Решение № 50 от 14.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110204552 по описа за 2021 година За да се произнесе , взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Черно море“ АД срещу Наказателно постановление № 03-012466/15.07.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на поделението било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва наличието на вмененото му нарушение.

Намира, че в НП липсва пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и че не са посочени доказателствата, на които се основава наказващият орган. Поддържа, че е нарушено правото му на защита в тази връзка. Изтъква, че в НП не са посочени съображенията, по които е отхвърлено депозираното възражение срещу съставения акт. Привежда и доводи за маловажност на случая, като твърди, че нарушението не е извършено виновно. Позовава се на искане на КНСБ при изплащането на трудовите възнаграждения да се погасяват първо най-старите задължения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, не се представлява.

1

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното дружество, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в действалата към този момент редакция), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: „Черно море“ АД е с основна дейност „Производство на уреди и апарати за производство, изпитване и навигация“.

За осъществяването на дейността си същото ангажирало работници по трудово правоотношение. През м.февруари 2020г. дружеството не изплатило уговореното трудово възнаграждение на общо 137 работници и служители за извършената работа за м.януари 2020г. в установения за това срок.

Поради неизплащането на дължимите трудови възнаграждения бил подаден сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“-Варна. В тази връзка през периода 15.06.2020г.-02.07.2020г. от П. П. ЕН. и ПЛ. Б. Б.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 02.07.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че като работодател, на 26.02.2020г., не е изплатило дължимите уговорени трудови възнаграждения за м. януари 2020г. на 137 работници и служители в размер на 68324,38 лева. Актът бил съставен в присъствието на изпълнителния директор на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, придружени от писмо от СК на КНСБ, в което се настоявало изплащането на забавените трудови възнаграждения да се извършва от найстарото дължимо, без да се пропускат стари периоди. По възражението било изразено писмено становище от старши юрисконсулт при Д „ИТ“-Варна за неговата неоснователност, като се препоръчвало издаването на наказателно постановление. Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно по изложените в становището съображения и на 15.07.2020г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на „Черно море“ АД било наложено административно наказание имуществена санкция в 2 размер на 1500,00 лева за извършено нарушение на чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.3 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва с жалбата, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно- от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Сред тях с най-голямо значение са приложените Справка за неизплатени заплати м.09.2-19г.-м.04.2020г., трудови договори, сигнал, протокол за извършена проверка и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ задължава работодателите да плащат в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По силата на чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В случая няма не само данни, но и фактически твърдения в НП или в жалбата да е било уговорено друго, поради което трудовите възнаграждения е следвало да бъдат изплащани в съответствие с чл.270, ал.2 от КТ.

Задължението по чл.128, т.2 от КТ е възложено на работодателите.

Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма спор по делото, а и се установява от приложената справка за неизплатени трудови възнаграждения, че посочените в справката лица са били ангажирани по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е субекта, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „Черно море“ АД има качеството работодател по отношение изброените в справката работници и служители. В това си качество същото е било задължено да заплаща своевременно дължимите трудови възнаграждения. От 3 приложените трудови договори по делото се установява, че уговореният срок за изплащане на възнагражденията е до 25-то число на следващия месец.

Безспорно е установено по делото от приобщените писмени доказателства, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че дължимите суми за трудови възнаграждения за м. януари 2020г. не са били изплатени не само в уговорения срок, но и към момента на проверката. По този начин дружеството действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.128, т.2 от КТ. В практиката си Административен съд-Варна приема, че относно благоприятните юридически факти за санкционираното лице, доказателствената тежест е възложена на последното.

След като жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказвал, че възнагражденията на работниците за м.януари 2020г. са били изплатени в съответния за това срок, фактическите твърдения на наказващия орган в тази насока следва да се счетат за доказани.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 3-0011/12.01.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В обстоятелствената част на НП обаче липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършеното нарушение, изисквано от чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН . Наказващият орган е посочил, че работодателят не е изплатил трудовите възнаграждения на 137 работници и служители в размер на 68324,38 лв. Тези работници и служители не са били индивидуализирани нито в акта, нито в издаденото НП, като не е конкретизирано и на кое лице какво трудово възнаграждение се е дължало. Този пропуск е особено съществен, тъй като препятства възможността на санкционираното лице да обори твърденията на наказващия орган относно размера на трудовите възнаграждения или да представи доказателства, че дължимите такива са били изплатени. Непосочването на 4 размера на отделните трудови възнаграждения, които се твърди, че не са били изплатени, създава пречка и за съда да установи дали нарушението е било отстранено веднага след установяването му и съответно- налице ли са основания за приложение на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ.

Следва да се има предвид, че трудовото възнаграждение е индивидуално дължима престация от работодателя към всеки отделен работник, поради което с всяко просрочено възнаграждение се осъществява състава на отделно административно нарушение, подлежащо на самостоятелно санкциониране. В този смисъл е и практиката на ВАдмС- в решение, постановено по КНАХД № 2439 по описа за 2020 г. се приема, че неизплащането на трудовото възнаграждение на всеки един работник или служител представлява самостоятелно административно нарушение: дължимата сума на всеки един от работниците е различна, правното основание въз основа на което възниква това задължение е отделно за всеки един от работниците и служителите - неговия конкретен трудов договор съобразно клаузите в него. Посочва се в решението, че няма пречка нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление, но при отделно определени наказания за всяко едно от нарушенията.

Сходно становище е изразено в Решение № 832 от 17.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 653/2021 г. , в което се изтъква, че нарушението на задължението на работодателя по чл. 128, т. 2 , вр. чл. 270 от Кодекса на труда за ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение може да бъде санкционирано по отношение на всеки работник и по отношение на възнаграждението за всеки съответен месец. Приема се в решението, че не е недопустимо по преценка на административнонаказващия орган санкция да бъде наложена общо за нарушения спрямо различни работници в рамките на един месец или спрямо един работник за по-дълъг период, но в такива случаи, с цел спазване на забраната за наказване два пъти за едно нарушение, е абсолютно необходимо описанието на нарушението, и по-конкретно лицата, по отношение на които работодателят е в нарушение, и периодът, за който се отнасят неизплатените възнаграждения, да бъдат описани точно и да могат да бъдат идентифицирани. По този начин при налагане на друга санкция за същото по вид нарушение на същия работодател ще може да бъде извършена проверка дали тази забрана е спазена. Цитираното решение е постановено по 5 повод наказателното постановление, в което работниците са посочени само като брой и като обща сума на възнагражденията. В тази връзка касационната инстанция изтъква, че в административнонаказателната преписка има приложена справка за работните заплати за съответния период, с отбелязани суми, дължими на съответните лица, но с това не са спазени нормативните изисквания, тъй като описанието на нарушението е съществено съдържание на акта и на наказателното постановление, въз основа на което конкретното нарушение може да бъде разграничено от друго нарушение на същото задължение от същия деец. Липсата на тази информация не може да се замести с доказателства, налични в преписката или събрани впоследствие. В решението се подчертава, че освен до невъзможност за проверка относно спазване на забраната за двойно наказване на едно нарушение, липсата на данни относно лицата, засегнати от нарушението, затруднява защитата на привлеченото към отговорност лице.