Определение № 12494 от 09.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12494 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504043 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.С.А. против определение № 7174/19.02.2026 г. по гр. дело № 17183/2025 г. на СРС, 34 с-в, с което е оставено без уважение искането на ответницата за конституиране на Столична община като трето лице-помагач. Частната жалбоподателка сочи, че съдът неправилно е приел липса на правен интерес и липса на връзка между вътрешните отношения между нея и Столична община и предмета на иска по чл. 59 ЗЗД. Според жалбоподателката евентуалната отговорност за обезщетение за ползване на реална част от УПИ X-3, кв. 233, м. „Момкова махала“, се дължи изцяло на актове на общината (заповед № РД-09-50562/25.05.2001 г. за изменение на ПУП-ПРЗ и разрешение за монтаж № 16/17.07.2006 г. и одобрен проект от 17.03.2006 г.), поради което между страните съществува каузална връзка, обуславяща правен интерес от привличане. Поддържа, че при конституиране на Столична община като помагач на основание чл. 223, ал. 2 ГПК ще може да се ползва от обвързващата сила на мотивите на съдебния акт спрямо общината и по този начин да улесни защитата си при евентуално предявяване на обратен иск за компенсиране на вредите, произтичащи от посочените административни актове. Моли определението да бъде отменено в обжалваната част и Столична община да бъде конституирана като помагач на страната на ответника.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр. дело № 17183/2025 г. е образувано по предявен от СД „И. - Д.а, Д. и СИЕ“ против Н.А., действаща като ЕТ „Н.А.“ иск с правно основание чл. 59 ЗЗД- за заплащане на сумата 4249,20 лв., 1 представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода 20.10.2021 г.-20.10.2023 г. на негови реални части с обща площ 25,50 кв.м. от УПИ Х за КОО, кв. 233, м. „Момкова махала“, район „Надежда“, с идентификатор ***. Твърди, че собствеността върху процесните реални части е установена с влязло в сила решение по гр.д. № 50081/2013 г. на СРС, 51 състав, а ответницата фактически ги ползва без правно основание за поставените от нея сгради/павилиони, поради което дължи обезщетение, равняващо се на пазарния наем, ведно със законна лихва и разноски.

В отговора на исковата молба ответницата Н.С.А. оспорва иска.

Поддържа, че разполага с правно основание да държи и ползва процесните реални части от имота на ищеца и поради това не дължи обезщетение по чл.

59 ЗЗД. В тази връзка излага, че върху част от претендираната площ е разположена нейна законно построена двуетажна сграда, изградена през 1996 г. върху общински терен въз основа на договор за наем на общинска земя и при наличие на издадени строителни книжа, впоследствие въведена в експлоатация и придобила траен градоустройствен статут. По силата на договор от 22.07.2002 г. е придобила собствеността върху постройката, а съответното право на строеж върху земята е възникнало по силата на закона в пределите, заети от самата сграда. Ответницата поддържа още, че при изменението на ПУП-ПРЗ за кв. 233, м. „Момкова махала“, извършено със заповед № РД-09-50-562/25.05.2001 г. на главния архитект на Столична община, е допусната грешка в графичната част, тъй като вътрешната регулационна граница между новообразуваните УПИ IX и УПИ X е прекарана през вече съществуваща законно построена сграда, без да бъдат отчетени контурите й, поради използване на остаряла и неточна кадастрална основа, като тази грешка не може да бъде вменена във вина на ответницата.

