Решение № 60 от 24.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-С. Въззивно гражданско дело № 20255000500632 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ С. С. В. против решение № 580/16.05.2025г.,постановено по гр.д.2699/2023г . по описа на Окръжен съд- Пловдив ,с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против С. Д. Г., главен и евентуални искове за осъждането на ответницата да заплати сумата от 50 000 USD, дължима по силата на договор за паричен заем, сключен между страните на 10.10.2018г.; за осъждането на ответницата да заплати сумата от 50 000 USD, като получена на неосъществено основание ; за осъждането на ответницата да заплати сумата от 50 000 USD, представляваща дадено при начална липса на основание ; за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата от 50 000 USD, с която неоснователно се е обогатила за нейна сметка.Жалбоподателката развива съображения за неправилност и необоснованост на решението и заявява искане същото да бъде отменено и предявените от нея искове да бъдат уважени в поредността ,в която са предявени.Претендират се разноски.

1

От въззиваемата С. Д. Г. не е постъпил отговор .

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищцата с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от С. С. В. против С. Д. Г. за осъждане втората да заплати на първата сумата от 50 000 ЩД ,дължима по договор за заем,ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изпращане

, в условията на евентуалност същата сума да бъде присъдена като дадена при неосъществено основание – чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД ; в условията на евентуалност ,ако първият иск бъде отхвърлен , ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата същата сума като получена при начална липса на основание – чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ; в условията на евентуалност ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата същата сума , с която се е обогатила неоснователно за нейна сметка – чл.59 от ЗЗД.

Ищцата е твърдяла на 10.10.2018 г. да е сключила договор за заем с ответницата като е превела по банковата й сметка сумата от 50 000 ЩД ,която заемна сума ,въпреки многократните покани ,не била върната .Затова претендира ответницата да бъде осъдена да й я заплати. В случай ,че бъде прието такова правоотношение да не е възникнало,то ищцата е настоявала да е заплатила тази сума ,тъй като е очаквала такъв договор да бъде сключен ,както и че ако такова правоотношение не е възникнало ,то тази сума е заплатена при липса на основание за това и на последно място е посочила ,ако всичко гореизложено не бъде възприето от съда, поради факта ,че сумата от 50 000ЩД е заплатена в полза на ответницата ,то същата се е обогатила неоснователно за нейна сметка.

Ответницата ,от своя страна ,е оспорила исковете . Изложила е твърдения ,че сумата от 50 000 ЩД е постъпила по нейната сметка ,но не по договор за заем с ищцата ,от която нито е търсела заем ,нито получавала такъв като дори не я познава ,а във връзка с бизнес отношения между майка й 2

В. Г. и лицето Д.В. ,брат на Т.В. ,който е съпруг на ищцата С. В. , с който били постигнали съгласие да влезнат в съдружие да отглеждането на индустриален коноп Sateva L.При тези твърдения заявява искане исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел за безспорно между страните с преводно нареждане от 10.10.2018 г. ищцата да е превела по сметка на ответницата в „ЦКБ“АД сумата от 50 000 ЩД с посочено основание „личен заем „ ,което обаче и при липса на други доказателства за постигнато между страните съгласие за сключване именно на договор за заем,не е достатъчно да се приеме сумата да е постъпила точно на това основание и съответно за ответницата да е възникнало задължение за нейното връщане.По нататък е приел, при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства ,процесната сума да е дадена от ищцата В. във връзка с извършването на съвместна дейност от В. Г. ,която е земеделски производител, и брата на съпруга на ищцата – Д.В.,поради което същата не е платена с оглед неосъществено основание ,нито при начална липса на такова.Що се отнася до неоснователното обогатяване на ответницата за сметка на ищцата ,съдът е приел такова да не се установява доколкото доказателствата по делото сочат процесната сума да не е било предназначена за ответницата ,а да е била употребена за закупуване на материали и съоражения във връзка с общия бизнес на посочените лица .

При тези мотиви съдът е приел исковете за неоснователни и недоказани и ги е отхвърлил .

Недоволна от това решение е останала ищцата ,която настоява по делото да е напълно доказано процесната сума да е предадена от нея на ответницата по заемно правоотношение като се позовава както на представеното платежно нареждане ,така и на показанията на свидетелите .Счита изцяло неправилно съдът да е приел паричната сума да е постъпила и да е била потребена във връзка с бизнес отношенията между майката на ответницата и лицето Д.В.,каквито са останали недоказани,а в случай че съдът не възприеме становището й ,настоява сумата да е предадена с оглед бъдещо сключване на договор за заем, а в условията на евентуалност същата да е платена при начална липса на такова ,както и получаването й без основание да е довело до неоснователно обогатяване на ответницата.

3

Нямо спор между страните с платежно нареждане от 10.10.2018 г. ищцата С. В. да е превела по банковата сметка на ответницата в ЦКБ АД сумата от 50 000 ЩД с посочено основание „личен заем „.

В тази връзка ответницата е твърдяла да не е сключвала с ищцата нито устен ,нито писмен договор за заем ,нито да е искала такъв от нея ,нито да е бил уговарян такъв ,нито да я познава ,нито да се е виждала или чувала с нея.

Ищцата С. В. в обясненията си по чл.176 от ГПК е заявила да не познава С. Г. , чувала е за нея от мъжа й и брат му Д.В. , не се е срещала с нея ,но била свидетел на телефонен разговор между мъжа й и С. и друга жена ,в който уговаряли заемането на сумата от 50 000 ЩД за някакъв бизнес .Била запитана от съпруга й дали желае да участва ,в началото не била съгласна ,но впоследствие той я бил убедил .

