Решение № 4108 от 18.11.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4108 гр. Варна, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110106317 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.415,ал.4 във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК.

Ищецът „В. К. – Б.“ ЕООД, ЕИК **, с адрес: **, представлявано от С. Г. С., чрез адв.П. В. И. от АК - гр. Варна, с личен № **********, адрес на кантората: **, тел.: ***, претендира от съда да постанови решение , с което да признае за установено,че ответникът „Е. И. В." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес: **, представлявано от К. В. Ц. му дължи, сумата в размер на 4900,44 лева, представляваща сбор от сумата в размер на 3600 лв. - главница, сумата в размер на 812,19 лв. законна лихва за забава от 05.11.2020г. до 22.01.2023г. върху главницата, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли да му бъдат присъдени направените в това производство разноски, както и разноските, които е сторил в производството по ч.гр.дело №762/2023год. на ВРС,16-ти състав.

Обстоятелства, от които

1 се твърди, че произтича претендираното право:

На 15.10.2020г. с длъжника „Е. И. В." ЕООД сключват договор за изработка, в една от неговите форми - договор за ремонт на покрив /полагане на хидроизолация/ на промишлена/търговска сграда с идентификатор ***, собственост на дружеството - възложител „В. К. Б." ЕООД, находяща се в ***. Договарят цена за извършване на ремонта в размер на 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева. Договорят се ремонта да бъде извършен с материали на изпълнителя. Освен това се договорят дружеството възложител авансово да заплати 60% от стойността на ремонта.

На дата 19.10.2020г. с банков превод в полза па „Е. И. В." ЕООД дружеството-възложител „В. К. Б." ЕООД е заплатило сума в размер 2160 /две хиляди сто и шестдесет/ лева. За същата сума Дружеството-изпълнител е издало счетоводен документ - фактура № 41/19.10.2020г. На 05.11.2020г. дружеството-възложител е заплатило по банков път и остатъка от 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева, с което е изпълнило изцяло своето задължение по договора. Във връзка с това плащане, дружеството-изпълнител е издало фактура № 42/06.11.2020г. При приключване на ремонтните дейности между страните не е съставен приемо-предавателен протокол. Още след първия дъжд се установява, че ремонта е извършен некачествено. Положената хидроизолация се отлепва по протежение на цялата ремонтирана покривна площ. След първата зима положението съвсем се влошава.

Във връзка с некачествения ремонт са правили десетки опити за връзка с дружеството-изпълнител, чрез предоставения им мобилен номер на гн Ц. — управител. Последния провежда телефонен разговор с представляващия дружеството-изпълнител г-н К. Ц. от дата 20.07.2022г. в 13:25ч. В този разговор, лично адв. П. И. отправя покана за възстановяване на платената цена от 3600 лева или за извършване на допълнителни СМР в гаранционния срок. Г-н Ц. обещава, че ще се извърши оглед и в случай, че се установи отлепяне на положената изолация, дружеството ще предприеме съответните действия по отстраняване на възникналите дефекти.

Ищцовата претенция по чл. 265 ал. 2 пр.2 ЗЗД е и във връзка с гаранционната отговорност на изпълнителя за СМР по наредбата чл. 20, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ изд. във вр. с чл. 160 ал. 3 от ЗУТ.

Вредите в обекта, собственост на ищцовото дружество по иска, са 2 пряка последица от некачествено изпълнените СМР по покривната плоча /открита тераса/ върху процесния обект, а именно: полагане на хидроизолация. В резултат на това покривните води са се просмукали през хидроизолацията, което е довело до компрометиране по тавана на помещенията, намокряне и поява на влага и мухъл в помещенията под покривната плоча.

Към момента на настоящата искова молба дължимите към ищеца суми не са заплатени в пълен размер, нито са предприети каквито и да е ремонтни действия по повредената покривна изолация.

В законоустановения срок и на основание чл. 414 от ГПК ответникът е подал писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Ответното дружество твърди, че не е уведомено писмено, по надлежния ред. Освен това се излага, че самото дружество - ответник настоява за гаранционно отстраняване на възникналите проблеми.

Наведените твърдения в посока на съществуващи уговорки между страните по сключения договор, вън от последния, са недоказани, недоказуеми и целящи единствено изграждане на защитна теза. На първо място в сключения между страните договор липсва нарочен ред за уведомяване при възникнали недостатъци след приемане на извършените CMP, а още по-малко е уговорено писмено уведомяване. На следващо място и както по-горе бе изложено, най-късната дата, на която дружеството ответник е уведомено по телефона за възникналите недостатъци е 20.07.2022г. От тази дата е изтекла почти една календарна година. Считам депозираното възражение за неоснователно, поради изложените по горе аргументи.

От датата на получаване на Заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.дело № 20233110100762 по описа на ВРС за 2023г., 16 състав, до датата на депозиране на настоящата искова молба, представител на дружеството ответник не се е свързал нито с представляващия дружеството ищец г-н С. С., нито с пълномощния адвокат, а още повече е предприел каквито и да е действия в посока на отстраняване на възникналите дефекти. Не е извършено и посещение/оглед на адреса на обекта за установяване на твърдените вреди.

