Акт от 12.03.2020, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Радомир, ..03.2020 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М.

М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 774 по описа за 20. г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по извършването ù.

С влязло в сила решение № .г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:

Триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 75 кв. м, състояща се от първи надземен етаж, с допълващи функции – складови помещения и приспособени стаи за живеене и втори и трети етаж, състоящи се от коридор, дневна с кухня, две стаи и баня с тоалетна, която сграда е построена в УПИ – общинска собственост, с площ от 740 кв. м, находящ се в с. К. обл.П., за който съгласно одобрения със заповед № III-428 от 06.08.1980 г. дворищно – регулационен план на селото е отреден парцел . в кв. 51 (петдесет и първи), с граници по акта за държавна собственост: от изток – ., от запад – улица, от север – парцел . и от юг – парцел .и граници по скица: ., улица, парцел ., парцел .и улица с ОК .– всички в кв. 51 по плана на с. К. обл.П., ведно с отстъпеното право на строеж, на основание на което е построена сградата върху описания недвижим имот, между следните лица и при следните делбени части: за ищцата

Е.И.А. – 4/32 ид. ч., за ищците Е.И.А. и С.Й.А. –

20/32 ид. ч. в режим на СИО, за ответницата Е.И.С. – 4/32 ид. ч., за ответницата С.Б.Я. – 1/32 ид. ч., за ответницата Ц.С.Б. – 1/32 ид. ч., за ответника И.С.Я. – 1/32 ид. ч. и за ответницата Б.С.Я. – 1/32 ид. ч.

В хода на производството по делото след влизане в сила на решението за допускане до делба на процесния имот е п. ответницата Б.С.Я. и след като е констатирал от представеното удостоверение за наследници, издадено на 03.07.2019 г. от община П., че същата е оставила за единствен наследник нейната майка - ответницата С.Б.Я., съдът я е заличил като ответник по делото.

В първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ищците и ответника И.Я. са предявили претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в техен дял на допуснатия до делба недвижим имот, както и по реда на чл. 346 ГПК за заплащане на направени подобрения в процесния имот.

В съдебно заседание ответникът И.Я. на основание чл. 233 ГПК е направил отказ от заявените претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК и по чл. 346 ГПК, поради което съдът с протоколно определение от ..01.2020 г. е прекратил производството по заявените претенции по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и по чл. 346 ГПК.

В съдебно заседание ищците Е.И.А. и С.Й.А. на основание чл. 233 ГПК са направили отказ от заявената претенция по чл. 346 ГПК срещу ответниците И.Я., С.Я. и Ц.Б., поради което съдът с протоколно определение от ..01.2020 г. и протоколно определение от ..02.2020 г. е прекратил производството по заявената претенция по реда на чл. 346 ГПК в тази ù част.

В хода на производството във втората фаза по извършване на делбата съдът е одобрил постигната между ищците Е.А. и С.А. и ответниците

И.Я., С.Я. и Ц.Б. спогодба, по силата на която ищците са придобили собствеността върху притежаваните от ответниците идеални части от допуснатия до делба недвижим имот (общо 4/32 ид. ч.), като са заплатили на последните сумата от общо 7100,00 лева, представляваща парично уравняване на дяловете на ответниците, както и стойността на направените от ответника И.Я. подобрения в делбения имот, след което с протоколни определения от ..01.2020 г. и ..02.2020 г. съдът е прекратил производството по делото по предявения иск за делба от ищците Е.А. и С.А. срещу ответниците И.Я., С.Я. и Ц.Б..

На основание чл.

234, ал. 4 ГПК съдът е постановил продължаване разглеждането на делото за неспогодената част от спорния предмет, като понастоящем делото е висящо между ищците Е.А. и С.А. и ответницата Е.С..

Ищците, редовно призовани, в съдебно заседание чрез упълномощен представител изразяват становище, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК чрез възлагане в техен общ дял на допуснатия до делба недвижим имот.

Ответницата Е.С., редовно призована, не се явява и не изразява становище по способа за извършване на делбата.

Радомирският районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. .

ГПК и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното от фактическа страна:

По делото е представена подписана от ищцата Е.А. декларация от ..02.2020 г., от която се установява, че освен притежаваните от нея идеални части от допуснатия до делба имот по настоящото дело, същата не притежава друг недвижим имот.

