Протокол № 174 от 14.09.2022, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 174 гр. Бургас, 12.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева и прокурора Кр. Г. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600158 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим К. А. С., се явява лично, конвоиран от органите на РД „Охрана“-Бургас и със служебен защитник адв. Б.Я..

Явява се гражданският ищец и частен обвинител Р. Д. Б..

Явява се и упълномощеният повереник адв. С.К..

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..

В залата присъства лицето СВ. СВ. Б. – заклет преводач от български език на английски език и обратно.

Съдът като взе предвид обстоятелството, че жалбоподателят подсъдим не владее български език в степен, достатъчна да му осигури адекватно упражняване правото на защита намира, че е задължително на същия да бъде назначен преводач, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА СВ. СВ. Б. за преводач от български език на английски език и обратно, със снета самоличност от първоинстанционното производство.

1

ПОДСЪДИМИЯТ: Заявявам, че съм съгласен да ми превежда С.Б..

Съдът докладва постъпило писмено допълнение към въззивната жалба, подадено от адв. Б.Я..

ВРЪЧВА на прокурора, частния обвинител и граждански ищец и неговият повереник копие от подаденото писмено допълнение.

АДВ. Я.: Устно съм запознал подсъдимия с мотивите за обжалване, включително и допълнението.

ПОДСЪДИМИЯТ: Аз знам защо обжалвам.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Запознах се с допълнението към въззивната жалба.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Запознах се с допълнението към въззивната жалба.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Б.: Запознах се с допълнението към въззивната жалба.

АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и предвид личното явяване в съдебната зала на всички призовани лица намира, че няма пречка за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът дава ход на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма доказателствени искания. да соча други доказателства.

Нямам

АДВ. К.: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. Я.: Няма да соча нови доказателства.

Съдът, като изслуша становищата на страните и като прецени, че за 2 изясняване на делото не е необходимо и служебно да бъдат събирани нови доказателства,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им, както и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата на адв.

Я. срещу осъдителната присъда на БОС, за неоснователна. В жалбата се твърди, че правната квалификация на извършеното деяние е неправилна, тъй като не са налице квалифициращите признаци „особена жестокост“ и „домашно насилие“. Твърди се и, че наложеното наказание не е справедливо и е завишено. Съображенията ми за неоснователност на жалбата са следните:

Производството пред БОС е протекло по реда на чл. 371, т.1 НПК като в хода му няма допуснати процесуални нарушения. По време на проведеното съдебно следствие са събрани всички възможни доказателства и обективната истина е напълно изяснена. В мотивите към присъдата е подробно описана установената фактическа обстановка, която не се различава съществено от тази в обв.акт. Възприетите от съда фактически положения се установяват по несъмнен начин от отделния и съвкупен анализ на доказателствата събрани на съдебната фаза, както и събраните на досъдебната фаза, приобщени по съответния ред на съдебното следствие. В мотивите са анализирани всички доказателства, в т.ч. заключенията на извършените експертизи. В този смисъл присъдата е обоснована, тъй като въз основа на всестранния, пълен и задълбочен анализ на доказателствата, съдът е направил правилни правни изводи, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „убийство“, осъществено с особена жестокост и в условията на домашно насилие.

Считам, че и двата квалифициращи признаци по т.6, предл. последно и т. 6а, на чл.116, ал.1 НК са налице. Съгласно съдебната практика, едно деяние е извършено с особена жестокост предвид начина на неговото осъществяване и проявеното отношение на дееца към жертвата. В случая за правната квалификация „особена жестокост“ от значение са фактическите обстоятелства свързани с умъртвяването на жертвата, броят, силата, мястото 3 на нанесените удари, използваното средство и отношението на подсъдимия към пострадалата. Установено е, че обект на посегателство е жената, с която подсъдимият е живеел безпричинно станала жертва на агресията му, като и е нанесъл множество удари с нож в областта на гърдите и корема. Всяка една от травмите причинена от ударите с нож в корема засегнали в черния дроб, слезката и левия бъбрек, е можело да доведе до летален край. Следователно, БОС правилно е приел, че броят на ударите-7 бр., средството и мястото на нанасянето им, свързани с жизнено важни органи сочат, че С. е проявил изключителна ярост и ожесточение. Тези обективни данни водят до извод за наличие на квалифициращия признак „особена жестокост“.

По отношение на втория квалифициращ признак – по делото е безспорно установено, че подсъдимият и пострадалата са били във фактическо съжителство и са живели в едно домакинство, както и че С. е осъждан за причиняване на средна телесна повреда със споразумение от 15.06.2020 г.

