Решение № 5327 от 18.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5327 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100108135 по описа за 2024 година

Съдът намира, че е сезиран положителен установителен иск предявен от А. Т. Н. срещу Д. З. З..

Ищецът твърди, че на 18.04.2023 г. Д. З. З. в лично качество е подписала в качеството си на авалист в полза на А. Т. Н. запис на заповед за сумата от 95 000 евро. Записът на заповед бил с издател УАН МОДЕРН ЕООД /с управител Д. З. З./, платим на предявяване, предявен за плащане на 29.05.2023 г. Твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна. Въпреки предявяването, плащане не последвало. Ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК срещу ответника-авалист, както и срещу издателя УАН МОДЕРН ЕООД, по което било образувано ч. гр. дело № 29825/2023 г. по описа на СРС, но тъй като авалистът е подал възражение в срок срещу издадената заповед, се предявява и настоящият установителен иск за съществуване на вземанията спрямо него. Моли същият да бъде уважен, както и да се присъди законната лихва от 01.06.2023 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че записът на заповед е сключен като гаранция на договор за покупкопродажба на картини от 01.03.2022 г. Договорът бил сключен между А. Н. като продавач и УАН МОДЕРН ЕООД и Д. З. З. като купувачи. Стойността на договора била 124 500 евро, било предвидено цената да бъде платено в срок до 3 месеца, а собствеността върху картините следвало да премине върху купувача в момента на плащането им, когато продавачът следвало да предаде картините. Били предадени 4 картини на стойност 15 000 евро, която била заплатена. Другите картини не били получавани и не били плащани.

1

Каузалното правоотношение относно останалите картини не проявило ефект. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Правната квалификация на иска е: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ във вр. с чл. 485 ТЗ.

На 01.06.2023 г. ищецът подал в Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника и УАН МОДЕРН ЕООД. По образуваното ч. гр. д. № 29825/2023 г. по описа на СРС, 151 състав е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът по настоящото производство е подал в срок възражение с вх. № 53370 от 19.02.2024 г. /18.02.2024 г. е почивен ден неделя, а препис от заповедта му е редовно връчен на 18.01.2024 г. – виж л. 33 от ч. гр. д./ против заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 2 ГПК, което е довело до предявяването на настоящата искова молба. Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.

Предвид изложеното и с оглед дадените указания от заповедния съд А. Т. Н. е предявила настоящия иск срещу възразилия длъжник Д. З. З.. Предявения иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение.

Представен е в оригинал /в заповедното производство/ запис на заповед от 18.04.2023 г. издаден от УАН МОДЕРН ЕООД в полза на А. Т. Н. с авалист Д. З. З.. Ответникът не оспорва, че е подписал процесния запис на заповед в качество му на управител на УАН МОДЕРН ЕООД и в лично качество, като авалист.

За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента /поемателя/ или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед”, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед”, както предписва чл. 535, т. 1 ТЗ. В представената ценна книга се съдържа наименованието “запис на заповед” както в заглавието на документа, така и в текста на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума от 95 000 евро. В менителничния ефект като място на издаване е определен гр. София, като място на плащане – гр. София, кв. Драгалевци, ул. ****, като процесният запис на заповед е издаден на 18.04.2023 г. Ценната книга е платима на предявяване. Записът на заповед е предявен и представен за плащане на 29.05.2023 г.

2

Уреденото в чл. 483-чл. 485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение. За менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146, ал. 3, 147 и 148 ЗЗД, поради съществените разлики между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, към менителничното поръчителство не се прилага принципът на акцесорност на договора за поръчителство /виж решение № 185 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 136/2010 г., II т. о., решение № 120/30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, ІІ т. о./. Менителничното поръчителство /авал/ се учредява с едностранното волеизявление на авалиста, което трябва да бъде изразено върху менителничния документ, евентуално върху алонжа чрез употребата на формалния израз ”като поръчител” или друг равнозначен израз и подпис от поръчителя /чл.484, ал.1 ТЗ/. С чл. 484, ал. 2 ТЗ е предвидено, че авалът може да се учреди и само чрез поставяне на подпис върху лицевата страна на ефекта от лице, което не е издател или платец по него. Подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява менителнично поръчителство /авал/ /виж решение № 120 от 30.07.2010г. по т.д. № 988/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 11 от 11.03.2013г. по т.д. № 234/12г. на ВКС, I т.о./.

