Определение № 3019 от 27.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3019 гр. София, 27.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20258002901546 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника К. К. Ж. срещу решение 2266 от 14.04.2025г. по в.гр.д.№ 1713/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1713/20025г. и касаторът е осъден да заплати на „Райд Шеър България“ ЕАД на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 9 500 лв. – неустойка по т. 9 и сумата 350лв. - неустойка по т.10 от Списъка на неустойки, представляващ Приложение № 1 към Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, ведно със законната лихва от 24.08.2023 г.

В касационната жалба, в която е инкорпорирано и съдържанието на изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и отхвърляне на исковете. Твърдението е, че по делото не е установено съдържанието на договора за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, сключен по електронен път на 11.11.2020г., поради което е необоснован изводът на съда, че той съставлява рамков наемен договор и при всяко конкретно наемане на автомобил „Спарк“ се приемат и прилагат актуалната към момента на наемането версия на договора и Общите условия към него. Вещото лице не е посочило разлика в съдържанието на договора в двете версии по отношение на разпоредбата на чл.1.1. Поддържа се, че по делото не е установена версията на договора към момента на сключването му 11.11.2020г. (версия от 1

25.09.2020г.) и тя не е представена като доказателство. Касаторът възразява, че тълкуване на договора може да бъде проведено като се изследват разликите между представената от ищеца версия на договор и договорът, който в действителност е бил актуален към датата на регистриране на потребителя и стартиране на сесия за наемане на процесния автомобил - 30.11.2021г., за който се претендира заплащане на неустойки. Оспорва се и правилността на извода, че разликите в двете версии на договора не са съществени. Във връзка с тези доводи поставя въпрос № 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните като инстанция по същество?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с решенията на ВКС по гр.д.№ 4786/2021г., по гр.д.№ 1926/2021г. и по гр.д.№ 599/2021г., всичките на 4 г.о. на ВКС.

Оспорва се и правилността на извода за неоснователност на възражението на ответника за съпричиняване и изключителен принос от ищцовото дружество за причинените вреди на автомобила. Възразява се, че не са посочени причините, поради които не са кредитирани показанията на свидетеля досежно състоянието на гумите на колата и факта на внезапно излизане на пътното платно на животно, не е анализирано и заключението на експертизата, че при спускане по заледена настилка, при внезапно излизане на животно, ПТП е било предотвратимо само ако Ж. е управлявал с пределно ниска скорост (в рамките на 5, 10 км/час); че неправилно, за да обоснове решението си, въззивният състав въвел собствени хипотези, че „автомобилът бил ползван за непозволени и много опасни младежки забавления“, във връзка който довод се иска допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК - „за точното приложение на закона“ по отношение разпоредбите на чл.6,ал.2 и чл.7,ал.1 ГПК по втория въпрос: „Допуска ли принципът на служебното начало съдът да прави хипотетични изводи, за които по делото не са налице твърдения, нито е провеждане доказване?“ Касаторът въвежда и оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила СГС не се е произнесъл по доводите за неравноправност на неустоечните клаузи по т.9 и т.10 от Списъците на неустойки съобразно правилото на чл.143 ЗЗП, с оглед на което поставя трети и четвърти въпроси: „Следва ли въззивният съд да подложи на обсьждане 2 всички доказателства, събрани по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните?“ като се твърди противоречие с решението по по гр.д. №1857/2010г. на 4 г.о. и по т. д. № 3466/2013 г. на 1 т.о. на ВКС и „Дължи ли второинстанционният съд произнасяне при оплакване, формулирано във въззивната жалба за неравноправност на договорна клауза?“ при поддържано противоречие на обжалвания акт с решението по т.д.№ 2927/2015г. на 1 т.о. на ВКС.

В касационната жалба са изложени и оплаквания за неправилност на изводите, че неустойката в размер на 9 500лв. не е прекомерна, но правен въпрос във връзка с тях не е поставен.

В подробен писмен отговор Райд Шеър България“ ЕАД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба в частта по отношение на иска по чл.92 ЗЗД във вр. с чл.9 от Списъка на неустойки. В останалата част счита жалбата за недопустима поради изключен касационен контрол . чл.280,ал.3,т.1 ГПК.

Третото лице помагач Столична община не депозира отговор по чл.287,ал.1 ГПК.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Допустима, с оглед разпоредбата на чл.113,изр. второ ГПК е единствено касационната жалба срещу въззивното решение по отношение на иска за заплащане на неустойка по т.9 от Списъка на неустойки, представляващ Приложение № 1 към Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги за сумата от 9 500 лв. Въззивното решение по иска за заплащане на неустойка по т.10 от Списъка на неустойки, предявен за сумата 350лв., не подлежи на касационен контрол, съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК и касационнната жалба в тази част е недопустима.

По делото е било спорно дали представените към исковата молба Общи условия за наем и предоставяне на услуги на „Спарк“ и Списък на неустойки – Приложение № 1 към Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, са част от съдържанието на възникналото между ищцовото дружество и Ж. договорно правоотношение по Договор за наемане 3 на превозни средства и предоставяне на услуги от 11.11.2020 г., сключен по електронен път, който съставлява договор от разстояние по смисъла на чл.45 ЗЗП и дали неустоечните клаузи, на които ищецът основава претенциите си, са елемент от съдържанието на сключения договор. Съдилищата са констатирали, че в заключението на съдебно-компютърната експертиза, прието без възражения на страните, са онагледени разликите във версиите от 25.09.2020г.

