Решение № 222 от 30.09.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Перник, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500341 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на И. С. Ц. срещу решение № 364/ 10.04.2025 г., постановено по гр.д. № 6468/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, с което е признато за установено на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че в полза на „Топлофикация – Перник“ АД съществува вземане срещу И. С. Ц. за сумата 531,86 лева – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. в недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 93,53 лева – лихва за забава за периода от 07.08.2022 г. до 17.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4087/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. Ц. е осъден да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата 825 лева – съдебни разноски за исковото производство и сумата 75 лева – съдебни разноски за заповедното производство. Жалбоподателят излага съображения, че е жертва на симулативен съдебен процес. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по същество при нередовна искова молба. В тази връзка излага, че вместо факти, на които се позовава ищецът, в исковата молба са цитирани правни норми и е направено голословно твърдение за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия, без същата да е конкретизирана по вид. Освен това с исковата молба не били посочени доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще бъдат доказвани с тях в нарушение на чл. 127, ал. 2 ГПК. Вместо това „Топлофикация – Перник“ АД поискало вещи лица да отговарят, че И. С. Ц. дължи претендираните суми. По този начин търсело чрез експертизи да се попълнят несъществуващи и непредставени доказателства. Искането не било 1 направено според правилото на чл. 156, ал. 4 ГПК, тъй като не било посочено в коя област са необходимите специални знания, какви са предметът и задачата на експертизите. Последните били допуснати от съда при неспазване на правилото по чл. 197, ал. 1 ГПК в закрито съдебно заседание, в което следвало да бъдат разрешени предварителните въпроси по делото. Това според въззивника представлява съдебен произвол, целящ да го дистанцира от съдебната процедура, за да не може да вземе отношение. Същият поддържа, че чрез експертизите били набавени доказателства, че е длъжник, които не подлежали на проверка, както и че съдът не е бил длъжен да възприеме заключенията, а следвало да ги обсъди заедно с останалите доказателства. Твърди, че липсват доказателства, представени от ищеца пред районния съд. В жалбата е посочено, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ответника, че приложеното към исковата молба копие от извлечение от сметка, което не е подписано от издателя му, не се ползва с доказателствена сила и няма доказателствена стойност. Поддържа се, че текстът от атакуваното решение: „Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение на вземането в хипотезите на чл.

415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила“ сочи на пристрастност на първоинстанционния съдия към интересите на ищцовото дружество да потвърди заповедта за изпълнение. Въззивникът изразява становище, че са нарушени принципите на равенство на страните, състезателност в процеса и безпристрастност на съда. Твърди, че не е сключвал индивидуален договор за доставка на топлинна енергия с „Топлофикация – Перник“ АД, не е потребител на топлинна енергия за парно и на топла вода за битови нужди. В жалбата е изложено, че доклад по делото пред първоинстанционния съд няма. В открито съдебно заседание съдът посочил формално, че обявява за окончателен проекта за доклад, обективиран в определение от 31.12.2024 г. Не били отразени обстоятелствата, на които се основават правата и задълженията на всяка от страните. Експертните заключения не били изслушани в съдебна зала с оглед обезпечаване възможността на ответника да ги оспори. В първоинстанционното производство не бил спазен предписаният от ГПК ред да бъде изяснена фактическата страна на спора, страните да бъдат приканени към спогодба и след това да бъде изготвен доклад на делото, който да бъде в устна форма и да бъде отразен в съдебния протокол. С оглед на тези съображения И. С. Ц. моли атакуваното решение да бъде отменено.

Въззиваемият „Топлофикация – Перник“ АД не е подал отговор на въззивната жалба в рамките на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба с вх. № 5505/ 10.09.2025 г. е заявил, че оспорва жалбата и е отправил искане решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, приема следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, касаещи правилността му, е ограничен от наведените в жалбата доводи.

Настоящият съдебен състав, като извърши проверка на обжалваното решение, намира, че същото е валидно и допустимо.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че решението е постановено въз основа на нередовна искова молба. В последната ищецът „Топлофикация-Перник“ АД е посочил фактическите обстоятелства, на които се основат предявените от него установителни искове, по достатъчно ясен и разбираем начин, а именно, че между страните е налице облигационноправна връзка по договор за продажба на топлинна енергия в апартамент № ***, находящ се в ***, към която са приложими общите условия на дружеството, както и че в периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 531,86 лева, която не е заплатена. По искът за обезщетение за забава в исковата молба се твърди, че поради неплащането на главното задължение в рамките на предвидения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който 2 се отнася, ответникът изпаднал в забава и съответно за него възникнало и задължение за заплащане на лихва за забава за периода от 07.08.2022 г. до 17.06.2024 г. в размер 93,53 лева.

