Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 229 от 27.09.2024, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 599/2023
Вид
Решение № 229
Подписан
27.09.2024
В сила
10.10.2025
Състав
Илияна Цветкова Тодорова Аловска

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Ботевград, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20231810100599 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

„Й. Б.”ЕАД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М. *“ Бизнес парк С., сграда *, със съдебен адрес: гр.С., ж.к.Г. М., ул.А. Ж.№*, ет.*, чрез пълномощник адв.З. Й. Ц. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на П. Н. С. от с.В., община П., Софийска област, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „Й.

Б.”ЕАД, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 918 от 04.08.2022г. по ч.гр.д.№ 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 769.81лв., представляваща общ сбор от парични вземания за периода о т м.юни 2020г. до м. септември на 2020г., произтичащи от сключени между страните Договор за мобилни услуги № 622942434 от 27.02.2020г., Договор за мобилни услуги № 622960034 от 03.03.2020г. и Приложение към договор за мобилни услуги № FRM 083 от 05.03.2020г., Допълнително споразумение № 036890257 от 06.04.2020г. към Договор за мобилни услуги, отразени във фактура№ 7305637794/15.06.2020г., фактура №

7306993804/15.07.2020г. и фактура № 7309728577/15.09.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на заявлението на 01.07.2022г. до окончателното изплащане, както и да се заплатят направените разноски по настоящето дело и в заповедното производство.

В с.з. ищецът „Й. Б.”ЕАД с ЕИК:*, чрез пълномощник адв.З. Й. Ц. от САК, е депозирал молба-становище с вх.№7787 от 25.09.2024г., изпратена по ел. поща на съда с дата от 24.09.2024г., с която заявява, че моли да бъде уважен предявения иск и се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молбата-становище /л.165-167/.

Ответникът-П. Н. С. от с.В., чрез назначения му особен представител адв. С. Л. от САК е направил възражение по предявения иск и е подал писмен отговор с вх.№ 2398/18.03.2024г., в предвидения в закона срок.

1

В писмения отговор ответникът, чрез особен представител адв. Л., оспорва иска.

Заявява, че за телефонен №0893670953 месечният стандартен абонамент е 29.99 лв., което означава че следва да се начисли неустойка за 3 месечни вноски, което се равнява на 89.97 лв. или общата неустойка по двата договора възлиза на 209.94 лв. Не става ясно от къде е начислена сумата от 104.53 лв. за месечни еднократни такси във фактура от 15.06.20г., поради което оспорва заплащането на тази сума. На гърба на същата фактура за моб. номер *** е начислена сума от 44.97лв. веднъж, както и втори път сума в размер на 38.30лв. за използван роуминг. Ответникът оспорва и тези суми като дължими от ответника. Видно от подписаните от ответника договори, лицето е с адрес дом ”Социални грижи” №1, с.Куделин, което означава, че същото няма как да е напуснал територията на страната, още повече че при подписване на договора от 03.03.20г., той е представил ТЕЛК решение. Сумата, която е начислена за роуминг се начислява при провеждане на разговори извън територията на страната, поради което ответникът няма как да дължи тези суми.

По фактура от 15.09.20г. е начислена сума от 649.91 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, която оспорва, тъй като не е ясно от къде произтича. Според ответника трите броя месечни вноски за неустойки по двата договори са в общ размер от 209.94 лв.

Ответникът оспорва, че е получил съответното устройство-таблет, както и не става ясно на каква стойност е това устройство и какви вноски са платени, поради което според него не дължи претендираните суми.

Във връзка с изложеното, ако се установи, че ответникът дължи суми на ищеца, то следва това да са сумите посочени за трите броя месечни вноски за неустойки по двата договори в общ размер от 209.94 лв. Моли да се отхвърлят исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представите адв.С. Л. от САК поддържа направените възражения в писмения отговор и моли да се отхвърли иска.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 04.08.2022г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 918 от 04.08.2022г. по ч.гр.д.№ 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 769.81лв., представляваща общ сбор от парични вземания за периода от м.юни 2020г. до м. септември на 2020г., произтичащи от сключени между страните Договор за мобилни услуги № 622942434 от 27.02.2020г., Договор за мобилни услуги № 622960034 от 03.03.2020г. и Приложение към договор за мобилни услуги № FRM 083 от 05.03.2020г., Допълнително споразумение № 036890257 от 06.04.2020г. към Договор за мобилни услуги, отразени във фактура№ 7305637794/15.06.2020г., фактура № 7306993804/15.07.2020г. и фактура № 7309728577/15.09.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на заявлението на 01.07.2022г. до окончателното изплащане.

Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника, ответник по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или чрез залепване на уведомление, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е посочил източника на същите.

Ищецът е бил уведомен на 10.03.2023г. за възможността да предяви иск по чл.422, 2 ал.1 от ГПК с Разпореждане №219 от 02.03.2023г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 599/2023г. по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 11.04.2023г. в РСБотевград, изпратена по пощата с п.кл. от 10.04.2023г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.

