Решение № 3640 от 09.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3640 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110159022 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от В. Н. С. против [****************], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 10 000,00 лева, представляваща главница по договор за кредит от 29.11.2011 г., както и сумата от 10 235,41 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 10 000 лева, за периода от 29.12.2011 г. до 17.08.2022 г., поради липса валидно облигационно правоотношение и настъпила погасителна давност.

В исковата молба ищцата твърди, че на 17.08.2022 г. получила от ответното дружество удостоверение, в което било отразено, че има непогасено задължение по договор за кредит, сключен с [****************] на 29.11.2011 г. в размер на 20 235,41 лева. Ищцата излага доводи за недължимост на посочената в удостоверението и претендирана от нея сума, поради липса на валидно облигационно правоотношение.

Отделно от предходното, ищцата поддържа становище, че посочените в удостоверение суми са погасени по давност. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендирана и направените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излага се, че на 31.01.2018 г. между [****************], в качеството на цедент и ответното 1 дружество, в качеството на цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който било прехвърлено и задължението на ищеца, произтичащо от сключен между него и банката договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.11.2011 г. Поддържа се още, че по молба на горепосочената банка бил издаден изпълнителен лист, но образуваното пред ЧСИ [****************] изпълнително производство било прекратено на 10.07.2019 г. и от тогава срещу длъжника – настоящ ищец, не са предприемани изпълнителни действия. Излагат се доводи, че ответното дружество е предприело действия по извънсъдебно събиране на вземането, които не са забранени от закона. По отношение на наведените от ищеца доводи за настъпила погасителна давност, се изразява становище, че същата преклудира единствено възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията си по принудителен ред, но не и относно валидността и дължимостта на задължението. Сочи се още, че ответното дружество подава информация до Централен кредитен регистър съгласно изискванията на Наредба № 22/16.072009 г. на БНБ. Ето защо, дружеството не е дало повод за завеждане на делото и не следва да му бъдат възлагани в тежест направените от ищеца разноски. В условията на евентуалност, в случай, че предявените искове бъдат уважени и на ищеца се присъдят разноски, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, неоспорен от ищеца, се установява, че на 29.11.2011 г. между него и [****************] е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което банката му е отпуснала кредит в размер на 10 951 лева за покриване на потребителски нужди, със срок на издължаване 120 месеца, считано от 23.12.2011 г.

Видно от приложения по делото договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. е, че ответното дружество се легитимира като цесионер на вземането по процесния договор за кредит. Видно от Приложение № 1 към договора за цесия е, че към 26.01.2018 г. вземането на банката към ищеца по процесния договор за кредит е било в размер на 18 649,57 лева, от които 10874,31 лева главница, 5 657,15 лева лихви и 2 118,11 лева такси и разноски. Видно още от Приложение № 1 е, че на 27.07.2012 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

По делото е приложено удостоверение за непогасено задължение, издадено от ответното дружество на 17.08.2022 г., в което е отразено, че дружеството е кредитор на ищеца по договор за кредит от 29.11.2011 г., цедирано от цедента [****************], което към датата на издаване на удостоверението възлиза на стойност 20 235,41 лева.

Със същото ищецът е поканен да заплати дължимата сума в 5-дневен срок от получаването му.

2

По делото е приложено постановелние от 10.07.2019 г. по и.д.№ 20138410405302 по описа на ЧСИ [****************], от който се установява, че по молба на длъжника [****************], изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи, че не съществува едно правоотношение или едно право, когато има интерес от това. В настоящият случай, видно от приложеното по делото удостоверение за непогасено задължение, издадено два месеца преди депозиране на исковата молба в съда е, че ответникът претендира от ищеца заплащане на суми по процесния договор за кредит, което обуславя и правния интерес на ищеца, респ. допустимостта на настоящото производство.

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.

С оглед предходното, в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между “Обединена българска банка“ АД и ищеца е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит; надлежно осъществено прехвърляне на спорното вземане - наличието на валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания със страни ответника и горепосочената банка и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, по силата на което ответникът е активно легитимиран да получи изпълнение.

В тежест на ответника е да докаже също, че са били налице основания за спиране или прекъсване на давността.

Както бе посочено и по-горе, от приложения по делото и неоспорен от ищеца договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.11.2011 г., се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между него и [****************], по силата на което банката е предоставила кредит, а ищецът е усвоил заетата сума и се е задължил да я върне в определен в договора срок и при определени условия. По делото липсват доказателства, че предоставената сума е била върната от кредитополучателя – настоящ ищец, съобразно сключения договор.

Видно от приложения по делото договор за цесия е, че вземането по процесния договор е прехвърлено на ответното дружество. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице - длъжника, налага 3 извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредиторе прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/. По делото няма доказателства установяващи, че е налице валидно съобщаване на извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на настоящото исково производство, но съдебната практика е категорична, че получаването на уведомлението за извършената цесия в хода на производството /с връчване на отговора на исковата молба и преписите към него/ е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. В конкретния случай, към писмения отговор е приложено уведомление за извършената цесия, което е връчено на ищеца заедно с определението по реда на чл.140 ГПК.

Предвид гореизложеното, следва да бъде разгледано наведеното с исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.

В конкретния случай по отношение на вземанията на ответника за главница е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, тъй като при договора за кредит е налице единно плащане. Обстоятелството, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, не превръща тези вноски в периодични плащания Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – по аргумент от противното на основание чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността на вземането е от датата на настъпване на неговата изискуемост. В конкретния случай, видно от Приложение № 1 към договора за цесия е, че предсрочната изискуемост на договора е настъпила на 27.07.2012 г. В хода на производството ответникът, чиято е доказателствената тежест, не представи доказателства, от които да е видно, че са били налице основания за спиране или прекъсване на давността. Към писмения отговор е приложено единствено постановление за прекратяване на изпълнително производство, но по делото липсват доказателства дали в хода на същото са извършвани валидни изпълнителни действия, които да са били годни да прекъснат погасителната давност.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2022 г. вземането за главница се е погасило по давност.

Ето защо искът за сумата от 10 000 лева /уточнен с молба с вх.№ 55101/28.02.2023 г./ е основателен и следва да бъде уважен. Макар от доказателствата по делото да се установява, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита вземането за главница възлиза на стойност от 10874,31 лева, то съдът е обвързан от обективираното в исковата молба /уточнена с горепосочената последваща молба/, в против случай би се стигнало до произнасяне „свръх петитум“.

В случая съдът е сезиран и с иск за недължимост на сумата от 10 235,41 лева, 4 представляваща законна лихва върху главницата за периода от 29.12.2011 г. до 17.08.2022 г. От Приложение № 1 към договора за цесия се установява, че размера на начислените лихви по кредита към 26.01.2018 г. са в размер на 5657,15 лева. Ето защо, искът следва да бъде уважен до този размер и за периода от 29.12.2011 г. до 26.01.2018 г., в останалата част до пълния предявен размер от 10 235,41 лева и за периода от 27.01.2018 г. до 17.08.2022 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска. Възражението на ответника за недължимост на разноските по делото, съдът намира за неоснователно. За да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК следва да са налице кумулативно и двете предпоставки - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В конкретния случай, с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска, доколкото от приложеното по делото удостоверение се установява, че претендира от ищеца заплащане на суми по процесния договор за кредит.