Решение № 436 от 11.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. С., 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500576 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ю. Р. Р. ЕГН ********** и Б. Р. Р. ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Ч., ул. „М.“ № 9, чрез процесуалния им представител адвокат И. Г., против Решение № 41 от 30.06.2025 г. на Районен съд - Ч., постановено по гр. дело № 128/2024г, изменено с определение № 198/08.08.2025г в частта за разноските, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против В. Р. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Ч., ул. „М.“ № 9, Р. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М. Г. А.в“ № 11, Р. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „М.“ № 9, А. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.

Ч., ул. „Ш.“ № 1 и С. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „Ш.“ № 1, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че Ю. Р. Р. и Б. Р. Р. са собственици при режим на семейна имуществена общност на самостоятелна сграда с кад. № *************.3, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ 23 кв. м., с административен адрес: гр. Ч., ул. "М. " № 9, въз основа на давностно владение, като е отхвърлен и обективно и субективно съединеният с него иск с правна квалификация чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 55, том II дело 243 от 2012г. на нотариус А. В., вписан в СВ при PC - Ч. с акт № 95, том III, дело 488 от 28.12.2012г., по отношение на сграда с идентификатор № *************.3, със застроена площ от 23.00 кв.м., с административен адрес: гр. Ч., ул. "М."№ 9, като в полза на ответниците са 1 присъдени разноските по делото.

Жалбоподателите излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението, което се иска да бъде отменено, а претенцията им – уважена изцяло. Поддържа се, че заснемането на обект със самостоятелен идентификатор само по себе си може и да не доказва в пълна степен, че е обособен обект на правото на собственост, но най-малкото е индиция за това, че притежава характеристиките на такъв. В тази връзка се твърди, че съдът не е съобразил, че данните, отразени в КККР, съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила, както и че тези данни са потвърдени от общинска администрация гр. Ч., която е удостоверила, че изграденият самостоятелен строеж е търпим по смисъла на пар. 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ. Сочи се също, че изобщо не е анализиран и издаденият нотариален акт № 55, том II дело 243 от 2012г. на нотариус А. В., с който ответниците са признати за собственици на основание давностно владение, (а не на основание приращение), на два отделни самостоятелни обекта, т.е. и нотариусът е приел, че процесното помещение е със самостоятелен характер, респ., че може да бъде придобит по давност. Жалбоподателите намират за безспорен факта, че процесното помещение е изцяло обособено като самостоятелно и се ползва отделно от основната сграда. Има самостоятелен вход и се ползва предимно за складиране на дърва, а покривът му, представляващ бетонна плоча, се ползва за паркоместа. По същия начин се ползва, вече близо 40 години, и съседното на ответниците, помещение, но те недобросъвестно и в противоречие с установеното от съда фактическо владение са се снабдили с нотариален акт и за процесния самостоятелен обект. Поддържа се становище, че сградите за допълващо застрояване могат да бъдат придобити на основание давностно владение, като в подкрепа на това се цитира Решение № 45 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдия С. К.. Твърди се също, че процесният самостоятелен обект с идентификатор № *************.3 има самостоятелно предназначение - не обслужва дворното място и не е функционално свързан с жилищната сграда или съседното самостоятелно помещение с идентификатор *************.4. Не е и единствено обслужващо помещение, тъй като и ищците, и ответниците, които притежават етажи от жилищната сграда, имат най-малкото по едно такова отделно помещение извън сградата, с отделни идентификатори (съответно № *************.3 и № *************.4) и тези две отделни помещения не могат да бъдат приети за общи части към сградата. Т.е. процесното помещение изпълва всички характеристики на обект по смисъла на пар. 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, макар това понятие да е въведено за целите на този закон и да не е водещо при преценката дали обектът може да бъде годен предмет на право на собственост. Припомня се и съдебната практика, според която незаконните строежи представляват годен обект на вещи права, като в тази връзка се цитира решение № 60087 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят К. М., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

2

Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

Не се правят доказателствени искания.

От страна на въззиваемите В. Р. Т. ЕГН **********, Р. Б. С. ЕГН **********, Р. Б. Т. ЕГН **********, А. Р. Ч. ЕГН **********, Е. С. Т. ЕГН

********** и С. С. Ч. **********, всички чрез адв. П. Н., е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който същата се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения. Поддържа се, че процесната сграда представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ, поради което не е самоостоятелен обект на правото на собственост и следва собствеността върху поземления имот по силата на приращението по чл. 92 ЗС, като същевременно обстоятелството, че има самостоятелен идентификатор не обосновава обратен извод. Съгласно съдебната практика правилото на чл. 92 ЗС се прилага за несамостоятелни обекти на собственост - спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и други пристроявания към основната сграда. Същевременно по делото е установено, че процесната постройка е построена като част от подпорна стена към улицата и придържа земните маси откъм улицата, долепена е до жилищната сграда, а горната й част се използва за паркиране на автомобили. В този смисъл постройката се състои само от три самостоятелни стени, като четвъртата е подпорната стена към улицата. Предназначението на подпорните стени е да удържат земни маси и да предотвратяват свлачища и в този смисъл постройката има обслужващо предназначение. Плочата, която представлява покрив на постройката, се използва за паркиране на автомобили, а вътре в постройката могат да се съхраняват вещи (дърва за горене, както е в случая от страна на ответниците). В този смисъл процесната постройка няма самостоятелно еднозначно предназначение и не може да бъде обособена като самостоятелен обект, който да бъде предмет на вещни права. Дали застроен обект е самостоятелен обект на вещни права или не, се определя от нормативно уредените строителни правила и норми, а не от това дали има идентификатор по кадастралната карта. Изразява се становище, че действително данните, отразени в КККР, съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила.

Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, поради което от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите, още повече че презумпцията на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е оборима, а в случая е безспорно по делото, че процесната постройка няма самостоятелно предназначение. За да бъде самостоятелен обектът, той следва да може да бъде отграничен от другите обекти, тъй като без вещта да може да съществува самостоятелно, не може да съществува и вещно право върху нея. В случая постройката не може да съществува самостоятелно без подпорната стена, която поддържа нивото на улицата, нито без плочата, която се ползва за паркиране на автомобили. Споделя се изводът 3 на съда, че едва от момента на узаконяването започва да тече придобивна давност в ползва на владелеца. Действително, незаконните строежи представляват годен обект на вещни права, но едва след издаването на разрешение за търпимост, тъй като преди това те не съществуват в правния мир и не участват в гражданския оборот. В случая удостоверението за търпимост на процесната постройка е издадено на 14.07.2022 г., поради което няма как да е изтекла десетгодишната придобивна давност. Отделно се изразява становище, че ищците не са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано владение върху постройката, като в тази връзка се излагат фактически твърдения. Припомня се също, че не е достатъчно едно лице да ползва имота, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене - следва да се извършат категорични действия, които демонстрират отричане правата на собствениците, докато в случая не се установява ищците да са извършили такива.

Поради всичко изложено се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Не се правят доказателствени искания.

От В. Р. Т. ЕГН **********, Р. Б. С. ЕГН **********, Р. Б. Т. ЕГН **********, А. Р. Ч. ЕГН ********** и С. С. Ч. ЕГН **********, чрез адв. П.

Н., е подадена и частна жалба срещу Определение № 198 от 08.08.2025г. по същото дело, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение подадената от тях молба за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението с искане за неговата отмяна в отхвърлителната му част и уважаване на молбата им изцяло.

В законовия срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответниците по нея, в който се излагат доводи за правилност и обоснованост на определението, което се иска да бъде потвърдено.

В хода на въззивното производство с определение от 21.10.2025г С. С. Ч.

ЕГН ********** е заличен като страна в процеса поради настъпила в хода на първоинстанционното производство смърт на 07.03.2025г, като на основание чл. 227 ГПК на негово място са конституирани наследниците му по закон: А.

Р. Ч., ЕГН ********** – ответник по делото на собствено основание, Е. С. Т.

ЕГН ********** и С. С. Ч. **********, всички от които се представляват от адв. П. Н.. Правоприемниците са изразили становище по въззивната жалба чрез пълномощника си.

Допълнителни съображения страните излагат в съдебно заседание.

С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

4

Предмет на делото е положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС, съединен с претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт, предявени от Ю. Р. Р. и Б. Р. Р. против В. Р. Т., Р. Б. С., Р. Б. Т., А. Р. Ч. и С. С. Ч..

Ищците твърдят, че са съпрузи и след искови производства за делба и разпределение право на ползване са признати за собственици на втори жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор **************** и им е признато правото на ползване на 27.44 кв.м. от подпокривното пространство (таван), в каквато връзка са се снабдили с констативен нотариален акт. Твърди се, че ответниците са собственици на останалите самостоятелни обекти в сградата и притежават правото на ползване на другата част от таванското помещение, както и че са собственици и на имот с кад. № ************* по кадастралната карта на гр. Ч.. Твърди се, че сграда с кад. № *************.3, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ 23 кв. м. и сграда с кад. № *************.4, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ 26 кв. м., са построени в периода 1985 г.-1986 г. от ищците, но с течение на времето те установили фактическа власт върху сграда с кад. № *************.3, а ответниците върху сграда с кад. № *************.4. Ищците ползвали помещението основно за складиране на дърва и поставяне на различни свои вещи. Двете помещения били напълно разделени, със самостоятелни входове, това на ищците - с врата на север, а това на ответниците - с врата на юг. И двете сгради били търпими строежи по смисъла на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ. Ищците владеели помещението си явно, необезпокоявано и трайно, вече близо четиридесет години, от завършването им до настоящия момент. Твърди се, че през 2024 г. една от ответниците заявила на сина на ищците да освободят помещението, тъй като било тяхно и повече не искали да ги търпят там. Така узнали, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост и на двете помещения с кад. № *************.3 и кад. № *************.4 на основание давностно владение, независимо че никога не са имали достъп и не са владели помещение с кад. № *************.3. След справка в СВ - Ч. ищците разбрали, че с нотариален акт № 55, том II дело 243 от 2012 г. на нотариус А.