Определение № 615 от 22.11.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Враца, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20231400500391 по описа за 2023 година

Съдебното производство е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба вх.№ 5505/03.07.2023 г., подадена от адв.Х. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество "Д.М.", против Определение № 821/22.06.2023 г. по гр.д.№ 1497/2022 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което постановеното по същото дело Решение № 101/05.04.2023 г. е било изменено в частта за разноските и на основание чл.38, ал.2 от Закона да адвокатурата /ЗА/ е осъден ответника "Вивус БГ" ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д.М.", представлявано от адв.Д.М., сумата от 480,00 лв. с ДДС за оказана правна помощ на ищеца А. С.

А. вместо първоначално присъдената сума от 960,00 лв. с ДДС.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Излагат се съображения, че съдът е бил сезиран с два кумулативно съединени иска установителен и осъдителен, за всеки от които се дължи отделно възнаграждение съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Посочва се, че според чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ минималният дължим размер на адвокатското възнаграждение за всеки от исковете е 400,00 лв., поради което ответникът дължи разноски в общ размер от 800,00 лв., върху който следва да бъде начислен и ДДС.

Навеждат се доводи, че компенсацията на съдебните разноски за ищеца се извършва съразмерно с уважената част от исковите претенции, а в случая са уважени и двата иска. Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд, че адвокатският хонорар следва да бъде определен общо, а не с оглед броя на исковете, както и че не следва да се прилага механизма за преразпределянето му, приложим при заплащането на държавната такса, която се дължи за всеки иск поотделно. Излагат се аргументи, че законът предвижда компенсиране на заплатените от ищеца такси и разноски в една обща разпоредба, а адвокатското възнаграждение е част от съдебните разноски и също подлежи на преразпределяне съразмерно с уважената част от исковете, поради което следва да бъде съобразен броя на предявените 1 уважени искове. В тази насока се извършва позоваване на практика на ВКС.

На следващо място в жалбата се посочва, че адвокатските услуги не са освободени от заплащане на ДДС, поради което и съобразно § 2а НМРАВ на процесуалния представител на ищеца следва да бъде начислен дължимия данък върху възнаграждението с оглед представените доказателства за регистрация по ДДС.

Жалбоподателят навежда и доводи, че осъдителният иск за връщане на платеното по договора е обусловен от иска за обявяване на нищожността му.

Счита, че право на ищеца е да прецени в какъв обем е търсената защита, която в случая е съобразена със съдебната практика, според която за да бъде уважен иска по чл.55 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ следва договорът да е бил прогласен за недействителен.

В жалбата се твърди, че извършеното от съда тълкуване на практиката на СЕС е превратно и не е съобразено Решение от 27.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, като отново се посочва, че в случая са предявени два иска, поради което е приложима разпоредбата на чл.2, ал.4 и ал.5 НМРАВ и се дължи възнаграждение върху всеки от исковете поотделно. В тази насока се извършва позоваване и на практика на ВКС, вкл. и постановена такава след решението на СЕС.

В жалбата се изразява и становище за недопустимост на подадената от ответника молба за изменение на решението в частта относно разноските, което се мотивира с подробни правни съображения относно смисъла на чл.80 ГПК, въведеното с него изискване за представяне на списък на разноските и липсата на представен такъв от ответника.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя сумата от още 480,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по втория иск.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 6183/03.08.2023 г. от насрещната страна "Вивус.БГ" ЕООД, подаден чрез пълномощника му юрисконсулт Ива Иванчева, в който се оспорва основателността на частната жалба.

На първо място в отговора се посочва, че районният съд правилно е приел за разглеждане като допустима подадената от ответника молба за изменение на решението в частта относно разноските. Навеждат се доводи, че съгласно практиката на ВКС представянето на списъка по чл.80 ГПК има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но не и за правото да иска изменение в частта, в която са присъдени разноски на противната страна. В хипотезата, когато производството по чл.248, ал.1 ГПК е инициирано от страната, върху която е възложена отговорността за разноски, допустимостта на това искане не е предпоставено от представянето на списък по чл.80 ГПК.

На следващо място се поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е съобразен с практиката относно присъждането на възнаграждение при кумулативно съединени искове, основаващи се на едно правоотношение, което в случая е свързано с валидността на клауза от договора за кредит. Ответникът по жалбата счита, че в случая дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 480,00 лв. с ДДС съобразно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, както и че разпоредбата на чл.2, ал.5 от същата Наредба не намира приложение, тъй като предявените искове се основават на един и същи правопораждащ факт - недействителност на клауза 2 към договор за кредит. Намира, че след като и двата иска касаят едно и също правоотношение, материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Според ответника, претендирането на адвокатско възнаграждение за всеки един от съединените искове е нарушаване на изискването на чл.40 от ЗА за добросъвестно упражняване на професията и е налице злоупотреба с процесуални права от страна на пълномощника на ищеца, каквото чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ не допуска.

