023 г. е изтърпял фактически 7 месеца и 10 дни, от работа 1 месец и 1 ден или всичко 8 месеца и 11 дни. Остатъкът е в размер на 1 месец и 19 дни.

Обсъждайки възражението на защитата е необходимо да се отбележи, че в становището е отразено, че осъденият Б. С. е спазвал, без да е допускал нарушения на правилата. Към служителите от администрацията се отнасял резервирано и не търсел контакти за съдействието им. Не е мотивиран и не взима участие в общите и спортни мероприятия на групата. Привидно е мотивиран за полагане на труд в условията на изолация. На 02. 03. 2023 г. бил назначен на работа във фирма „Е.“. Не успял да се справи с поставените му задачи и след като бил преместен във фирма „А.“, където също не можел да се справи с поставените му трудови задачи.

В първоначална оценка на правонарушителя е отчетен среден риск от рецидив - 45 т. по скалата на ОЕйСис. Като сфери на нужди са изведени,както следва: злоупотребата с наркотици - започната употреба на 16 годишна възраст, 2 три предишни осъждания за притежание на наркотици; умения за мислене - не може сам да разпознава проблемите си. Не мисли за последствията. Липсват ясни цели.

Рискът от сериозни вреди е преценен като среден. Анализът му в началния период показва по-скоро средни стойности, както в условията на пенитенциарна изолация, така и в условията на свобода.

В заключение е посочено, че по отношение на осъдения на този етап корекционната работа не дава необходимите резултати. Същият не реагирал добре на наказанието и произтичащите от него ограничения и задължения. Не взимал участие в общите и спортни мероприятия на групата, а трудовата му дейност била вяла и непоследователна, като не се наблюдавали позитивни изменения в проблемните зони, умения за мислене и злоупотреба с наркотици.

В депозираното по делото психологическо становище се сочи, че на този етап становището е негативно, с оглед изискванията за приложение на института на УПО.

При тези данни първостепенният съд с основание е приел, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки в чл. 70 ал. 1 НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, а именно с поведението си да е дал доказателства за своето поправяне. Напротив, оглед гореизложеното и предвид цялостното поведение на осъдения, фиксираните проблемни зони в актуалната оценка включително, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 НК. Съдът правилно е отчел, че осъденият С. не е реагирал добре на наказанието и произтичащите от него ограничения и задължения, включително липсата на позитивни изменения в проблемните зони факт, който сам по себе си говори, че не са постигнати в достатъчна степен целите на наложеното наказание, както и че е налице все още неосъзната необходимост от промяна в избора на поведение.

Пловдивският апелативен съд счита, въпреки че осъденият е изтърпял изискуемия по чл. 70 ал. 1 НК срок, към настоящия момент, същият не е дал доказателства за поправянето си, поради което и правилно е преценено, че молбата му следва да бъде оставена без уважение. Този извод Пазарджишкият окръжен съд е направил след задълбочено и цялостно изследване поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, в съответствие с изискването на чл. 439а ал. 3 НПК, поради което и доводите развити в жалбата пред въззивната инстанция са неоснователни

Поради това молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от наложеното му наказание в размер на 1 месец и 10 дни законосъобразно е оставена без уважение.

3

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 576/20. 09. 2023 г., постановено по ЧНД № 850/2023 г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4