Решение № 185 от 15.10.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 52/2024
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 15.10.2024
- В сила
- 28.04.2025
- Състав
- Александър Костадинов Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. Ихтиман, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20241840100052 по описа за 2024 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „Д.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез адвокат Х., против Агенция „Пътна инфраструктура“.
Исковата молба първоначално е била подадена пред Районен съд – София, като е било образувано гр.д. № 46499 от 2023 г. по о писа на СРС. В отговора на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност на делото, поради което същото е изпратено на Районен съд – Ихтиман по компетентност, във връзка с което е инициирано настоящото дело.
В исковата молба е посочено, че застрахователното дружество предявява регресен иск спрямо ответника поради настъпило по време на движение по път I-8, в посока с. Мирово, около 19:00 часа на 02.01.2020 г., пътнотранспортно произшествие, в резултат на което на МПС с рег. № , собственост на Р. Х., което към момента на ПТП е било управлявано от Р. Х., са причинени имуществени вреди, които са били заплатени от ищцовото дружество на собственика на автомобила във връзка с полица № от 07.05.2019 г., с която е сключена комбинирана автомобилна застраховка „КАСКО на МПС“. В тази връзка се уточнява, че заплатено застрахователно обезщетение е в размер на 397.13 лева, която сума, заедно с ликвидационните разноски от 15 лева, се настоява да бъде изплатена от ответника на ищеца.
Твърди се, че уврежданията са настъпили поради неосигуравяне на необходимата поддръжка от Агенция „Пътна инфраструктура“ за пътната мрежа, която е публична държавна собственост. С допълнителна молба-уточнени, подадена след дадени указания от настоящия съдебен състав, ищецът е конкретизирал, че уврежданията по горепосоченото моторно превозно средство, представляват: предна дясна джанта, увредена в състояние на ремонт първа степен, предна дясна гума марка Мишлен, модел Алпин, с размери 245/40/R18, увредена в степен за подмяна, задна дясна джанта, увредена в състояние на ремонт първа степен, задна дясна гума марка Мишлен, модел Алпин, с размери 245/40/R18, увредена в 1 степен за подмяна. Твърди се, че във връзка с причинените вреди на застрахованото лице е било изплатено обезщетение в размер на 397.13 лева. Настоява се от ищеца ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 397.13 лева, а така също и сумата от 15 лева, представляващи ликвидационни разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който оспорва ищцовата претенция, като излага подробни съображения за това. Прави се възражение за съпричиняване.
В проведеното последно открито съдебно заседание ищецът и ответникът не изпращат представител. От ищцовата страна преди това е постъпила молба, в която се сочи, че не се възразява да се даде ход на делото и се изразява становище по съществото на спора. От ответника, на по-ранен етап в производството, също е било постъпило становище, с което са изложени подробни съображения по съществото на спора.
Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея. След извършена служебна проверка съдебният състав приема, че са налице всички положителни предпоставки за разглеждане на исковата претенция.
Разгледана по същество исковата молба се явява основателна. Съображенията за това са следните.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.
49 от ЗЗД.
Текстът на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция пътна инфраструктура /Агенцията/ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.
Уважаването на предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следите факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.
Като писмено доказателство е ангажиран препис от Застрахователна полица № от 07.05.2019 г., с която е сключена имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ по отношение 2 на лек автомобил Мерцедес с рег. № , със застраховател по полицата „Дженерали застраховане“ АД, като застрахован е Р. И. Х.. Застрахователната полица е със срок на действие от 00:00 ч. на 10.05.2019 г. до 23:59 ч. на 09.05.2020 г. В застрахователната полица е отразено и че застрахованият е получил и се съгласява с общите условия на застрахователя.
Към делото е представен и препис от общите условия на застрахователното дружество.
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят Р. И. Х.. Същият описва как при управление на автомобил мерцедес, след като е излязъл от магистралата и движейки се от София за Сърница, е попаднал в дупка и е спукал предна дясна и задна дясна гуми. Допълва, че след настъпване на събитието е извикал полиция. Посочва, че дупката според него се е намирала на около 30 до 50 см. от края на пътя и е била кръгла с размери около 60 – 80 см.
