Решение № 14 от 17.01.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Д. 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д. III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230200764 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „...” ЕООД, ЕИК ..., гр. Г. Т., ул. „....” № ..., представлявано от П. С. А., против Наказателно постановление № 23-0000266 от 17.05.2022 г., издадено от Директора на РД „АА” гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.20011 г. /Наредбата/ на МТИТС, вр. чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредбата, на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание представляващият жалбоподателя не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител, като изразява становище в съпроводителното писмо, с което административно-наказателната преписка е била изпратена в съда, в което излага доводи че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На 10.02.2022 г. св. Т. С. Т. и св. П. Т. Д. - – инспектори при РД „АА” Варна извършили комплексна проверка на пункт за извършване на технически прегледи на ППС на фирма „...” , притежаващ Разрешение № 1582/15.02.2017 г., намиращ се в гр. Г.Т., обл. Д. ул. „...“ № ...

В хода на проверката инспекторите установили, че фирмата не е уведомила писмено изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на ОО „АА“ Добрич в 7 (седем) дневен срок, започващ на 13.05.2021 г. за извършена промяна в обстоятелствата, удостоверени с документ по чл. 18, ал.

1, т. 10 от Наредба № Н- 32/16.12.2011 г. на МТИТС, а именно издадено свидетелство за проверка № ДД21/058 на дата 12.05.2021 г. на „димомер“ марка „...“ № .... След. направена справка в информационната система на ИА „АА” е било установено, че последното уведомление е за свидетелство № ДД20/152, издадено на 28.07.2020 г.

Предвид констатираното в хода на проверката, св. Т. образувал административно-наказателно производство срещу фирмата, като в присъствието на св. Д. съставил АУАН бл. № 319846 от 10.02.2022 г., с който вменил на ЮЛ административно нарушение по чл. 24, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, т.

10 от Наредбата.

На 17.05.2022 г. било издадено и процесното НП № 23-0000266, с което при гореописаната фактическа обстановка и квалификация на нарушението, на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.

В хода на съдебното производство бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Т. и св. Д., които потвърдили пред съда констатираното от тях нарушение и обстоятелствата около съставяне на АУАН.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и приобщените в хода на производството доказателства, а именно Жалба от „...“ ЕООД, ЕИК ... с рег. № 52-00-51-3510#2/09.06.2022 г.; Наказателно постановление № 23-266/17.05.2022 г.; Свидетелство за проверка № ДД 21/058 – 2 л.; АУАН № 319846/10.02.2022 г.; Решение № 1582 за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства; Справка за нарушител по правно основание на нарушението от 01.07.2008 г. – 3 л.

Анализът на събраните доказателства навежда съда към следните правни изводи:

2

В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с АУАН бл. № 319846 от 10.02.2022 г., съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на управителя на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел и е надлежно връчен на нарушителя. При съставянето на акта представляващият нарушителя е посочил възражения, като е записал собственоръчно „Разполагаме със съответните документи и съм ги представил, където е необходимо”.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на сроковете, предвидени в ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на представляващия нарушителя.

Съгласно разпоредба на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МИТС при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от извършването на промяната или от узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват.

По делото няма спор, а и по категоричен начин от приложените писмени доказателства се установява, че въззивното дружество е разполагало с разрешение за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, т. е. е лице по чл. 16 от Наредбата.

Не е спорно и това, че към датата на проверката е била извършена промяна в обстоятелствата, удостоверени с документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 3

Наредбата, като е било издадено Свидетелство за проверка № ДД21/12.05.2021 г. на димомер ..„....“ № ....

Следователно, от 13.05.2021 г. за жалбоподателят действително е започнал да тече предвидения в Наредбата 7-дневен срок, в който е следвало за промяната писмено да бъде уведомен Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез Ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в случая в гр. Добрич.

Като не е направил това, жалбоподателят е извършил нарушението, описано в НП.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата относно неспазен срок при съставяне на АУАН. В случая нарушението е извършено на 20.05.2021 г., открито е при комплексна проверка на дружеството-жалбоподател, извършена на 10.02.2022 г., а АУАН е издаден на 10.02.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗАНН „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.“ Видно е, че в настоящия случай са спазени и двете хипотези на разпоредбата.

На следващо място, съдът не споделя и доводите на жалбоподателя, че след извършената проверка на уреда, нищо не се е променило, че да има необходимост да се уведомява писмено контролния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от Наредбата „За промяна в обстоятелствата по ал. 1 се счита и преиздаването на документ по чл. 18, ал. 1 поради изтичане на неговия срок на валидност.“ Ето защо, дружеството е имало задължение да уведоми писмено Ръководителя на ОО „АА“ Добрич за настъпилата промяна относно димомера. Както впрочем е било направено през предходната година, когато е депозирано писмено уведомление за издадено на 28.07.2020 г.

Свидетелство № ....

Доколкото проверката на уреда се инициира от самото дружество и се извършва в пункта, където се осъществява дейността му, съдът не споделя доводите, че липсва знание за издаденото удостоверение на димомера.

Поради изложеното до тук съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че от страна на „...“ ЕООД е извършено нарушение на чл. 24, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32, тъй като при издадено на 12.05.2021 г. свидетелство за проверка на димомер, в 7- дневен срок, считано от 13.05.2021 г., на 20.05.2021 г. не е уведомило за тази промяна на обстоятелствата по чл.

18, ал. 1, т. 10 от Наредбата писмено изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на ОО „АА“ - Добрич.

Правилно наказващият орган е наложил наказание на нарушителя на основание чл. 178а, ал. 4 пр. 1 от ЗДвП . Тази норма предвижда налагане на имуществена санкция на лице, получило разрешение по реда на чл. 148 ал2, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността по 4 извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи, каквото е налице в настоящият случай. Правилно е бил определен и размерът на „имуществената санкция“ от 1 000 лв., който е императивно предвиден в закона и не е налице правна възможност за неговото намаляване.

По делото няма доказателства за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Твърденията в тази насока не са подкрепени с доказателства. Съгласно ТР № 6 от 15. XI. 1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК понятието „вредни последици“, е по-широко от понятието „вреди“. То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения правов ред, финансовата и стопанската система и др. В случая административното нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие и настъпването на вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. Наличието на факти, относими към по-широкото понятие „вредни последици“, в частта му извън имуществените вреди, не са доказани, поради което съдът не може да се позове на тяхната липса, за да обоснове маловажност.

Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въпреки изхода на спора и направеното от административно-наказващия орган в съпроводителното писмо към преписката искане за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство, съдът намира, че такова в случая не следва да се присъжда. Видно е, че изразеното становище по преписката е подписано от Директора на РД „АА“ Варна и по делото няма данни то да е било изготвено от процесуален представител.