Определение № 229 от 27.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. М. 27.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Диана Кузманова

Членове:Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20261600600348 по описа за 2026 година Производството е по чл.64, ал.7-9 НПК, образувано по жалба на защитника на обвиняемия по досъдебно производство № 773/2026 година на РУ-Лом Н. Б. Н. против определение на Районен съд-Лом по частно наказателно дело № 504/2026 година, с което по отношение обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане по стража“.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и неговият защитник поддържат жалбата; защитникът излага конкретни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата.

Доказателствата са писмени.

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство и провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбатаа, доводите и становищата на страните, приема следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:

Видно е от материалите по досъдебно производство № 773/2026 година на РУ-Лом, че с постановление от 20.10.2026 година Н. Б. Н. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че през лятото на 2026 година, в условията на продължавано престъпление, в гр.Л. област М. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение малолетната Н. Ч. престъпление по чл.149, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

1

Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение обвиняемото лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С обжалваното в настоящото производство определение, както бе посочено и по-горе, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено лице.

Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения, които въззивният съд споделя изцяло.

На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“.

Установено е и наличието на едно от останалите две условия, посочени в чл.63, ал.1 НПК, а именно: обоснованост на предположението , че жалбоподателят в настоящото производство е извършил престъплението, в което е обвинен - това по чл.149, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както правилно е приел първостепеният съд, съобразявайки събраните в хода на досъдебното производство доказателства и основно гласните такива - показания на свидетелите Т.Д. Н.Ч. М.Ч. В.Ч. като показанията на малолетната Н. съдържат данни за установен физически контакт между нея и обвиняемия; последната, разказвайки за случилото се, твърди да са осъществени именно такива контакти, което сочи на извод, че твърдяните да са извършени от обвиняемия действия покриват престъпния състав на чл.149, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 НК.

Като е съобразил емоционално страдание и негативно отражение на действията на обвиняемия по отношение на малолетното дете, правилно първостепенният съд, съобразявайки начална фаза на досъдебното производство, е взел по отношение Н. мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е от характер да обезпечи нормалния ход на производството, като осигури участието му на обвиняемото лице в процеса и своевременното приключване на делото. Производството е за първоначално определяне на мярка; касае се за деяние с висока степен на обществена опасност и на морална укоримост - блудствени действия, извършени с малолетна внучка на обвиняемото лице.Особеността на престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняемо, сочи на опасност от извършване на друго такова престъпно посегателство; би могло да се прецизира и самото обвинение от гледна точка на приложението на чл.149, ал.2, т.4 НК.

Следователно, постановеното от районния съд определение, с което по отношение Н. Н. - обвиняем по досъдебно производство № 773/2026 година на РУ-Лом е взета мярка за неотклоннение „задържане под стража“, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд-Л. постановено на 22.10.2026 година по частно наказателно дело № 504/2026 година по описа на Районен съд-Лом, с което като по отношение обвиняемия по досъдебно производство № 773/2026 година по описа на РУ-Лом Н. Б. Н., е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.

ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3