Решение № 8786 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8786 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „************“ ЕООД, с която срещу Х.

И. А. са предявени установителен иск и осъдителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 05.05.2023 г. между него и ответника при спазване на изискванията на ЗПК е сключен договор за потребителски кредит, по който ищецът бил кредитор, а ответникът – длъжник. Размерът на сумата по кредита била 3 500 лв., а общото задължение по него възлизало на 5 649.49 лв. Ответникът Х. И. А. закупила допълнителни услуги „****“ и „******“. След прибавяне на стойността на услугите, общият размер на задължението по потребителския кредит се увеличил до 9 849.49 лв. Ищецът претендира, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като извършил превод в размер на 3 500.00 лева по посочена от ответника в договора банкова сметка на 05.05.2023 г. От своя страна, Х. А. поела задължение да погасява предоставения потребителски кредит съгласно изготвения погасителен план, неразделна част от договора, което не изпълнила, тъй като направила само следните плащания – на 09.06.2023 г. 328.32 лева, на 10.07.2023 г. – 329 лева, на 10.08.2023 г. – 329 лева, на 12.09.2023 г. – 330 лева, на 27.10.2023 г. – 333 лева и на 30.10.2023 г. – 6.5 лв. Ответницата изпаднала в забава и били начислени мораторни лихви.

На 05.11.2024 г. ищецът обявил предсрочна изискуемост на задължението и от тази дата започнало да се начислява обезщетение за забава. Ищецът претендира да се установи съществуването на вземане за главницата по договора за потребителски кредит в размер 3 132.01 лв. и да се осъди ответникът да плати договорно възнаграждение в размер на 1 135.94 лв. за периода от 10.11.2023 г. до 05.11.2024 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 247.71 лв. от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г., 534.11 лева – лихва за забава върху главницата от 11.09.2023 г. до 05.11.2024 г. и възнаграждение за закупените услуги – съотв. 1 166,41 лева за услугата „****“ и 2 333.35 лв. за услугата „******“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.

1

Ответницата Х. А. чрез адв. Н., с пълномощно по делото, в подадения в срок отговор на исковата молба твърди, че процесните вземания били погасени по давност. Поддържа, че процесният договор съдържа неравноправни и като такива – нищожни договорни клаузи.

Изтъква, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорът не е изготвен по ясен и разбираем начин. В условия на евентуалност иска установяването на нищожност на целия договор, респ. на отделните договорни клаузи. Ответникът твърди още, че уговорената възнаградителна лихва е прекомерна и съотв. противоречи на добрите нрави, а поради това е нищожна. Ответникът твърди, че това влече нищожността на целия договор, евентуално единствено на клаузите за възнаградителна лихва. Според ответника възнаграждението за закупените услуги „****“ и „******“ заобикаля закона и съотв. е нищожно. Изтъква, че посоченият ГПР не включва всички изискуеми компоненти, включително и пакетът от допълнителни услуги. Моли съдът да отхвърли исковите претенции. Претендира съдебни разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, относимите норми на закона и релевантната съдебна практика, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

С оглед твърденията на страните, ангажирани в производството, съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договора за потребителски кредит на ответницата е била предоставена сума в претендирания размер, че същият е усвоен от ответницата и за последната е възникнало задължение за връщане на претендираната сума, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, дължимостта и размера на лихва за забава, че са уговорени и предоставени допълнителни услуги, за които ответницата валидно се е съгласила да заплати възнаграждение в съответните размери. В тежест на ищеца е да докаже също, че сумата от 1 655.82 лв. е била използвана за погасяване на съществуващи задължения на ответницата по процесния договор за кредит, по искане на самия кредитополучател, както и че сумата от 10.00 лева е била използвана за погасяване на такси по Тарифа съгласно чл. 17.4 от ОУ към договора.

При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане.

В тежест на ответницата е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или унищожават отговорността, както и че задълженията по предходните договори за потребителски кредит с ищеца са били погасени, съотв. рефинансиране със заемната сума по процесния кредит не се е налагало.

В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Във връзка с възраженията на ответницата и доколкото последната има качеството потребител по смисъла на ЗЗП с доклада по делото, съдът е указал на страните, че следи служебно за нищожност на договора за потребителски кредит, въз основа на който ищецът извежда правата си, поради противоречието му с императивни норми на закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави (съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК), а на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В тази връзка съдът е предоставил възможност на страните да заявят становищата си преди обявяване на доклада за окончателен.

Безспорни между страните са обстоятелствата относно сключване на договора за потребителски кредит, направените от ответника плащания в размер на сумата 1 655.82 лв. по процесния договор, както и че ответницата е получила от ищеца сумата в размер на 3 500 лв.

По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит ********* 2

Стандарт № ************г., съгласно който ищецът се е задължил да предостави в заем на ответника сума в размер на 3 500 лева, а последният се е задължил да върне сумата на 30 месечни вноски при годишен лихвен процент 41 % и годишен процент на разходите 48,84 %.

Съгласно вписаното в договора потребителят е избрал и се е съгласил да закупи пакет допълнителни услуги в размер на сумата от общо 4 200 лева, като така общото задължение по договора за кредит е достигнало сумата 9 849.49 лева при отпусната главница в размер на сумата 3 500 лева и срок за издължаване на кредита 30 месеца.

Представени по делото погасителен план, преддоговорна информация, както и ОУ, приложими към договора.

Ищецът признава с исковата молба, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът му е заплатил сума в размер на 1 655.82 лева.

От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „************“ ЕООД към договора за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил пакет допълнителни услуги „****“ получава приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди клиентите по договорите, без закупен допълнителен пакет в рамките на един час. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил пакета „******“ получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания.

Предвижда се обаче за това страните да подпишат допълнително споразумение към договора.

Следователно допълнителните услуги се явяват регламентирани в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41 %, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 48,84 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не отразява реално приложимия към кредитното правоотношение ГПР.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая само формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Размерът съгласно договора не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не 3 отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В тази насока - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.