Намира депозираното възражение за недобросъвестен опит за отлагане във времето на задължението за плащане на претендираните суми или за 3 гаранционно извършване на необходимите СМР. Освен всичко гореизложено положената хидроизолация на покривната плоча е компрометирана до степен същата да бъде отстранена изцяло и да бъде положена нова такава. В този смисъл вредите настъпили в резултат на некачествено извършени СМР вероятно ще надхвърлят претендираната сума.

Настоящата ИМ се подава във връзка с подадено заявление по реда на чл. 410 и следващите от ГПК и постъпилото възражение и следва да се има предвид, че същата представлява доказателство за предявения иск относно вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК, от което следва, че за доверителя ми е налице задължение само да довнесе дължимата държавна такса.

Във връзка с горното и съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, за начален момент на предявяване на настоящата следва да бъде приета датата на подаване на заявлението с произтичащите от това законови последици.

В срока за отговор на исковата молба , ответникът не депозира отговор.

В съдебно заседание исковете се поддържат. В хода по същество проц.представител на ищеца – адв. Тодорова моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът,редовно призован,не се явява,не изпраща представител.

С ъ д ъ т въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК , приема за установено от фактическа и правна страна , следното:

От приетото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело № 762/2023год. на ВРС , шестнадесети състав се установява , че по искане на ищеца, заявено със заявление вх.№5335/23.01.2023год. е издадена заповед за изпълнение , по силата на която длъжникът „Е. И. В.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: **, представлявано от К. Ц. – управител ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „В. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: **, представлявано от С. С., чрез пълномощник адв.П. И. ВАК,сума в размер от 3600 лв. (три хиляди и шестстотин лева), 4 представляваща неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от Договор за изработка сключен на 15.10.2020г.,обективирано в счетоводни документи, описани в т.12 от заявлението, както следва: фактура №41/19.10.2020г. и фактура №42/06.11.2020г., сумата от 812,19 лв.

(осемстотин и дванадесет лева, деветнадесет ст.), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.11.2020г. до 22.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски в общ размер от 488,25 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева, двадесет и пет ст.), от които 88,25 лв. (осемдесет и осем лева, двадесет и пет ст.), за заплатена държавна такса и 400,00 лв. (четиристотин лева), за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за изработка сключен на 15.10.2020г.

В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът депозира възражения.

С разпореждане №14197/13.04.2023год. заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск. Съобщение за разпореждането е редовно връчено на заявителя на 19.04.2023год. В указания едномесечен срок, заявителят депозира искова молба. Предявените с исковата молба искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

В полза на ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства , чрез разпит на свидетеля Г. В. К. –без родство и дела със страните.

От показанията на свидетеля се установява следното: Работи във фирма „В. К.“ в село ** от три години. Към 15.10.2020г. не работи там, но е посещавал често, защото са приятели със собственика. Наясно е за сключен договор между „В. К.“ и друго дружество за извършване на СМР по покрива.

Договор с К., първото име знае само, в *, където е административната сграда на фирмата, „Е. И. или нещо от този сорт. Присъствал е на започването на работата и после като е отишъл видял, че некачествено е свършена работа.Присъства, когато са започнали да слагат хидроизолацията. След като са започнали би трябвало да имат договор. Ходи често там на обекта, защото са много близки със собственика на фирмата и вижда, че слагат 5 хидроизолация. Знае, че е лицето Красимир и дружеството, ако не се лъжи е „Е. И.“ или нещо от този род. Това е може би към месец октомври 2020г.

Наблюдава изпълнението на тези дейности около три, четири часа, колкото е бил там. Той ходи често там и е видял, че изпълнението е много лошо и после е започнал и работа там и в момента вижда какво е състоянието. Може би седмица след изпълнението посещава пак обекта. Те вече са приключили.

Констатира визуално – то се е подуло всичко, самата хидроизолация, която е положена след седмица, десетина дни се подува и става на едни мехури.

Понастоящем не му е известно дружеството да е идвало, посещавало, да е правило някакви огледи в скоро време. Има течове в складовата част, над таванската плоча, където е поставена хидроизолацията. Върху тази плоча има само покривна тераса и хидроизолацията е положена върху тази покривна тераса. На конкретни договорки между представители на „В. К.“ и „Е. И.“ не е присъствал. Само това, което е наблюдавал фактически на място.Доколкото знае г-н С. е правил опити да се свърже с ответното дружество, но не са му отговаряли, не е имало обратна връзка

Съвкупната преценка на приетите по делото доказателства налага следните правни изводи:

Предявеният за разглеждане в настоящото производство иск е депозиран в законоустановения едномесечен срок , същия се явява допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С установителния иск се претендира признаване дължимост на вземания , произтичащи от договор за изработка и лихва за забава при плащане на задължение по договора за изработка.

С главния иск, основан на чл.266, ал.1 от ЗЗД се претендира възнаграждение за извършена работа по договор за изработка от 15.10.2020г., касаещ ремонт на покрив /полагане на хидроизолация/ на промишлена/търговска сграда с идентификатор ***, собственост на дружеството - възложител „В. К. Б." ЕООД, находяща се в с. *, **.