Решение № 124 от 17.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд: Апелативен съд - Велико Търново
Дело: Въззивно частно наказателно дело 260/2026
Вид: Решение № 124
Подписан: 17.09.2026
В сила: 17.09.2026
Състав: КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, РАДОСТИН ПЕТРОВ, ИВА ДИМОВА

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Велико Търново, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Членове:

РАДОСТИН ПЕТРОВ

ИВА ДИМОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора А. Г. Ч. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600260 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по чл. 34, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1-3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от адвокат С. К. К. от АК-Велико Търново, в качеството й на служебен защитник на засегнатото лице Ю. Д. А., против Решение рег. № 140/10.08.2026год., постановено по ЧНД № 367/2026год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново в производство по чл.32 от закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

С обжалваното решение Окръжен съд - Велико Търново признал решение № 4062 5422 7468 9507, постановено на 23.12.2025 г., от несъдебен орган в издаващата държава - RDW, Нидерландия, влязло в сила на 03.02.2026 1 г., с което по отношение на българския гражданин Ю. Д. А., роден на 14.03.1993 г., с постоянен и настоящ адрес: гр. Сухиндол, *********, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 180 евро - глоба, за извършено нарушение на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение

С жалбата е заявено оплакване, че атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че при постановяване на атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за признаване и изпълнение на чуждестранното решение. Според защитника на засегнатото лице този извод е необоснован, тъй като по делото липсват надлежни и достатъчни доказателства, удостоверяващи кога, по какъв начин и на какъв адрес решението за налагане на финансовата санкция е било връчено на засегнатото лице.

Излагат се доводи, че в самото удостоверение няма данни и доказателства за надлежно връчване на засегнатото лице и информиране за правото на обжалване, а само декларативна отметка, която следва да удостовери, че акта, с който се налага финансовата санкция е надлежно връчен на лицето, същото е запознато с правото си да обжалва, от което право не се е възползвало, съответно акта, издаден в Нидерландия е влязъл в сила. Според защитника на засегнатото лице, самото посочване в удостоверението по ЗПИИАКОРНФС, че решението е било връчено на засегнатото лице, не следва автоматично да се приема като достатъчно доказателство, когато останалите материали по делото не позволяват да се провери това обстоятелство.

Излагат се съображения, че в конкретния случай следва да се има предвид че адреса на засегнатото лице, посочен в удостоверението, е същия, на който е било призовано и в прозводството в Република България и всъщност единствения известен адрес на лицето - гр. Сухиндол, *********., на който адрес засегнатото лице не било намерено в рамките на производството пред ОС - Велико Търново, съответно не било извършено успешно връчване на книжата по делото. Твърди се, че предвид това и в случай че връчването на акта, издаден на територията на Нидерландия е извършено на същия адрес, това будело основателно съмнение дали въобще е извършено реално връчване на този акт, респективно дали той е влязъл в сила.

На следващо място защитникът на засегнатото лице счита, че е нарушено правото на защита на засегнатото лице, тъй като надлежното уведомяване на лицето за постановеното решение е пряко свързано с възможността му да упражни правото си на защита в издаващата държава, респективно неефективното връчване накърнява това му право.

Възразява се, че при липса на доказателства за връчване не може да бъде установено по несъмнен начин, че засегнатото лице е бил запознат с наложената финансова санкция и е разполагал с реална възможност да я оспори по предвидения в националното право на издаващата държава ред.

Посочва се, че това е съществено обстоятелство при преценката дали са изпълнени предпоставките за признаване и изпълнение на чуждестранния акт.

Посочва се, че не е достатъчно да се установи единствено съществуването на решение и неговото формално влизане в сила, а следва да се установи и че процедурата, предхождаща признаването му в Република България, е отговаряла на изискванията за защита на процесуалните права на засегнатото лице.

Твърди се, че не е изяснена отговорността на засегнатото лице за конкретното нарушение, като се излагат съображения, че в частта от удостоверението, където е описано нарушението е посочено само, че е изтекъл срока на валидност на удостоверението за технически преглед на МПС, но никъде не е посочено в какво качество се налага съответната санкция на засегнатото лице - дали като собственик/регистриран държател или водач на автомобила към 23.06.2025 г. Във връзка с това защитникът на засегнатото лице счита, че извършеното нарушение не е ясно конкретизирано, което също нарушава правото на защита на засегнатото лице.

