Решение № 14323 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14323 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110155713 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът Топлофикация София ЕАД излага твърдения, че ответникът В. А. Я., в качеството си на собственик на топлоснабден имот – апартамент №3 и №9, находящи се в ***********************, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между страните са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Ищецът сочи, че сградата, в която се намира имота на ответника не е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, с оглед на което в същата не е въведена система за дялово разпределение на топлинната енергия и за топлоснабдения имот не са 1 изготвяни изравнителни сметки. Твърди се, че през периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г. за имота е начислена топлинна енергия, която не е заплатена. С оглед предходното, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумите, както следва: сумата от 128,47 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 28.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 42,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022г. до 16.06.2025г., сумата от 22,64 лева, представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 8,01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 16.06.2025г. Претендират се и направените по производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че ищецът е неизправна страна по облигационното правоотношение по предоставяне на топлинна енергия, тъй като за исковия период не е доставял твърдяното количество топлинна енергия, което да отговаря по качество и количество на уговореното. Оспорва се наличието на валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия между страните. С оглед предходното се изразява становище, че ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабдения имот, но не ангажирани никакви писмени доказателства в тази насока. На следващо място в писмения отговор се твърди, че общият топломер в абонатната станция не е годно средство за търговско измерване, поради което начислените за плащане суми не съответстват на реално потребеното количество топлинна енергия. В тази насока се сочи, че в производство не са ангажирани доказателства топломерът в абонатната станция да е от одобрен тип, нито да е преминал първоначална и последващи проверки в срока, определен със заповеди на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, нито такива проверки да са извършени от БИМ или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Излагат се и доводи, че ищецът обосновава размера на задълженията единствено с изходящи от него частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, които имат само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател, но не и обвързваща съда материална доказателствена сила. Изразява се становище, че 2 същите следва да се ценят съобразно останалия събран по делото доказателствен материал, но в случая доказателства извън тях за сочения размер на задължението не са ангажирани. Сочи се още, че по делото няма данни ответникът да е получавал фактури за процесния период, а при извършване на справка в публичния регистър на задълженията на сайта на „Топлофикация София“ ЕАД към абонатен номер 4722, където съгласно общите условия се публикуват издадените фактури по абонатния номер, се установява, че няма публикувани фактури за процесния период. В този смисъл се излагат доводи, че не може да се установи, че ответникът е бил известен за задълженията за процесните периоди, поради което и не е дал повод за завеждане на настоящото исково производство и претенцията на дружеството - ищец за дължима законна лихва за забава се явява неоснователна. Оспорвам иска за мораторна лихва по основание и размер в цялост като неоснователен поради недължимост на главното вземане, както и поради липса на доказателства по делото ответникът да е получавал покана за изпълнение. На последно място се изразява становище, че претендираните от ищеца суми са недължими, тъй като са погасени по давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен нотариален акт – констативен, издаден по документи № 158, том I, рег.№ 1569, дело № 150/2019 г. по описа на Елена Еленкова, нотариус с район на действие СРС, с който ответницата е призната за собственик на основание наследяване по закон от майка й на апартамент ***********************.

По делото е приложен и нотариален акт – констативен, издаден по документи № 159, том I, рег.№ 1571, дело № 151/2019 г. по описа на Елена Еленкова, нотариус с район на действие СРС, с който ответницата е призната за собственик на основание наследяване по закон от майка й на апартамент № 9, находящ се в ***********************.

По делото е приложено заявление от ответника до ищцовото дружество от 16.05.2019 г., с което на последното са представени документи относно отопляемия обем на имотите, както и че в същите са монтирани отоплителни тела и работят.

Посочено е, че ап.3 се ползва като кантора от две дружества. Като приложение е посочен споразумителен протокол, който не е представен по делото, но е описан от вещото лице при изготвяне на СТЕ.

По делото е представена справка от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като 3 обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършване на самостоятелни проверки е посочило, че с Акт за изключване на отоплението от 14.01.2020 г. е прекъснато отклонение, захранващо с отопление ап.3 и ап.9. Вещото лице е посочило, че за процесният ап.3 има сключен договор № 42550/4722 от 17.05.2019 г. при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между Топлофикация София ЕАД и фирма „ФАРМА МУНДО“ ЕООД. Постъпилото количество топлинна енергия в АС е отчитана с общ топломер по електронен път в началото на всеки месец.

Отчетеното количество ТЕ е разпределяно между всички потребители за битово горещо водоснабдяване /БГВ/. Вещото лице е посочило още, че енергията, която е отчетена в абонатната станция се разпределя и начислява на клиентите ежемесечно и не се изготвят изравнителни сметки. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС и начисления през исковия период за процесните имоти, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период, общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесните недвижими имоти, са както следва: 1468,44 евро - главница, в т.ч. сумата от 8,04 евро – за дялово разпределение и сумата от 377,31 евро – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 2,82 евро - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни 4

Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.