Решение № 4669 от 18.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4669 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110142604 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Д. А. и Д. С. А. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12797/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от общо 1907,31 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в ***************, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, з а сумата от общо 194,84 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022г. до 08.02.2024 г., за сумата от общо 66,71 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от общо 12,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до 08.02.2024 г. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжниците, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни искове.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството си на собственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната” ООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължат сумите, както следва: 1/ ответникът Д. Д. А. – сумата от 1430,48 лева, представляваща 3/4 части от сумата от общо 1907,31 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в ***************, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 146,13 лева, представляваща ¾ части от сумата от общо 194,84 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022г. до 08.02.2024 г., сумата от 50,03 лева, представляваща ¾ части от сумата от общо 66,71 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,53 лева, представляваща ¾ части от сумата от общо 12,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до 08.02.2024 г.; 2/ ответникът Д. С. А. – сумата от 476,83 лева, представляваща 1/4 част 2 от сумата от общо 1907,31 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в ***************, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 48,71 лева, представляваща 1/4 част от сумата от общо 194,84 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022г. до 08.02.2024 г., сумата от 16,68 лева, представляваща 1/4 част от сумата от общо 66,71 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,17 лева, представляваща 1/4 част от сумата от общо 12,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до 08.02.2024 г.

Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили писмени отговор и от двамата ответници с идентично съдържание. На първо място се излагат доводи, че в исковата молба не е посочен точен адрес на имота, а в приложените към нея документи е посочен различен имот. Поддържа се още, че по делото не са представени доказателства от които да се установи, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, съответно са клиенти на ищцовото дружество и дължат заплащане на претендираните от тях суми. Изразява се становище, че по делото липсват доказателства относно публикуване на ОУ на ищцовото дружество. По изложените в отговора доводи и съображения се иска прекратяване на производството, а по същество отхвърляне на предявените искове.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - «Далсия» ООД /с предходно наименование „Бруната” ООД/ не изразява становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 12797/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжницитенастоящи ответници да заплатят на дружеството сумите, както следва: сумата от общо 1907,31 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 194,84 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022г. до 08.02.2024 г., сумата от общо 66,71 лева, представляваща 3 главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 12,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до 08.02.2024 г., както и суми за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, при права: ¼ част от Д. А. и ¾ части от Д. А..

С разпореждане от 17.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 12797/2024 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен заверен препис от Заповед от 23.08.1990 г. за замяна на недвижим имот по искане на С.Д. А. и Д. Д. А.. В изпълнение на цитираната заповед по делото е приложен и заверен препис от договор за замяна на недвижим държавен имот от 27.08.1990 г., по силата на който С.Д. А. и Д. Д. А. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 31.01.2025 г. от Столична община, район ***** е, че С.Д. А. е починал на 28.06.2008 г., като е оставил двама наследници по закон – съпруга и син – настоящи ответници.

По делото е приложено удостоверение от ГИС София, от което се установява, че към настоящият момент бл.**** в ж.к.***** представлява жилищна сграда с десет входа.

По делото е приложен протокол от проведено ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Бруната България“ ООД. По делото е представен и договор от 24.04.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото е представен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г. и възможност за автоматично продължаване.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия и сертификати за одобрение на уредите за ДР на ТЕ.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

4

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.