От приложените писмени доказателства, неоспорени от страните, а именно: копия от договор за мобилни услуги от 27.02.2020г., от декларация-съгласие от П. Н. С. от 27.02.2020г., от приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 27.02.2020г., от договор за мобилни услуги от 03.03.2020г., от декларация-съгласие от П. Н. С. от 03.03.2020г., от приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 03.03.2020г., от Приложение от дата 05.03.2020г. към Договор за мобилни /фиксирани услуги/ допълнително споразумение, от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/ фиксиран номер от 06.04.2020г., от декларация-съгласие от П. Н. С. от 06.04.2020г., от приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 06.04.2020г., от фактура /дубликат/ № 7305637794 от 15.06.2020г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер, копие на фактура /дубликат/ № 7306993804 от 15.07.2020г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер, от фактура /дубликат/ № 7309728577 от 15.09.2020г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер, се установява, че между Теленор България ЕАД, сега с наименование Й. Б. ЕАД и ответникът П. Н. С. са сключени описаните по-горе договори за мобилни услуги. Установява се възникването и съществуването на валидни облигационни правоотношения между „Й. Б.“ ЕАД / предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ и ответника П. Н. С., с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 622942434 от 27.02.2020г., изм. с Допълнително споразумение № 036890257 от 06.04.2020г. към договор за мобилни услуги и за мобилен номер *** - Приложение към Договор за мобилни услуги № 622960034 от 05.03.2020г.

От горните писмени доказателства се установява, че по Договор за мобилни услуги № 622942434 от 27.02.2020г. са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат HUAWEI Y5 2019 Dual Black. Също така по Договор за мобилни услуги № 622960034 от 03.03.2020г. и Приложение към договор за мобилни услуги № FRM_083 от 05.03.2020г. са предоставени мобилен телефонен номер ***, (със стандартна месечна абонаментна такса 25.99 лв. с вкл. ДДС или 21.66 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 20.79 лв. с вкл. ДДС или 17.33 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство TABLET LENOVO Tab М7 4G Black. По Допълнително споразумение № 036890257 от 06.04.2020г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса от 39.99 лв. с вкл. ДДС или 33.32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 35.99 лв. с вкл. ДДС или 29.99 лв. без вкл. ДДС.

Ищецът твърди, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора е уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.

Видно от приложените по делото като писмени доказателства-копия от фактура№ 7305637794/15.06.2020г., от фактура № 7306993804/15.07.2020г. и от фактура №

7309728577/15.09.2020г. се установява, че са издадени в периода м. юни 2020г. - м. септември 2020г., като във всяка от тях са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от 3 различни договори, сключени между него и ответника и сумата по последната фактура е в общ размер от 769.81лв.

От горните фактури се установява, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от изброените в исковата молба фактури е настъпила петнадесет дни след издаването й или на 30.06.2020г., на 30.07.2020г. и на 30.09.2020г., като тези дати са изрично указани във фактурите.

От справка в Търговския регистър, който е публичен, е видно, че е вписана промяна във фирмата на “Теленор България“ ЕАД, като новата фирма на дружеството е “Й. Б.“ ЕАД.

Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 7583 от 18.09.2024г., изготвена от в.л. В. Л. Т., се установява, че през периода от 15.05.2020г. до 14.06.2020г. ответникът е имал достъп до мрежата на ищецастатуса на картата е активиране на картата в системата от 03.03.2020г. до 27.07.2020г.

Услугите ползвани в режим на роуминг в периода от 01.05.2020г. до 02.06.2020г. са за номер ***, който се е намирал на територията на Великобритания. В.л. Л. е посочил, че размерът на неустойката за ползвания мобилен номер 359893670953 е в размер на 105.64лв. и за номер 359893675273 е в размер на 110.97лв. или общо 216.61лв., както и неустойката за получените две устройства- мобилен телефонен апарат и таблет е на обща стойност от 432.30лв. или общата стойност на всички неустойки е сумата от 648.91лв. като подробно вещото лице е изложило в заключението начина и методиката на изчисляването им. Според в.л. Л. общата дължима сума за процесния период е сумата от 769.81лв. като фактурите са осчетоводени съгласно нормативните изисквания.

Няма данни и твърдения за извършени плащания от страна на ответника на процесната сума до приключване на устните състезания.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 769.81лв., представляваща общ сбор от парични вземания за периода от м.юни 2020г. до м. септември на 2020г., произтичащи от сключени между страните Договор за мобилни услуги № 622942434 от 27.02.2020г., Договор за мобилни услуги № 622960034 от 03.03.2020г. и Приложение към договор за мобилни услуги № FRM 083 от 05.03.2020г., Допълнително споразумение № 036890257 от 06.04.2020г. към