Като свидетел по делото е разпитан съпруга на ищцата Т.В. ,който е изнесъл следните факти: същият познава бегло С. ,познава майка й В. Г. чрез брат му Д.В. .Запознали се по повод на това ,че потърсели финансова помощ за бизнеса на В. ,в който бизнес в по-късен момент Т. и Д. щели да се включат.

За тази цел съпругата му – ищцата В. ,се съгласила да преведе сумата от 50 000 ЩД като било уговорено парите да се върнат в рамките на 3- 6 месеца.

Твърдения семейство В. да са предоставяли в заем пари на ответницата има и в показанията на свидетеля Д.В. ,която информация обаче същият има от брат си Т..

Като свидетел е разпитана и майката на ответницата В. Г. ,която по повод паричния превод е заявила ,че с Д.В. имали бизнес проект ,във връзка с който сумата от 50 000 ЩД била преведена по нарочно откритата за това сметка на дъщеря й,не били говорили за никакъв заем ,поради и което се учудила ,когато видяла ,че преводът не е от Д. ,а от някаква жена и с посочено основание „заем „.

Други доказателства за това между страните да е възникнало заемно правоотношение по делото не са събрани като от дотук обсъденото не може да бъде направен извод такова правоотношение да е възникнало.

Няма съмнение ,че сумата от 50 000 ЩД е преведена от С. В. по банковата сметка на С. Г. като посоченото там основание „личен заем „ ,но доколкото това е едностранно изявление на ищцата касателно ползващ я факт ,то същото не е достатъчно да се приеме,че ответницата се е съгласила да 4 получи тази парична сума срещу задължение да я върне.Действително договорът за заем на парична сума е реален и същият се счита сключен с предаване на същата ,което тук е факт ,но при доказателствена тежест за ищцата ,остава недоказано ответницата да е приела преведената парична сума като заемна срещу задължение да я върне. Такива твърдения с посочване на срокове ,в които сумата е следвало да бъде върната ,има единствено в показанията на св-Т.В. ,които обаче съдът не кредитира в тази им част ,първо защото изнесеното от него е изолирано като информация като дори и самата ищца не е твърдяла да са уговаряни някакви срокове за връщане на парите ,и второ защото е съпруг на последната ,което силно разколебава достоверността на изнесеното .

Данни за предоставен заем има и в обясненията на ищцата ,дадени от реда на чл.176 от ГПК ,но доколкото тази твърдения не са за неблагоприятни за нея факти ,а тъкмо напротив - изцяло са в синхрон с твърдяното от нея в рамките на разглеждания спор ,то същите не съставляват доказателство за тях.

Действително от показанията на св.Г. ,майка на ответницата , е видно ,че свидетелката е узнала за посоченото в преводния документ основание на превода , а именно „заем „ ,но противно на поддържаното във въззивнана жалба ,това ,че свидетелката е узнала за посоченото от ищцата основание не доказва съгласие на ответницата да приеме тази сума като заемна със задължение да я върне.

Освен казаното от съществено значение е безспорно установеното по делото ,че ищцата и ответницата не се познават, не са се виждали лично и лично не са договаряла предоставянето на паричен заем.

Гореизложеното обосновава извод да е изцяло недоказано между ищцата и ответника да е възникнало заемно правоотношение ,в изпълнение на което ответницата да дължи връщане на заета сума в размер на 50 000 ЩД ,поради и което предявеният иск за осъждането й да стори това на това твърдяно договорно основание е неоснователен и следва да се отхвърли.

По предявените в условията на евентуалност кондикционни искове :

Ищцата е настоявала ,в случай ,че не се приеме за установено между нея и ответницата правно валидно да е възникнало заемно правоотношение ,то преведената сума от 50 000 ЩД да е защото е било очаквано в по-късен момент такъв договор да бъде сключен , до което не се е стигнало – иск по 5 чл. 55 ал.2 пр. второ от ЗЗД.

Тази хипотеза на неоснователно обогатяване третира случаите , в които в момента на получаването на имуществената облага не съществува валидно правоотношение, което да я оправдае, но страните разумно очакват такова да възникне и именно с оглед на това очакване предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване.В случая ,както си подчерта по-горе , не се установява ищцата и ответницата да са водели преговори по заемане от страна на ищцата на парична суми на ответницата срещу задължение за връщане ,не се установява всъщност изобщо в лично качеството страните да са договаряли параметрите на каквото и да е правоотношение ,в изпълнение на което ,или в очакване на възникването му, да е преведена процесната сума.

Искът ,намиращ правното си основание в разпоредбата на чл.55ал. 1 пр.2 от ЗЗД следователно е неоснователен и като такъв също следва да се отхвърли.

Във връзка с по-горе изложените мотиви обаче искът за връщане на даденото при начална липса на основание се явява основателен.По твърдение и на двете страни същите не се познават, не са се виждали лично и лично не са договаряла предоставянето на паричен заем като не се установява изобщо в лично качеството страните да са договаряли параметрите на каквото и да е правоотношение .Подкрепя се от доказателствата по делото тезата ищцата да е превела исковата сума в услуга на бъдещ семеен бизнес проект с В. Г. ,а ответницата ,видно от показанията на св.Г. ,нейна майка,да е открила в услуга на последната,своя банкова сметка ,по която паричната сума да бъде преведена ,но всичко това е ирелевантно доколкото то касае вътрешните отношения между съответно ищцата и свидетелите В. ,и ответницата и свидетелката Г..Не са налице юридически факти ,пораждащи правоотношение между ищцата и ответницата в тяхно лично качество , което да е основание за разместване на имуществени блага, а при липсата на такова безспорно предадената парична сума се явява дадена при начална липса на основание и като такова подлежи на реституция