Решение № 107 от 24.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100501904 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Т. К. К. – ответник в първоинстанционното производство, чрез особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК – адв. Атанаска Пахунчева, срещу Решение №2197/08.10.25г., постановено по гр. дело №1791/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което е прието за установено, че Т. К. К., дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД, в качеството му на правоприемник на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 212/19.01.2024 г. по ч.гр.д. № 260/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1583. 33 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7000294591 от 18.07.2017 г., сключен между Т. К. К. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на ищцовото дружество с договор за цесия от 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 17.01.2024 г. до окончателното й изплащане, като въззивникът е осъден да заплати на „АПС БЕТА България“ ЕООД, сумата от 313. 48 лв. - направени по делото разноски, от които 60.09 лв. по ч.гр.д. № 260/2024 г. и 253.39 лв. за гр.д. №1791/2025 г., двете по описа на БРС.

С позоваване на съдебна практика, въззивникът излага подробни съображения, за обосноваване на оплакване, че не му е съобщена надлежно цесията – не е уведомен от предишния кредитор, както изисква нормата на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД преди завеждане на делото; не е уведомен и от цесионера, упълномощен от цедента, доколкото исковата молба и уведомлението са връчени на особен представител, който няма правомощие да получава адресирани до длъжника волеизявления. В тази връзка извършва подробен анализ на същността и съдържанието на представителството по чл.47, ал.6 ГПК и 1 посочва съдебна практика.

Въззивникът излага съображения за неправилно определяне размера на присъдената главница. Намира за неконкретизиран и недоказан размера на претендираната от ищеца сума от 2784.86 лева, с оглед усвоената сума от 3000 лева и счита, че съдът е следвало да изиска конкретизация. В тази връзка оспорва извършените от БРС изчисления и направените изводи, без да посочи кои вноски са заплатени и кои – не – излага съображения. Намира, че съдът е следвало да отхвърли иска, а не сам да извършва пресмятане и да определя дължимите суми. Това оплакване е изложено и с оглед твърденията на въззивника за допуснати от съда процесуални нарушения при установяване начина, по който е формирана исковата претенция Въззивникът излага съображения, че съдът неправилно е приложил материалния закон за давността. Намира, че по делото не е изяснено дали кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на кредита, каквото право е имал, което би довело до различен извод относно началния момент на погасителната давност – излага съображения.

На следващо място въззивникът намира че съдът не е разгледал направеното възражение за липса на уведомяване на длъжника за извършената цесия, което води до липса на активна легитимация на цесионера да предяви иска – в тази връзка оспорва извода на съда че уведомлението на длъжника е извършено с връчване на исковата молба. нито че в договора за цесия не е индивидуализирано вземането, което се прехвърля, в т.ч. с неговите привилегии и обезпечения.

Решението се обжалва от процесуалния представител и в частта, относно присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение. Особеният представител на ответника посочва съдебна практика и излага подробни съображения, по отношение на дължимото му адвокатско възнаграждение и неговия размер, който намира, че следва да се определи на база Наредба №1/2004г., съобразно цената на иска.

Въззиваемият – ищец „АПС Бета България“ – ЕООД представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата. Намира жалбата за бланкетна. Изразява подкрепа на изводите на първоинстанционния съд относно съществуващия договор и размера, в който искът е уважен.

В частта, с което искът е отхвърлен за главница за горницата над уважения размер от 1583. 33 лв. до пълния заявен размер от 2784.86 лв., ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част от главницата от 17.01.2024 г., решението не се обжалва и е влязло в сила.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което препраща към мотивите на осн. чл.272 ГПК. Съдът е установил сключен на 18.07.2017г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника договор за потребителски кредит № 7000294591, с който на ответника е предоставен кредит в размер на 3000 лв.; уговорено е заплащане на 421. 20 лв. – застрахователна премия и еднократна такса за оценка на риска или общ размер на кредита - 3831. 74 лв.; уговорен е ГЛП е в размер на 27.09 %, ГПР от 41. 68 %, а общата дължима сума по кредита възлиза на 5637. 90 лв., платима на 36 месечни погасителни вноски от по 156.61 лв., с падеж на първата - 25.08.2017 г., а на последната - 25.07.2020 г. Съдът е установил, че с договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 31.10.2024 г. и приложение към него, кредиторът „Ти Би АЙ Банк“ ЕАД е прехвърлил на ищеца по делото – „АПС БЕТА България“ - ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземането към ответницата, като е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията от негово име. Съдът е установил, че липсват данни уведомлението да е достигнало до ответницата. Съдът е установил и подадено заявление по чл.410 ГПК от цесионера спрямо длъжника, по което е 2 образувано ч.гр.д.№1791/25г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №212/19.01.2024 г., за сумата а 2784.86 лв., представляваща главница. За сумите от 421.20 лв., представляваща част от главницата за застрахователни премии по договора за потребителски кредит; сумата от 1528.19 лв.

