Решение № 820 от 01.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Пазарджик, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело № 20245220105112 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове по чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК за заплащане на сумите: 1687.85 лв. - главница на потребителски кредит, 264.31 лв. – възнаградителна лихва и 1418.63 лв. – неустойка, ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането.

Ищецът „**“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: г** твърди, че с договор за цесия от 12.01.2024 г. е придобил от цедента „**“ ООД неговото вземане към ответника Д. Г. Р. с ЕГН ********** от ** произтичащо от сключения между тях договор за паричен заем №631423 от 18.03.2022 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, като длъжникът следва да се счита уведомен за цесията с връчването на приложеното към исковата молба писмено уведомление по чл.99, ал.3 ГПК. Твърди, че в изпълнение на договора за заем цедентът „**“ ООД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 2000 лв. с фиксирана месечна лихва от 3.33 %, възлизаща общо на 421.40 лв., който ответникът се задължил да върне на 11 месечни погасителни вноски с краен срок до 23.08.2022 г. С договора за кредит ответникът се задължил в 3-дневен срок от неговото 1 сключване да обезпечи кредита чрез осигуряване на гарант и като издаде запис на заповед в полза на кредитора. Предвидена били неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпеченията в размер на 1527.60 лв., както и неустойка при изпадане в забава над 60 дни в размер на 10 % от непогасената главница – общо 1687.85 лв.

Ищецът твърди, че ответникът е върнал само част от кредита, а именно:

312.15 лв. от главницата и 157.09 лв. от възнаградителната лихва, и не е осигурил гарант, който да обезпечи кредита, поради което дължи и предвидените неустойки в общ размер на 1687.85 лв., от които е заплатил 277.76 лв. Твърди, че след придобиване на вземането е опитал да се снабди със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на издадения от ответника запис на заповед в полза на цедента „**“ ООД. Тъй като заповедният съд отхвърлил заявлението, иска от съда да осъди ответника да му заплати дължимата главница, договорна лихва и неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.

Съдът въз основа на събраните доказателства и на закона прие от фактическа и от правна страна следното:

Активно легитимиран да предяви осъдителен иск по реда на чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК е кредитор, на когото съдът е отказа да издаде заповед за изпълнение за същото вземане. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение, в изпълнение на което на ответника е предоставен кредит в размер най-малко на сумата, чието връщане претендира, лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемостта е настъпила, както и обстоятелствата от фактическия състав на цесията.

Представен е договор за паричен заем №631423 от 18.03.2022 г., сключен между „**“ ООД и ответника Д. Г. Р., с който дружеството се е задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 2000 лв. с фиксирана месечна лихва от 3.330 %, който ответникът се е задължил да 2 върне на 11 месечни вноски по 220.12 лв. В договора е посочен годишен процент на разходите по кредита в размер на 47.741 %. Общата дължима сума от потребителя за погасяване на главницата и лихвата е посочена в размер на 2421.40 лв. Съгласно чл.6 от договора потребителят е поел задължение в 3дневен срок от неговото сключване да обезпечи кредита като издаде запис на заповед в полза на кредитора и като осигури поръчителство от физически лица, отговарящи на поставени от кредитора условия. При непредставяне на обезпечението в предвидения срок потребителят дължи на кредитора неустойка по чл.8 в размер на 1527.60 лв., платима на части, които се добавят към месечните погасителни вноски. Така общия размер на дължимата от потребителя сума достига 3949 лв., платима на 11 месечни вноски по 359 лв., според представения погасителен план.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението и по нищожността на сделката или на отделни нейни клаузи, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

В настоящия случай от значение за изхода на делото е дали неустойката по чл.8 има присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по отношение на задължението, във връзка с което е уговорена, или тя е уговорена така, че неминуемо води до възникване на задължението и по този начин представлява скрит разход за потребителя по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, респ. увеличава цената на финансовата услуга и подлежи на включване в годишния процент на разходите и в общата сума, дължима от потребителя.

Съдът счита, че задължението на потребителя по чл.8 от договора няма характеристиките на неустойка и неговата действителна цел не е да гарантира обезпечението на кредита, нито да обезщети евентуалните вреди от непредставянето на обезпечение. Този извод се налага от логическото тълкуването на цитираната разпоредба самостоятелно и във връзка с останалите разпоредби на договора. В случая така наречената неустойка би трябвало да обезпечи изпълнението и евентуално да обезщети вредите от неизпълнението на едно свързано с кредита акцесорно непарично задължение на потребителя - да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчителство.

3

Самото непредставяне на обезпечението обаче не застрашава интересите на кредитора, докато кредитът се обслужва редовно. Неблагоприятните последици за кредитора са свързани с евентуални затруднения при събирането на просрочено необезпечено вземане, а те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечение, тъй като ще получи банкова гаранция или поръчител, т.е. втори солидарен длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на горното съждение е нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от сключването на договора, в който потребителят да обезпечи кредита, след което това негово задължение се замества от неустойка с компенсаторен характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес да получи обезпечението. Освен това се оказва, че ако потребителят не представи обезпечение или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит. Уговарянето на такъв кратък срок и възможността задължението за неустойка да възникне при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото връщане, а да получи сумата от неустойката. Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да оскъпи кредита за сметка на потребителя. Ето защо съдът счита, че процесната неустойката представлява скрита печалба за кредитора, увеличава цената на кредита и води до възникването на допълнителни разходи за потребителя, които би трябвало да са включени в годишния процент на разходите.

При това положение следва да се отговори на въпроса дали посоченият в договорите за кредит годишен процент на разходите е определен правилно и дали действителният ГПР надхвърля прага по чл.19, ал.4 ЗПК?

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за 4 услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От цитираната разпоредба е видно, че всички разходи на потребителя, вкл. косвените такива, на които е придаден вид, че се дължат поради неизпълнението на договора, са елемент на ГПР и следва да бъдат включени в него.

При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя към момента на сключване на договора се изразяват в заплащането на договорна лихва в размер 421.40 лв. и неустойка при непредставяне на обезпечение в размер 1527.60 лв. В този случай годишният процент на разходите /изчислен от съда с калкулатора за ГПР по бързи кредити от електронната страница calculator.bg/ е в размер на 356.38%. Следователно посоченият в договора за кредит ГПР от 47.741 % не съответства на действителния.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на 18.03.2022 г. Към 01.01.2022 г. ОЛП е 0.00 %, респ. размерът на законната лихва е 10 %, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 50 %. Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит значително превишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК и не съответства на посочения в договора. Изискването на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК е нарушено и договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗЗП.

За пълнота следва да се добави, че в т.55 и 56 от решение на СЕС по дело С-714/22 съдът е акцентирал на съществения характер на задължението за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителя да се запознае с правата и задълженията си и да се 5 ориентира правилно за финансова тежест на договора. В тази връзка СЕС е приел, че посочването на ГПР, който не отразява точно разходите по кредита лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.

Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът е недействителен потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита. Чистата стойност на процесния кредит е 2000 лв. Ищецът признава неизгодния за него факт, че във връзка с процесния кредит е получил от ответника общо 747 лв. Остава непогасена главница в размер на 1253 лв. Ответникът не твърди и не сочи доказателства да е изпълнил това задължение. Затова искът следва да се уважи за частта от главницата на кредита в размер на 1253 лв. и да се отхвърли в останалата част. Материалната легитимация на ищеца да получи исковата сума се установява от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024г. и Приложение №1 към него, от които е видно, че „**“ ООД е прехвърлил на ищеца „**“ ЕАД своите вземания към ответника Д. Г. Р., произтичащи от кредита.