Отделно от това, от свидетелските показ на Б., П.Г. Й-.Г и М.Р се разкрива, че подсъдимият многократно-повече от 3 пъти е упражнявал домашно насилие над пострадалата, изразило се във вербален и физически тормоз, вдигане на скандали, нанасяне на побой, унищожаване на покъщнина.

Това насилие е упражнявано системно, според което е налице квалифициращият признак в условията на „домашно насилие“.

По отношение на наказанието, при определяне на размера му съдът е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства като е наложил 17 години лишаване от свобода при първоначален „строг“ размер. Считам този размер за справедлив и адекватен на извършеното.

Деянието е осъществено при наличието на два квалифициращи признака по чл. 116 НК и предвид специфичните обстоятелства при извършването му, включително и действията на подсъдимия по укриване на трупа, разкрива повисока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления. Подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност, което вече е било осъждано за причинено телесно увреждане. С оглед постигане целите на наказанието, считам за справедлив определеният размер от 17 години.

Предлагам да приемете, че жалбата срещу присъдата е неоснователна 4 и я оставите без уважение, като потвърдите присъдата, като правилна, законосъобразна и справедлива, включително и в гражданската й част.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло се придържам към изложеното от прокурора. Аз също считам, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Ще допълня само, че по отношение на квалифициращия признак „домашно насилие“, в чл. 2 от Закона за защита от домашно насилие конкретно е посочено, кога е наличен признака „домашно насилие“, а именно, както в случая е установено по делото, че подсъдимият и пострадалата са били във фактическо съжителство. Считам, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна с оглед събраните по делото доказателства, включително и по отношение на двата квалифициращи признака, а именно „особена жестокост“ и „домашно насилие“.

Колегата защитник на подсъдимия в жалбата е изложил своите мотиви и основания. Считам ги за неоснователни.

По отношение на размера на наложеното наказание, аз също намирам, че то е справедливо и е съобразено със събраните по делото доказателства, с личностните данни на подсъдимия и фактическата обстановка, която е безспорно установена. Същото е справедливо. В този смисъл считам, че в тази си част присъдата на БОС е правилна и законосъобразна. Доколкото съм запознат, в гражданската част присъдата не е обжалвана.

Моля да постановите решение, с което оставите в сила първоинстанционната присъда на БОС като правилна, законосъобразна и справедлива.

Моля да ни присъдите разноските за настоящата инстанция ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ: Придържам се към казаното от адвоката ми.

АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, изложил съм мотивите си, поради което обжалвам настоящата присъда. Не твърдим обратното, че е невинен за извършеното убийство, твърдим единствено, че квалифицираните състави по чл.116, т.6 и т.6а, в конкретния случай не следва да бъдат приложени. Само леко ще акцентирам, това, което не е обсъдено, което не чух днес относно тези квалификации, считам че следва подробно да се вземе предвид изготвената психиатрична-психологическа експертиза. В нея се 5 посочва точно в какво състояние обвиняемият се е намирал, когато е извършил убийството и там е записано, че именно на импулсивния тип реакция, който е имал той, се дължат множеството прободни рани. В неговите обяснения, той също си спомня за два удара, които е нанесъл. Многократно съм водил разговори с него, той твърди, че два пъти я е ударил, не повече, което аз считам, че той действително в неговото съзнание се е отразило две прободни рани.

Съгласен съм със съдебната практика и с изказаното от прокурора, че действително множеството удари може да се приеме, че са с особена жестокост и го характеризират като жесток човек, но в конкретния случай трябва да се вземе под внимание неговото психическо състояние при нанасянето на ударите. Аз не казвам, че той има някакви психически отклонения, но той е изпаднал в такова състояние, в което той не е успял напълно да контролира своето поведение и на това се дължат множеството удари. Също така трябва да се вземе под внимание, че той е бил афектиран от преди това нанесени телесни наранявания на него. В тази насока искам да акцентирам, че според мен „особена жестокост“ не е налична в конкретния случай.

Относно втората квалификация за наличие на домашно насилие, също считам, че тя не е налична поради това, че действително единствено с първото деяние, за което е и осъден, може да кажем, че има някакво домашно насилие. За системно извършване трябва да има още два акта, трябва да бъдат общо три акта, за да бъде системно извършване. В свидетелските показания действително се твърди, че са имали някакви скандали между тях, но там има конкретика. Лично според мен трябва да има точно място на извършване, обстоятелства при които е извършено, времето, когато е извършено, за да може да се каже със сигурност, че има акт на домашно насилие и този акт да се счете за достатъчен, за да приемем системност и съответно квалификация за домашно насилие.

Разпечатката съдържа 60 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee78c52c-feb1-48e5-be0e-da8ef36623ce