Поддържа се също, че към момента на придобиване на УПИ X ищецът е бил наясно, че част от сградата навлиза в имота му, поради това е получил от Столична община намаление на продажната цена съобразно реалната площ на имота, поради което не можел да търси допълнително обезщетение от ответницата. Наред с това се оспорва твърдението, че ответницата ползва без основание реални части от имота на ищеца, както и размерът на претендираните площи, като се поддържа, че действително използваните части са по-малки от посочените в исковата молба. Ответницата мотивира искането си за привличане на Столична община като трето лице помагач с твърдението, че именно действията и актовете на общината са довели до положението част от нейната законно построена сграда и павилион да попадат в границите на имота на ищеца, за който се претендира обезщетение. Посочва, че по силата на заповед за частично изменение на ПУП-ПРЗ вътрешната регулационна линия между УПИ IX и УПИ X е прекарана през съществуваща сграда, а с последващо разрешение за монтаж и одобрен проект общината е разрешила поставянето на павилион върху част от процесната площ, поради което евентуалното й осъждане би било пряка последица от тези административни актове. На това основание ответницата извежда правен 2 интерес от конституиране на Столична община като помагач, за да може, при евентуален неблагоприятен за нея изход на делото, да се ползва от обвързващата сила на мотивите на решението и да улесни предявяването на обратен иск срещу общината за вредите, произтичащи от неправомерно одобрения ПУП и издаденото разрешение за монтаж.

С определението по чл. 140 ГПК съдът отчита, че спорът по делото е по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно ползване на реални части от имот и предмет на доказване са фактите, свързани с собствеността на ищеца, липсата на правно основание за ползване от страна на ответницата и размера на дължимото обезщетение, като вътрешните отношения между ответницата и Столична община във връзка с одобряването на ПУП и издадените строителни/монтажни актове не са част от предмета на този спор. Съдът е приел, че евентуалната възможност ответницата да предяви в бъдеще обратен иск срещу общината не е достатъчна да обоснове привличане, доколкото претендираните от нея основания за регрес са отделно правоотношение, което не зависи пряко от изхода на настоящия процес по чл. 59 ЗЗД, а и решението по спора между ищеца и ответницата няма да има обвързваща сила спрямо Столична община извън хипотезите на субективно действие на присъдата.

При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че липсва необходимата връзка между правоотношението по иска и вътрешните отношения на ответницата с общината, поради което искането за привличане на Столична община като трето лице помагач следва да се остави без уважение.

Предмет на спора по чл. 59 ЗЗД са единствено фактите относно правото на собственост на ищеца, липсата на основание у ответницата да ползва процесните реални части и размерът на обезщетението, равняващо се на пазарния наем. Законосъобразността на устройствените и строителните актове на Столична община не е елемент от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД и съдът не дължи произнасяне по нея. Обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата произтичат от самия факт на ползване без основание на чужда вещ, а не от валидността на административните актове.

Евентуалната претенция на ответницата срещу Столична община не е регресна в тесен смисъл и не е обусловена от изхода на делото. Тя би почивала на самостоятелно основание - твърдяна незаконосъобразност на ПУП и на разрешението за монтаж, респ. вреди от издаването им – правоотношение, което се развива по различен ред и чиято основателност се преценява по съвсем различни предпоставки от тези по чл. 59 ЗЗД. Осъждането на ответницата да заплати обезщетение за ползване не установява със сила на пресъдено нещо, нито с обвързващо действие по чл. 223, ал. 2 ГПК, нито един от елементите на тази бъдеща претенция. Възможността за бъдещ самостоятелен иск срещу трето лице сама по себе си не обосновава правен интерес от привличане, тъй като в противен случай би се стигнало до недопустимо разширяване на предмета на делото с правоотношения, ирелевантни за спора. Доводите в частната жалба за противоречие на ПУП с 3 чл. 190 ЗТСУ (отм.), чл. 53, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) и чл. 48 от Наредба № 8/2001 г. касаят именно законосъобразността на административните актове - въпрос, който е извън предмета на иска по чл. 59 ЗЗД и не може да бъде разгледан в това производство. Наред с това спор за регулационната и имотната граница и за навлизането на сградата се твърди да е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 50081/2013 г. Това решение се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ответницата.

С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че липсва изискуемата по чл. 219 ГПК връзка между правоотношението по иска и твърдените вътрешни отношения на ответницата със Столична община, поради което обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 67380/04.03.2026 г. на Н.С.А., действаща като ЕТ, против определение № 7174/19.02.2026 г. по гр. дело № 17183/2025 г. на Софийски районен съд, 34 състав, с която е оставено без уважение искането на ответницата ЕТ „Н.А." за привличане на Столична община като трето лице-помагач на страната на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4