Определение № 398 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500254 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.121 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на С. М. С., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Б., против Определение №127 от 06.01.2026 г., постановено по гр.д. №15746/2025 г. по описа на ПдРС, ХI гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд- София. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане от Районен съд- Пловдив.

Ответната страна по жалбата- „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, чрез пълномощника си по делото юрк. Г., в писмен отговор на частната жалба оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на С. М. С. против „Изи Финанс“ ЕООД, с която е предявен иск за връщане на сумата от 10 лева, като частична от 1 193 лева, които ищецът счита, че е заплатил на ответника без основание на 01.11.2023 г. Изложени са твърдения, че ищецът претендира заплащане на посочената сума, тъй като тя била заплатена от него без правно основание. Посочил е и, че ако по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, то същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. В срока за отговор на исковата молба ответното дружество е направило възражение за неподсъдност на делото на Районен съд- Пловдив, тъй като седалището и адреса му на управление е в гр. София.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че възражението е основателно, тъй като седалището на ответника е в гр. София. С частната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд за приложение на 1 правилата на общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК по седалището на ответника. Изразено е становище, че ищецът има качеството на потребител, което обстоятелство въобще не е било обсъдено от първоинстанционния съд в обжалваното определение, и правото по чл.113 от ГПК да предяви иска пред съда по настоящия му адрес- в град Пловдив.

Така развитите в частната жалба оплаквания са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Разпоредбата на чл.113 от ГПК е създадена, за да улесни процесуалната защита на потребителите като по-слаба страна в правоотношението, от което се извежда материалното право- предмет на делото.

Съгласно разпоредбата на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а съгласно §13а, т.9 от ЗЗП със същия са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз по посочената директива качеството "потребител" следва да бъде признато на всяко физическо лице, което като страна по договорите, предмет на същата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В разглеждания случай претендираното от ищеца спорно право според изложените от него твърдения е породено от извъндоговорно правоотношение, т.е. то не произтича от потребителски договор между страните. С предявения иск се претендира връщане на даденото при начална липса на основание, а не са изложени твърдения за правен спор между страните, възникнал във връзка с конкретен потребителски договор. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени факти за извършено плащане без основание, но претенцията на ищеца не се основава на твърдения за накърняване на правата му на потребител по конкретен договор за потребителски кредит. При така изложените твърдения не може да се приеме, че ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и практиката на Съда на Европейския съюз , поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Възражението за липса на местна подсъдност е предявено в преклузивния срок съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК, поради което правилно е разгледано. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 105 от ГПК не е дерогирана. Ответната по делото страна е юридическо лице и съгласно чл.

108, ал. 1 от ГПК, искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Към момента на сезиране на районния съд седалището на „Изи Финанс“ ЕООД, се намира в гр. София. Предвид изложеното и на основание чл. 108 от ГПК, компетентен да разгледа предявения иск е Софийски районен съд, поради което обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С отговора на частната жалба е направено искане за присъждане на разноски, което обаче не може да бъде уважено. Производството по чл. 121 ГПК има за предмет обжалване на определение във връзка с подсъдността. В това производство сезираният с частната жалба съд се произнася относно приложимата към конкретния правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт разглеждането на делото не приключва, а продължава пред съответния компетентен съд. Разпределянето на отговорността за 2 разноски по чл. 78 ГПК е правомощие на този съд и се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се съобразяват и разноските, направени от страните в производството по обжалване на определението за подсъдността. Поради това, че с определението по чл. 121 ГПК не се приключва разглеждането на делото по начин, изключващ последващата му висящност, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение и със същото не се присъждат разноски. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС - Определение № 256/12.05.2014 г. по ч. т. д. № 1306/2015 г. на І т. о., Определение № 311/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 715/2012 г. на ІV г. о., Определение № 87/30.01.2015 г. по ч. гр. д. № 326/2015 г. на ІV г. о., Определение № 437/21.07.2015 г. по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т. о.; Определение № 529/29.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4300/2015 г. на ІІІ г. о.; Определение № 50/25.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3500/2015 г., ІІ т. о.

Така мотивиран и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №127 от 06.01.2026 г., постановено по гр.д.

№15746/2025 г. по описа на ПдРС, ХI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3