Съгласно нормата на чл. 127, ал. 2 ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. Неспазването на това изискване обаче не води до нередовност на самата искова молба, доколкото изискванията, на които следва да отговаря същата и за които съдът следи служебно, са регламентирани в ал. 1 на чл. 127 ГПК, като само при тяхното неспазване, както и при неспазването на изискванията по чл. 128 ГПК, относими към приложенията към исковата молба, съдът дава указания на ищеца да ги отстрани – чл. 129, ал. 2 ГПК (където са цитирани само нормите на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК). Непосочването и непредставянето на доказателства с исковата молба не препятства възможността ищецът да ги посочи или представи след подаването й, доколкото преклузията на правото да се сочат доказателства и за двете страни настъпва, след като съдът направи доклада на делото и предостави възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия във връзка с него - чл. 146, ал. 3 ГПК.

Като взе предвид изложените във въззивната жалба доводи, от които е ограничен съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК (въззивният съд извършва проверка на правилността на решението само въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания срещу него с изключение на случаите, посочени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, за които следи служебно, но процесният не е такъв), настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно.

Производството пред Районен съд – Перник е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация-Перник“ АД, с която са предявени срещу И. С. Ц. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 531,86 лева – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. в недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 93,53 лева – лихва за забава за периода от 07.08.2022 г. до 17.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 4087/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник.

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което се е задължило да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а последният е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и доставката на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

Не е спорно между страните обстоятелството, че „Топлофикация-Перник“ АД е юридическо лице, което извършва дейност по производство, пренос и продажба на топлинна енергия на територията на гр. Перник.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично 3 волеизявление в тази насока от страна на потребителя (без да е необходимо сключване на индивидуален договор). В настоящия случай от представеното копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № 1752/ 1997 г. се установява, че през 1997 г. ответникът И. С. Ц. е придобил правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в ***. Поради това и с оглед на посочените норми от Закона за енергетиката се налага извод, че същият се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот и задължен въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия.

От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което настоящата инстанция приема, че е компетентно и обективно дадено (мотивирано, обосновано въз основа на направените констатации, без да са налице данни за заинтересованост на вещото лице от изхода на спора и пристрастност към интересите на някоя от страните в процеса), е видно какво количество топлинна енергия е доставено в процесния период, както и каква е цената на същата. От него се установява, че начислените суми за топлинна енергия са в съответствие с действащите през процесния период цени за гр. Перник, както следва: за периода от 01.05.2022 г. до 03.06.2022 г. – 101,18 лв./Mwh (с включен ДДС), а за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. – 127,21 лв./Mwh (с включен ДДС). Вещото лице е посочило, че от отчетеното от общия топломер в процесната сграда-етажна собственост количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи, които са за сметка на топлофикационното дружество; общият топломер е преминал задължителната метрологична проверка, като е установено, че съответства на одобрения тип; за исковия период е начислена прогнозна сума за отопление, включваща единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и сума за битово горещо водоснабдяване; както и че след приключване на отоплителния сезон е изготвена изравнителна сметка на стойност -75,87 лева. От заключението е видно също, че поради неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение и оглед на топлоснабдителната и водоснабдителната инсталация на основание чл. 69, ал. 2, т. 2, пр. посл. от Наредба № Е-РД-04-1/ 12.03.2020 г. за топлоснабдяването е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване при норма на разход от 140 л. за един потребител за едно денонощие – 43,26 куб.м., като от страна на ответника не е оспорен фактът, че не е осигурил достъп до имота и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. Установява се, че въпреки неосигурения достъп не е разпределена топлинна енергия за отопление на имота. Последното е изцяло в полза на потребителя (ответника И. С. Ц.), доколкото в тези случаи следва да бъде начислена енергия по максимален специфичен разход по т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост на основание чл. 70, ал. 4 от Наредба № ЕРД-04-1/ 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Разпечатката съдържа 27 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee763d55-1e6c-4468-83b4-7740fe7ee05a