(към момента на регистрацията на ответника на датата 11.11.2020г. в мобилното приложение (http://spark.bg), с която се сключва договор за наем по електронен път) и версията от 05.11.2021 г., действаща към 30.11.2021г. - към момента, в който ответникът е резервирал чрез мобилното приложение и е стартирал сесия с лекия автомобил, с който е претърпял пътно произшествие, във връзка с щетите от което ищецът претендира заплащане на процесните неустойки. Извършена е преценката, че при сравнение за двете версии на документите се установява, че те винаги са съдържали неустоечни клаузи. Анализирано е, че по делото не е формиран спор относно обстоятелството, че ищецът е публикувал изменените договор, общи условия и списък на неустойки в мобилното приложение, а съгласно чл.1.1. от договора (и в двете версии) , всеки път, когато наемателят се регистрира в неговия акаунт в уебсайта, безусловно потвърждава, че е съгласен и има право да използва превозни средства при посочените условия в договора и общите условия и че безусловно приема разпоредбите им.

Изяснено е, че според чл. 6.2. от договора , наемателят има право да го прекрати с едностранно 7-дневно писмено уведомление до наемодателя в случай на изменение на разпоредбите на договора за наем, общите условия към него или действащия ценоразпис, ако не е съгласен с тях.

Изведено е, че през призмата на чл.1.1., при отсъствие на твърдения от ответника да е упражнил правото си по чл. 6.2., и с оглед на обстоятелството, че на 30.11.2021 г. той безпрепятствено е стартирал нова наемна сесия, се налага извод, че наемателят преди това се е запознал с договора, общите условия и списъка на неустойки в изменената им версия и ги е приел, поради което към датата на пътно-транспортното произшествие отношенията между страните са регулирани от договора, общите условия и списъка на неустойки във версията им от 05.11.2021г. Обосновано е, че наличието на установените в експертизата разлики в двете версии на документите нямат никакво отношение към спорните по настоящото дело 4 въпроси, т.е. отсъстват разлики, касаещи Списък на неустойки и Общи условия за наем и предоставяне на услуги на „Спарк“. С тези съображения е обосновано, че представените с исковата молба Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, Списък на неустойки – Приложение № 1 към договора, и Общи условия за наем и предоставяне на услуги на „Спарк“, са доказателствата, които следва да бъдат кредитирани относно същественото съдържание на наемното правоотношение към 30.11.2021 г.

Извършен е анализ на съдържанието на договора - чл. 2.1. наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно ползване технически годни и подходящи за експлоатация превозни средства, а наемателят се задължава да осигури правилното им експлоатиране в съответствие с условията, посочени в договора и общите условия към него, и да заплати дължимия наем за ползването на тези превозни средства, както и евентуални неустойки, разноски, обезщетения и други суми, дължими съгласно договора за наем и/или общите условия към него; чл. 2.4. - след като наемателят сключи договора, той има право да резервира превозно средство, което е посочено като свободно за резервиране, като използва мобилното приложение; чл. 3.2. - наемателят е длъжен да спазва изискванията за експлоатация на превозното средство, инструкциите и препоръките на производителя на превозното средство, за които е информиран от наемодателя, разпоредбите, установени в ЗДвП, и изискванията на други приложими нормативни актове, както и изискванията за експлоатация на превозното средство като при неизпълнение на задълженията наемателят дължи заплащането на предвидените неустойки в Приложение № 1, представляващо неразделна част към договора; чл. 4.1. - наемателят носи пълна отговорност за превозното средство през целия период на използването му, включително за причинените увреждания по него, освен в случаите, посочени в чл. 4.2. - за щетите и/или влошаването на състоянието на превозното средство, които възникват по време на експлоатационния период и които са следствие от предишна експлоатация или обичайното износване на превозното средство, при условие че е уведомил надлежно наемодателя в писмена форма за същите преди стартиране на наемната сесия, (в който смисъл е и разпоредбата на чл. 9.1. от общите условия - от началото до края на употребата на превозното средство наемателят носи пълна отговорност за 5 него, както и върху наемателя преминава рискът от увреждане или погиване на наетия електромобил, с изключение на хипотезите, които не могат да му бъдат вменени във вина); чл. 4.3. - ако през периода на използване на превозното средство документите или приспособленията му са повредени или изгубени или наемателят увреди, унищожи или повреди превозното средство в степен тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, той дължи заплащането на предвидените в Приложение № 1 към договора неустойки, задължава се да възстанови и всички преки щети, които не са възстановени от застрахователното дружество, което е застраховало превозното средство.

Въззивната инстанция е преценила като неоснователни възраженията във въззивната жалба на ответника, че ищецът не доказва наличие на договор за наем между страните поради констатирани различия в различните „версии/редакции“ на ОУ и на Списъка с неустойки.