Най-сетне в отговора се извършва позоваване на Решение от 28.07.2026 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС, като се изтъква, че тази практика има превес над националната и следва да бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение, съобразени с липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и с това, че дори и да не е бил предявен установителен иск, по въпроса за нищожността на клаузата от договора съдът дължи преюдициално произнасяне, за да достигне до извод относно основателността на иска по чл.55, ал.1 зЗд.

В обобщение се сочи, че адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лв. с ДДС се явява прекомерно, необосновано, неразумно и несправедливо завишено, поради което районният съд правилно е определил възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС по предявени искове, основаващи се на един и същи правопораждащ факт, който предполага еднакъв интерес и защита на права, и отговаря на изискванията за справедливост и пропорционалност съгласно ясно очертаните критерии от СЕС.

Прави се искане за оставяне без уважение на подадената частна жалба и потвърждаване на обжалваното определение.

При първоначално извършената проверка на редовността на частната жалба, съдът е констатирал, че същата е подадена от адв.Х. Й., без обаче да са налице доказателства на същата да е учредена надлежно представителна власт от Еднолично адвокатско дружество "Д.М." за производството по обжалване на определението, касаещо присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Ето защо с Определение № 459/15.09.2023 г. въззивният съд е дал указания за представяне на надлежно упълномощаване на адв.Х. Й. от жалбоподателя Еднолично адвокатско дружество "Д.М.“. С Определение № 532/24.10.2023 г. въззивният съд е дал указания на Еднолично адвокатско дружество "Д.М.“ да заяви дали поддържа извършеното от адв. Й. процесуално действие по подаване на частната жалба.

По делото е постъпила молба вх.№ 7155/10.11.2023 г. от Еднолично адвокатско дружество "Д.М.", представлявано от управителя Д.М.М., в която се посочва, че дружеството поддържа всички извършени действия от адв.Й. по подаване на жалбата.

С оглед така извършеното потвърждаване, настоящият съдебен състав приема, че са отстранени нередовностите на частната жалба и същата следва да бъде приета за разглеждане.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящия съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на А. С. А., подадена чрез адв.Х. П. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество 3

"Д.М., с която против "Вивус БГ" ЕООД са предявени следните искове:

1/ Иск за прогласяване нищожността на клаузите от сключен между страните договор за потребителски кредит, предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане, такса за удължаване на срока за връщане на кредита, както и допълнителни лихви и такси;

2/ Иск за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 409,02 лв., представляваща недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Образувано е гр.д.№ 1497/2022 г. по описа на РС-Козлодуй и с постановено по същото дело Решение № 101/05.04.2023 г. предявените искове са уважени изцяло като е прието за установено на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, че предвидените в сключения между А. С. А. и "Вивус.БГ" ЕООД Договор за кредит № 9864757004/13.03.2018 г. и Анекси към него от 17.03.2018 г., от 06.04.2018 г., от 10.04.2018 г. и 15.04.2018 г. клаузи за "такса експресно разглеждане" и "такса за удължаване на срока за връщане на кредита"„наказателна лихва“ и „такси напомнителни писма“ са нищожни като противоречищи на закона и на добрите нрави и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД е осъден ответника "Вивус.БГ" ЕООД да заплати на ищеца А. С. А. сума в общ размер на 409,02 лв., представляваща дадени без основание "такса експресно разглеждане", "такса за удължаване на срока за връщане на кредита", „наказателна лихва“ и „такси напомнителни писма“ по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 22.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

Със същия съдебен акт "Вивус.БГ" ЕООД е осъдено да заплати на А. С. А. разноски в размер на 100,00 лв., както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д.М." сумата от 960,00 лв. с ДДС за оказана правна помощ на ищеца А. С. А..

По делото е депозирана молба от ответника "Вивус.БГ" ЕООД, с която се иска решението да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК в частта, в която в полза на Еднолично адвокатско дружество "Д.М." е присъдено възнаграждение от 960,00 лв. с ДДС и същото да бъде намалено до минимален размер от 480,00 лв. с ДДС, тъй като съединените искове се основават на един и същи правопораждащ факт, който предполага еднакъв интерес и защита на права.

С обжалваното Определение № 821/22.06.2023 г. РС-Козлодуй е уважил тази молба и е изменил Решение № 101/05.04.2023 г. по гр.д.№ 1497/2022 г. в частта за разноските, поставени в тежест на "Вивус.БГ" ЕООД, като на основание чл.38, ал.2 ЗА е осъдил дружеството да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д.М." сумата от 480,00 лв. с ДДС за оказана правна помощ на ищеца А. С. А..

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

I. По допустимостта на обжалваното определение:

В частната жалба се навеждат доводи, че районният съд се е произнесъл по недопустима молба с правно основание чл.248 ГПК, изводимо от които е становище на жалбоподателя за недопустимост на обжалвания съдебен акт.