Твърди се, че в постановеното решение първоинстанционният съд механично е възпроизвел текста на удостоверението, без да обсъди конкретните възражения и доказателства, което е довело до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Излага се довод, че независимо от прилагането на принципа за доверие и за взаимно признаване на съдебните актове на държавите-членки, съда на изпълняващата държава следва да съблюдава гарантирането на правата на засегнатото лице.

Иска се въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да постанови отказ за привеждане в 3 изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.

В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Защитникът на засегнатото лице Ю. Д. А. - адвокат С. К., поддържа подадената от нея жалба, по съображенията, изложени в нея и моли въззивния съд да я уважи, като отмени първоинстанционното решение и постанови отказ от признаване и изпълнение на чуждестранния акт, с който на засегнатото лице Ю. А. е наложена финансова санкция.

Засегнатото лице Ю. Д. А. не е участвал лично в проведеното открито заседание във въззивната инстанция и делото е разгледано в негово отсъствие, след като не е бил редовно призован, тъй като не е намерен на постоянния и настоящия му адрес.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в жалбата, доводите, изложени в съдебно заседание и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, съдържанието отговаря на изискванията на закона и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството в първата инстанция е образувано е по искане на несъдебен орган в Кралство Нидерландия за признаване и изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г., относно взаимно признаване на финансови санкции.

Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на решение № 4062 5422 7468 9507, постановено на 23.12.2025 г., от несъдебен орган в издаващата държава - RDW, Нидерландия, влязло в сила на 03.02.2026 г., с което по отношение на българския гражданин Ю. Д. А., роден на 14.03.1993 г., с постоянен и настоящ адрес: гр. Сухиндол, *********, с ЕГН **********, е 4 наложена финансова санкция - парична сума в общ размер на 180 евро - глоба.

В конкретният случай Окръжен съд - Велико Търново правилно е приел, че е компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението, тъй като засегнатото лице Ю. Д. А., има местоживеене в Р.България в района на Окръжен съд-Велико Търново. Видно от извършената служебно и приложена по делото справка, Ю. Д. А. е с постоянен и настоящ адрес: гр. Сухиндол, обл. Велико Търново, *********. Освен това, видно от събраните в хода на производството доказателства, а именно справка от Община Сухиндол с вх. № 9692/27.07.2026 г. , справка от ОД на МВР - Велико Търново за притежавани от лицето регистрирани МПС-та, засегнатото лице Ю. Д. А. притежава имущество и има местоживеене на територията на Р.България.

В постъпилото Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета е посочено, че на 23.12.2025 г., в Кралство Нидерландия срещу засегнатото лице Ю. Д. А. е постановено решение за налагане на финансова санкция. В удостоверението е посочено, че същото решение е влязло в сила на 03.02.2026 г.Деянието, за което е наложена санкцията, се изразява в това, че удостоверението за технически преглед на МПС с маса по- малка от 3500 кг е престанало да е валидно RDW Veendam (Registercontrole) на 23.06.2025 г. в 17:00, с което е извършено нарушение Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2, като санкция за извършеното административно нарушение е 180 евро.

В случая е налице влязъло в сила в държава-членка на ЕС решение акт за налагане на финансова санкция, по смисъла на 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИАКОРНФС. Видно от изричното отбелязване в удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС, извършеното нарушение, за което е наложена финансовата санкция, представлява поведение, което се явява нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава – членка. Съгласно чл. 30, ал. 2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за деяние, което според законодателството на издаващата държава съставлява поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, какъвто е настоящият случай.

Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета 5 е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл. Деянието, за което засегнатото лице е наказано по административен ред в Кралство Нидерландия, не е било от компетентност на български административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността му.

Правилно първоинстанционният съд е намерил, че не е налице и факултативно основание за отказ по чл. 35, т. 10 от Закона. От Удостоверението е видно, че в него се съдържа информация за спазване на условията съобразно законодателството на издаващата държава, като заинтересованото лице е уведомено за правото на обжалване и сроковете за обжалване на решението, което му е връчено и влязло в сила на 03.02.2026 г.

При така установените по делото обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че решението за налагане на финансова санкция следва да бъде признато на основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 7 т. 1 от ЗПИИАКОРНФС.