Решение № 7182 от 09.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44356/2022
- Вид
- Решение № 7182
- Подписан
- 09.05.2023
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 91609 от 30.09.2022 · ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
- Разпореждане № 7155 от 18.01.2023 · ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
- Определение № 8873 от 07.03.2023 · ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
- Протокол № 8744 от 13.04.2023 · ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
- Разпореждане № 71196 от 08.06.2023 · ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
- Разпореждане № 71202 от 08.06.2023 · ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7182 гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110144356 по описа за 2022 година
ЮЛ е предявило срещу Р. А. Г. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответницата да бъде признато за установено, че същата дължи на ищеца следните суми: 926.93 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. адрес, аб. № 130811 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 24.09.2020 г., до окончателното изплащане, сумата от 134.76 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от 01.10.2017 г. до 15.09.2020 г., сумата от 19.78 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 24.09.2020 г., до окончателното изплащане, сумата от 4.94 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 15.09.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 45846/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответницата изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на 1 страната поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. А. Г. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се наличието на облигационни отношения между страните. Липсвало основание на дължимостта на сумите за дялово разпределение. Неоснователна се явявала и претенцията за лихва, тъй като не били представени доказателства за публикуването на фактурите в сайта на дружеството. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че недвижим имот, находящ се в гр. адрес е бил топлоснабден, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. на стойност 926.93 лв., която не е била заплатена, както и че стойността на предоставената услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2020 г. е 19.78 лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от 20.12.2001 г., том II, рег. № 4062, дело 298 от 2001 г. се установява, че Н.И. продава на Р. А. Г. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № ***, находящ се в адрес. По делото е представено и писмо с изх. № 68-00-1391 от 28.10.2013 г. от „ГИС София“ ЕООД, от което е видно, че адрес *** се отнасял за многофамилна жилищна сграда – ***, с вход единствен. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че 2 ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответницата по силата право на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.
Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия /за БГВ, което е видно от писмо с изх. № 1317 от 05.03.2013 г./ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 926.93лв., то именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия /действащи през част от процесния период м.05.2016 г.-м.06.2016 г./ е уговорено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца.
Що се отнася до останалата част от периода м.07.2016 г. –м. 04.2019 г. в сила са били други Общи условия, съгласно които клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. Доколкото по делото не е доказано публикуването на фактурите за посочените месеци на интернет страницата на ищеца, то ответникът за периода м.05.2016 г.-м.06.2016 г. не е изпаднал в забава, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава за тези месеци е неоснователна, с оглед на което цялата дължима лихва е в размер на сумата от 131.76 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на 3 топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е самостоятелно извършено от ищеца, доколкото етажните собственици не са възложили тази дейност на друго лице, като по делото е отделено за безспорно осъществяването на услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В случая, доколкото по делото е отделено за безспорно, че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 19.78 лв., то претенцията се явява основателна. Действително след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение .За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена покана от ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 4.49 лв. се явява неоснователна.
Разпечатката съдържа 23 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee753011-2c32-4736-8084-dc53ee53c119