Налице е редовна ценна книга – запис на заповед, с всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, авалист по която е настоящият ответник Д. З. З..

Предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е от категорията на абстрактните сделки, предвид което основанието не е елемент от фактическия състав на сделката и не обуславя нейната действителност. Поначало обаче записът на заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което може да е възникнало в резултат от проявлението на различни юридически факти. Именно каузална сделка обикновено е непосредствената причина за менителничното задължаване.

Ето защо при надлежно въведени от страните в производството твърдения и възражения за връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка /виж решение № 127/12.07.2013 г. по търг. д. № 274/2012 г., II т. о., ВКС/.

При липса на спор между страните за причината за издаване на записа на заповед, ако твърдението за връзката между ценната книга е въведено от ищеца или от ответника от иска по чл. 422 ГПК, кредиторът доказва съществуването на вземането по каузалната сделка, а длъжникът – възраженията си, произтичащи от каузалното правоотношение. При предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на съществуването на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК, съдът следва да разпредели доказателствената тежест съобразно с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като възложи на всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед /виж решение 3

№ 143 от 01.02.2013 г. по т. д. № 870/2011 г. на I т. о. на ВКС/.

При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. В случай, че обстоятелствата свързани с причината, поради която записът на заповед е бил издаден, бъдат установени, тежестта на доказване на съществуването на вземането, преминава върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане, т. е. пораждането на задължението и дължимостта му към предявяване на иска /виж решение № 229 от 29.01.2021 г. по гр. д. № 4529/2019 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 60173 от 09.09.2021 г. по гр. д. № 1640/2020 г. на IV г. о. на ВКС/.

В случая няма спор, че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение.

Ответникът сочи с отговора на исковата молба като каузално правоотношение договор за покупко-продажба на картини от 01.03.2022 г. Ищецът не оспорва това обстоятелство, но на основание чл. 143, ал. 2 ГПК излага, че договорът за покупко-продажба на картини е изменен с анекс от 18.04.2023 г., а именно като обезпечение на сключения анекс, е издаден процесният запис на заповед.

От представения договор за покупко-продажба на картини от 01.03.2022 г., сключен между А. Н. /от една страна – продавач/ и УАН МОДЕРН ЕООД и Д. З. /от друга страна – купувачи/ се установява, че предмет на договора са следните картини: „Созопол 2“ с автор Атанас Пацев, „Копривщица“ с автор Атанас Пацев, „Созопол 1‘с автор Атанас Пацев, „Стария Пловдив“ с автор Атанас Пацев, „Пазар“ с автор Бенчо Обрешков, „Моми с кошници“ с автор Бенчо Обрешков, „Момиче с гълъб“ с автор Бенчо Обрешков, „Селски пейзаж“ с автор Бенчо Обрешков, „Стария Пловдив“ с автор Златю Бояджиев, „Жена“ с автор Иван Ненов, „Натюрморт“ с автор Светлин Русев. Цената на картините е определена на 124 500 евро общо, като цената на всяка картина е приложена към нея. Срокът за плащане е 3 месеца. Продавачът се е задължил да предаде вещите във вид, количество и качество, съгласно уговореното с купувача. Съгласно чл. 304 ТЗ лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Договорът за покупко-продажба на картини има характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. с чл. 318 ТЗ.

От представения по делото анекс от 18.04.2023 г. /л. 46 от делото/ към договор за покупко-продажба на картини от 01.03.2022 г., сключен между А. Н. /от една страна – 4 продавач/ и УАН МОДЕРН ЕООД и Д. З. /от друга страна – купувачи/ се установява, че до момента купувачите са заплатили и са получили картините на Атанас Пацев за общ сума от 20 000 евро. Купувачите били платили допълнително 5000 евро, представляващи частично авансово плащане по договора. Купувачите се задължавали да изкупят останалите картини в срок до 29.05.2023 г. В тридневен срок от плащането, продавачът е длъжен да предаде на купувачите картината, за която е получил плащане. Купувачите са се съгласили и са декларирали, че съхраняваните при продавача картини съответстват на картините описани по договора и нямат претенции относно автентичност, идентичност и качества на картините.