По делото е представена и подписана от ищеца С.А. декларация от ..02.2020 г., от която се установява, че освен притежаваните от него идеални части от допуснатия до делба имот по настоящото дело, същият притежава и 1/3 ид. ч. от дворно място с паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 70 кв. м, която е негодна за живеене към момента.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., рег. №., дело № .г. на Д. П.- помощник-нотариус по заместване на нотариус И. П.-Б., с район на действие – района на РС – П., се установява, че на ....2019 г. ищците Е.А. и С.А. са дарили на своите дъщери М. А. и Ц. Й. собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., с адрес: гр. П., ул. „Б.Г.“, бл. ., вх. „.“, ет. 4, ап. ., с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 89,36 кв. м, ведно с прилежащото избено помещение № ., както и припадащите се 6,04% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

По делото са представени и договори за наем на земеделска земя, находяща се в землището на с. Светля, общ. К. обл.П., сключени в периода от 18.02.1998 г. до 15.04.1998 г., като по всичките договори наемател е ищецът С.Й.А..

От представената по делото служебна бележка, издадена на 21.04.1998 г. от община К., се установява, че ищецът С.Й.А. е бил производител на селскостопанска продукция в с. Светля, общ. К..

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К.Д.и Ц. Й., която е дъщеря на ищците и от показанията на които се установява, че към настоящия момент, както и в периода от 1998 г. до 1999 г. ищците са живели в допуснатата до делба жилищна сграда, тъй като по това време ищецът С.А. е бил земеделски производител. Според свидетелите през годините ищците са правили множество подобрения в делбения имот, а именно: ремонт на втория етаж от къщата, включващ шпакловане, поставяне на тапети и обзавеждане. На втория етаж била извършена подмяна на прозорец, като в банята се изградила В и К инсталация, поставени били теракот и фаянс. Наред с това било изградено външно стълбище със затворена метална конструкция, обособен бил вход от задната част на сградата и била поставена врата. Наред с това се поставили плочки и парапети по стълбището, ограда на двора, изградена била баня на приземен етаж, с поставяне на плочки и бойлер, поставяне на плочки на приземния етаж и на цялото стълбище, поставяне на нова врата на банята, на новообособеното мазе и на гаража, както и врати на всички помещения на горните етажи. Бил поставен теракот по стълбищата, в приземния етаж и в изградените там баня и коридор, като се монтирали 3 бр. врати, вкл. ищецът поставил входна врата на къщата. В банята на първия етаж била изградена В и К инсталация, бил поставен бойлер и санитарни материали. В стаята, находяща се на приземния етаж, имало поставен ламинат. Бил поставен и гипсокартон на целия приземен етаж, в коридорите, стълбището и общите помещения. Наред с това, ищецът построил лятна кухня и стопанска постройка.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като тези на свидетелката Ц. Й. прецени по реда на чл. .2 ГПК, с оглед евентуалната ѝ заинтересованост от изхода на делото, като ги намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни, като същите съответстват и на останалия събран по делото доказателствен материал.

По делото е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, от заключението по която се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот, находящ се в с. К., възлиза на 35 .8 лева. Според вещото лице допуснатия до делба имот е неподеляем между съделителите.

Заключението на вещото лице в частта, касаеща пазарната стойност на делбения имот, е оспорено от ответника И.Я. и по негово искане съдът е допуснал изслушването на повторна съдебно – техническа експертиза, от заключението по която се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот, находящ се в с.

К., възлиза на 34 900 лева, а стойността на подобренията, извършени от ищците в делбения имот, е 15 290 лева, като е констатирано, че с тяхното влагане в имота стойността на последния се е увеличила със 4040 лева.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По способа за извършване на делбата:

За да бъде прекратена съсобствеността в едно делбено производство законодателят е предвидил четири способа, а именно: теглене на жребий, разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК и изнасяне на имота на публична продан. В избора си по един от тези способи за приключване на производството съдът следва да прецени дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно константната съдебна практика, основен способ за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство, е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 ГПК и чл. 350 ГПК и съответно теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК и в случай, че броят на допуснатите по делба имоти съответства на броя на съделителите, делбата поначало се извършва чрез теглене на жребий.

В разглеждания случай по делото е заявена претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК и съдът дължи произнасяне на първо място по така заявената претенция от ищците за поставяне в техен дял на допуснатия до делба недвижим имот.

Съгласно чл.

349, ал. 2, изр. първо ГПК „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари“. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна с правопораждащия съсобствеността юридически факт, от друга - с обекта на съсобствеността и от трета страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител.

По реда на чл.

349, ал. 2 ГПК може да се ликвидира само възникналата в резултат на наследяване съсобственост. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт (прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и пр.) възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо; делбеният недвижим имот следва да има характеристиките на жилищен имот и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.

По отношение на съделителя, заявил възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот и да е живял в имота при откриване на наследството.

С оглед изложеното дотук, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за поставяне в дял на ищцата на делбения имот, поради следното:

По делото безспорно се установява, че делбеният имот има характеристиките на жилищен такъв, като от заключението на вещото лице по първоначалната съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се установява, че същият е неделим и от него не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.