- договорна лихва за периода от 25.09.2017 г. до 25.07.2020 г. ; сумата от 2908. 05 лв. обезщетение за забава за периода от 25.09.2017 г. до 04.01.2024 г. и за сума от 410,54 лева – главница такса за оценка на риска, заявлението е отхвърлено. Тези суми не се претендират с настоящата искова молба.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба съображения, само по които въззивният съд дължи произнасяне на осн. чл.269 ГПК, следва да се каже:

Цесията е договор за прехвърляне на вземането между кредитора и трето лице, който, за да е противопоставим на длъжника, следва да му бъде съобщен, за да знае кому следва да плати. Следователно уведомяването на длъжника за цесията не е елемент от фактическия състав на самата цесия. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.

Според трайно установената съдебна практика, напр. Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение №114/07.09.16г. по т.д.№362/15г., уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Длъжникът може да оспори противопоставимостта на цесията спрямо себе си, с твърдение че не е надлежно уведомен, само ако твърди, че вече е платил на кредитора – цедент преди уведомяването, поради което не дължи на цесионера.

В настоящия случай, в исковата молба кредиторът твърди и се позовава на извършена цесия, за която твърди, че е не съобщена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Независимо че цесията не е била надлежно съобщена на длъжника преди предявяване на иска, следва да се счита съобщена с исковата молба и съдържащото се към нея като приложение уведомление за извършената цесия. След като длъжникът не твърди, че преди подаване на заявлението и/или исковата молба е платил на цедента цялото задължение или че е платил повече, отколкото кредиторът – цесионер заявява, възраженията му, че цесията му е непротивопоставима са неоснователни.

На следващо място, цесията е съобщена валидно на длъжника, чрез връчване на съобщението на назначения особен представител по реда н ачл.47, ал.6 ГПК. В тази връзка е налице съдебна практика (напр. Определение № 50649 от 6.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 977/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Евгений Стайков, Определение № 72 от 5.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1188/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова), според която приетото в решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т. о. по отношение на изявлението за предсрочна изискуемост на цялото задължение е приложимо и по отношение на изявлението за извършена цесия – същото е валидно извършено на длъжника, ако е извършено на неговия особен представител.

3

Оплакванията, че съдът е следвало да отхвърли иска, а не да преизчислява заплатените и дължими суми, са неоснователни. Съдът е уважил частично възражението за изтекла погасителна давност на вноските с изтекъл падеж, съобразно погасителния план към договора. За това не е имал необходимост от специални знания, респ. – назначаване на експертиза.

Възраженията за погасяване по давност на цялото задължение са неоснователни. На първо място, с исковата молба самият кредитор не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост; на второ място – към датата на заявлението по чл.417 ГПК – 17.01.24г., вече е настъпила окончателната изискуемост на цялото вземане (25.07.2020); трето – на осн. т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Това изявление има действие от момента на съобщаването му на длъжника. Обявяване на предсрочна изискуемост е право на кредитора, от което той може и да не се възползва, поради което дори в договора да е уговорена т.нар.

„автоматична“ предсрочна изискуемост, за да породи действие спрямо длъжника, тя следва да му бъде съобщена.

По изложените съображения, исковете са частично основателни. Решението на Бургаския районен съд, с което са частично уважени, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното от особения представител на ответника искане за увеличаване на размера на възнаграждението, което следва да му бъде присъдено следва да се каже: при определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор - дали са предявени един или няколко искове, вида на обективно и/или субективно съединяване; броя и вида на релевираните материалноправни възражения; дали е налице отклонение от типичното развитие на гражданския процес с усложнения в страните или предмета на делото; константата, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес; вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна; броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики (Определение №150/16.01.2025г. по к.т.д.№2767/2024г. на ВКС).