Определение № 198 от 06.02.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Плевен, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500059 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 121 от ГПК.

С определение № 253 от 16.01.2025 г. по ч. гр.д. № 267/2025 г.

Плевенският районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд гр. Варна.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбоподател И. Г. С., който чрез пълномощника си адвокат Д. Н. от ЛАК е подал частна жалба срещу определението пред въззивния съд. В частна жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като вземането на заявителя произтича от договор за заем, сключен между страните като физически лица, заявителят не е предоставил заема в качеството на търговец, по занятие или професионално осъществяващ дейност по предоставяне на заеми, заемодателят няма качеството на потребител в конкретната хипотеза, поради което не са налице основания за прилагане на местна подсъдност по спора с оглед качеството на длъжника на потребител.

Счита, че в конкретната хипотеза от значение е постоянния адрес на длъжника, който е в гр. Плевен, поради което делото е местно подсъдно на ПлРС.

Претендират се направените по делото разноски.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията направени в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Пред ПРС е подадено заявление по чл. 417 от ГПК от И. Г. С. от гр.

Ловеч чрез пълномощника си адвокат Д. Н. от ЛАК против длъжника Г. П. Д. с посочено ЕГН и адрес в гр. Плевен. Установява се, че в т. 9 б.“в“ на заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от договор за паричен заем, обезпечен със запис на заповед от 17.10.2024 г., с падеж 1

31.12.2024 г. и място на плащане гр. Плевен. Установява се, че към заявлението е приложен описания запис на заповед.

С атакуваното определение Плевенският районен съд е приел, че са налице основанията на чл. 411 ал. 1 изр. 2 от ГПК и заявлението следва да бъде разгледано от районния съд, в района на който се намира настоящия адрес на потребителя, а именно РС Варна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Установява се от изготвената от ПлРС справка за постоянен и настоящ адрес на посочения в т. 5 на заявлението длъжник, че същият е с настоящ адрес в гр. Варна и постоянен адрес в гр. Плевен.

Съгласно действащата към момента разпоредба на чл. 411 ал. 1 от ГПК, а именно тази обн. в бр. 100 на ДВ от 2019 г., доколкото изменението на разпоредбата е в сила от 01.07.2025 г. „Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.“ С §2 от ЗИД на ГПК /обн. ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г./ влизането в сила на новата редакция на чл. 411 ал. 1 ГПК е отложено за 01.07.2025 г., като с § 4 от ЗР на закона е придадено обратно действие на закона, считано от 01.07.2024 г..

При съобразяване на разпоредбата на § 13 т. 1 от ЗЗП при преценката си дали длъжникът има качеството на потребител по посочения договор за заем, съдът следва да съобрази освен обстоятелството, че същият е физическо лице, но също така дали има качеството на получател на финансова услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност от него по договор с търговец по смисъла на § 13 т. 2 от ЗЗП, сключил от своя страна договора в рамките на търговската или професионалната си дейност.

В конкретният случай от съдържанието на заявлението по чл. 417 от ГПК и приложения към него запис на заповед не може се направи извод, че заявителят е търговец по смисъла на § 13 т. 2 от ЗЗП, поради което не може да се направи извод и че длъжникът има качеството на потребител по процесния договор за заем, респ. че е приложима подсъдността, предвидена в чл. 411 ал.

1 изр. 2 от ГПК. Налице са основанията на чл. 411 ал. 1 изр. 1 от ГПК и тъй като постоянния адрес на длъжника е в района на Плевенския районен съд същият следва да се счита местно компетентен да се произнесе по 2 заявлението.

При тези правни изводи въззивният съд намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното определение на ПлРС следва да бъде отменено като делото бъде върнато на ПлРС за последващи процесуални действия.

Не са налице основания за присъждане на разноските за държавна такса в настоящото производство, но размерът на същите следва да бъде съобразен от заповедния съд при уважаване на заявлението по чл. 417 т. 10 от ГПК.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 253 от 16.01.2025 г. по ч. гр.д. № 367/2025 г. на Плевенския районен съд и ВРЪЩА делото за последващи процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

Е

ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3