Решение № 3903 от 09.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3903 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100500507 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 17409 от 29.09.2024г., постановено по гр.д. № 36889/2023г. по описа на СРС, 118. състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че В. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ********, общ. Столична, обл. София (столица), дължи на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046 на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 913,32 лева (деветстотин и тринадесет лева и 32 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ЖК ********, аб.№ ********, и сумата от 24,20 лева (двадесет и четири лева и 20 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва считано от 13.01.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2136/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 159,42 лева (сто петдесет и девет лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г. и за мораторна лихва в размер на 5,04 лева (пет лева и 04 стотинки) за периода от 05.03.2020 г. до 19.12.2022 г. върху главницата за 1 стойност на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2136/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Със същото решение В. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ********, общ. Столична, обл. София (столица) е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046, сумата 148,88 лева – разноски за исковото производство и 63,81 лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 2136/2023 г. на СРС, 118 –ти състав., а „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 е осъдена да заплати на В. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ******** сумата 59,70 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника В. И. М., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че е останало необсъдено от районния съд наведеното възражение, че в допълнителна молба по делото ищецът твърди, че искът е насочен срещу „ответниците“, съгласно „нотариален акт за договорна ипотека“, какъвто не е представен по делото. Поради липса на ясно индивидуализиран ответник, намира искът за недопустим. Не било установено топлоподаване в процесния имот. Допуснатата по делото комплексна експертиза представила бланкетно и неясно заключение, преписано от извлечението от счетоводните книги на ищеца. Счита, че след като по делото не са представени документи от третото лице помагач, не било възможно да се изготви обективна експериза относно реално дължимите суми от ответника. Сградната инсталация не била изградена от ищеца, а била собственост на етажните собственици, като в имота нямало топломер и радиатори. Счита, че съдът не е преценил правилно доказателствата, а твърденията на ищеца са останали недоказани. Ето защо, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. ВъззИ.емата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такИ. договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото 2 доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – нотариален акт за собственост върху жилище /апартамент/ , построено върху държавно място от ЖСК „ВМЕИ Ленин“, улица „И.н Боримечката“ 10-12, м. Дървеница от 12.05.1988 г. се установява, че ответникът В. И. М. е собственик на недвижим имот- апартамент №4, находящ се на втори етаж, вход „А“ в сградата на ЖСК „ВМЕИ Ленин“ улица „И.н Боримечката“ 10-12, м. Дървеница. Видно от Удостоверение изх. № 6800-846 от 06.06.2019 г., издадено от ГИС София стар адрес улица „И.н 3

Боримечката“ 10-12, м. Дървеница се отнася за многофамилна жилищна сграда с два входа, с идентификатор *** по КККР и с актуален адрес: ж.к. Държвеница, блок 23, вх. А и вх. Б.

Липсват каквито и да било твърдения или доказателства по делото, че за периода от 1988г. до началото на процесния период - м.май 2019г., са настъпвали промени в принадлежността на правото на собственост за процесния апартамент.

Ангажирани са неоспорени писмени доказателства, че в Протокол от ОС на ЕС на блок 23 , кв. Дървеница от 20.09.2001 ответникът е посочен като етажен собственик и е изразил съгласие за монтиране на 1 бр. разпределител на 1 бр. радиатор, за което е положен подпис. Приложен е и списък за броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда на бл.********, в който относно ап.№******** е посочен именно ответника, за удостоверяване на което обстоятелство същият е положил подпис. Всяко от посочените доказателства съдържа извънсъдебно признание на правото на собственост на ответника. Ето защо, като обсъди доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира извода на СРС, че правото му на собственост е доказано по делото, за правилен и обоснован. Оплакванията на въззивника за необоснованост на решението в тази му част, са неоснователни. При наличието на така обсъдените доказателства по делото, неотносимото позоваване от страна на ищеца на непредставен по делото НА за учредяване на договорна ипотека, е изцяло ирелевантно и не може да обоснове различен извод. При това положение, потребител на топлинната енергия за имота през процесния период е именно жалбоподателя.

Неоснователни са и оплакванията относно липсата на представени по делото писмени доказателства от третото лице – помагач. ТакИ. са постъпили с молба от 14.06.24г. и представляват два броя индивидуални справки за отопление и топла вода, както и протокол за неосигурен достъп от м. май.2020г. Позоваването във въззивната жалба на неправилно заключение на изготвена по делото комплексна експертиза, съобразена само със счетоводните записвания на ищеца, е изцяло неотносимо, тъй като такава експертиза по делото няма данни да е била назначаване и сред доказателствата липсва приобщено заключение на вещо лице. Дължимите суми за количества потребена от ответника топлинна енергия се установяват от представените от ТЛП индивидуални справки на л.82 и 83 от делото и възлизат за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. на стойност 602,96 лева без ДДС, а за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021 г. – на 496,72 лева без ДДС или общо за процесните два отоплителни периода, формиращи процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. – 1099,68лева без ДДС или 1319,62 лева с ДДС. Следователно установено е, че в полза на ищцовото дружество е възникнало претендираното 4 вземане в по-нисък размер от 913,32 лева, като същото не се твърди и не се установява да е погасено, поради което и искът за стойност на топлинна енергия е основателен в пълния му предявен размер.

Оплакването, че в процесния недвижим имот не се извършва топлоподаване, е неоснователно. Видно от доказателствата по делото, обсъдени по-горе, процесният апартамент се намира в сграда, която е топлоснабдена. Обстоятелството кой е изградил абонатната станция и чия собственост е тя, няма никакво значение за възникването и размера на задълженията на собствениците на топлоснабдени имоти за доставена топлинна енергия. Основателно СРС се е позовал на мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК и Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., в което е прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата и нейното предназначението е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Титулярът на правото на собственост върху отделен обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в обекта, но дължи заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Следва да се има предвид, че в конкретния случай топлинната енергия е начислявана на база служебен отчет поради неосигурен достъп до имота, като липсват данни по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време.

Във връзка с възникването и изискуемостта на вземането за цена на услугата дялово разпределение във въззивната жалба липсват конкретно наведени оплаквания, като по този въпрос съдът намира следното: По делото няма спор и се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която е въведена система за дялово разпределение. От приетите Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от ЗЕ от 03.06.2020г. и Договор от 09.10.2001г. се установява, че изпълнението на тази услуга е възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, а от представените от него индивидуални справки се изяснява, че през процесния по делото период услугата е извършена именно от това дружество в съответствие с приложимата нормативна уредба.