Уточнява, след зададени допълнителни въпроси, че това се е случило „може би в преходната част на деня, надвечер“, а дупката не е била сигнализирана и че не е обърнал внимание дали има и други дупки. В края на разпита уточнява, че е съставен протокол за ПТП от полицай, дошъл на място.
Като писмено доказателство е приложен и препис от Протокол за ПТП № 1532744 от 02.01.2020 г. От показанията на свидетеля, а и от съдържанието на протокола, става ясно, че служители на МВР са посетили мястото на инцидента и са съставили протокол. Протоколът за пътно-транспортно произшествие, който е съставен от полицейски служител, посетил мястото на инцидента и възприел обстоятелствата около катастрофата, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв може да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, непосредствено възприети от длъжностното лице след инцидента факти, относими за механизма на произшествието. В този смисъл са Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК. В последното от посочените по-горе решения на ВКС изрично е посочено, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя. В настоящия случай протоколът за ПТП е съставен след посещение на служители на МВР на мястото на инцидента, поради което този протокол има и материална доказателствена сила. От значение в случая е обстоятелството, че отразеното в процесния протокол кореспондира с показанията на свидетеля очевидец. Така в протокола е отразено, че на 02.01.2020 г. е настъпило ПТП с превозно средство с рег. № РА5996КВ, управлявано на път I-8 от Р. И. Х., като превозното средство е преминало през несигнализирана дупка. Уточнено е, че щетите се изразяват в предни десни гума и джанта и задни десни гуми и джанти.
По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза. Със заключението на същата вещото лице посочва, че щетите по въпросния лек автомобил биха могли да се получат от преминаване през дупка или неравност на пътното платно. Според вещото лице общата стойност за отремонтиране на двете гуми е 466.66 лева, а за извършване на отремонтирането на гумите и джантите е общо 727.99 лева. По отношение на ликвидационните разноски се сочи, че същите варират от 15 до 25 лева. Експертът сочи и че с оглед снимковия материал по делото /приложен с исковата молба/, уврежданията могат да настъпят при преминаване през дупка с остри ръбове, като е уточнено, че по делото няма данни за характеристиките на дупката. Отразено е и че вредите могат да настъпят както при преминаване през дупка, така и след съприкосновение с бордюр или твърд предмет. Според експерта по делото няма данни за характеристиките на дупката, поради което не може да отговори дали колеята и клиринсът на автомобила дават възможност безпрепятствено да се мине през дупката. Преди изслушване на експертизата е разпитан свидетелят Р. И. Х., като 3 по време на неговия разпит е присъствало вещото лице. Вещото лице пояснява в съдебна зала, че след като е чул казаното от свидетеля, няма промяна в заключението си и че при преминаване през дупка, каквато е посочена от свидетеля, е възможно спукването на предна дясна и задна дясна гума.
Обсъдените дотук доказателства дават възможност да се направи категоричен извод, че действително в резултат на попадане на процесното превозно средство с регистрационен № в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя е настъпило пътнотранспортно произшествие и са настъпили щети по двете десни гуми на автомобила.
Като писмени доказателства по делото са представени преписи от искане за оценка на вреди по застраховка „КАСКО на МПС“, опис-заключение за вреди на МПС, фактура и касова бележка, ликвидационен акт, преводно нареждане. От тези доказателства става ясно, че по двете десни гуми на процесния автомобил е имало нанесени щети, за възстановяването на които собственикът Р. И. Х. е заплатил общо 713,94 лева, а от застрахователното дружество му е възстановило сума в общ размер на 397.13 лева.
Представен е и препис от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника.
По делото е прието писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, в което е посочено, че път I-8 е част от Републиканската пътна мрежа. Прието е и писмо от Община Ихтиман, в което се сочи, път I-8 се стопанисва и поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“. От съдържанието на тези писма и предвид текста на чл. 30, ал. 1 от ЗП може да се направи извод, че на Агенция „Пътна инфраструктура“ е било възложено ремонтирането и поддръжката на процесния път.
Всичко изложено дотук води до крайния извод, че в резултат на произшествието действително по лекия автомобил са настъпили щети, който са били възстановени от ищеца застраховател, като възстановяването е станало във връзка имуществена застраховка, сключена по отношение на увредения автомобил.