Решение № 23066 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23066 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110127259 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО срещу И. Д. И., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, последните изразяващи се в уронване на престижа и доброто име на търговеца, в размер на 5100,00 лева (след допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 от ГПК), ведно със законна лихва, считано от 25.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за това, че в периода от 10.05.2022 г. до 18.05.2022 г. ответникът е разпространил сред неустановен брой родители, взимащи децата си от ДРУЖЕСТВО неверни и позорящи обстоятелства, че в ДРУЖЕСТВО „постоянно губели деца”, „не гледали добре децата”, „биели децата”, „нанасяли удари на децата”, „не хранели децата” и „причинили изгаряния на дете”.

Ищецът посочва, че между К. В. Д. – трето за делото лице, и него е налице сключен договор за обучение и възпитание с предмет организиране и провеждане отглеждането, възпитанието и обучението на сина на лицето – О.

И. И., който договор бил двукратно изменян с Анекс № 1 от 31.08.2021 г. и Анекс № 2 от 20.04.2022 г. Посочва се, че баща на детето и негов настойник бил ответникът. В исковата молба подробно са изложени твърдения за инцидент от 10.05.2022 г., състоял се в детската градина, при който в следобедните часове едно от децата се измъкнало през дупка на оградата и 1 излязло само на тротоара. Твърди се, че липсата на детето била установена от възпитател в рамките на минути и че детето било намерено на тротоара от друго лице. Свидетел на намирането на детето от това трето лице станал и ответникът, след който момент последният започнал да обикаля до родители, идващи да вземат децата си, и да им обяснява колко лошо се гледали децата в детската градина, как детето било изгубено, че това не се случвало за първи път. Твърди се, че вследствие поведението на ответника управителят на детската градина получила оплакване от родител, че била посрещана от ответника в детската градина, който говорел на лицето неща в горепосочения смисъл. Твърди се, че други родители повярвали на твърденията на ответника и започнали да остават в близост до детската градина и след оставяне на децата им, да идват по време на обедни почивки или да вземат децата си порано. Твърди се, че някои родители отписани децата си, въпреки че последните посещавали градината вече трета година. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба, в който твърди недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че ищецът, като юридическо лице, не може да претендира неимуществени вреди. Ответникът оспорва доказаността на фактическия състав на непозволено увреждане, твърдяно от ищеца. Сочи се, че не е доказано наличието на престиж и добро име на детската градина, не е доказано противоправното поведение на ответника или настъпването на вреди. Оспорва се дължимостта на претендираното обезщетение. Оспорват се твърденията на ищеца за използвани груби и нецензурни думи от ответника.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца относно инцидента от 10.05.2022 г., като твърди различия в твърдяното време на настъпването му, у личността на лицето, открило детето, обстоятелството къде е намерено детето, участието на ответника в инцидента. Оспорва се твърдението на ищеца за разпространение на неверни обстоятелства за периода от 10.05.2022 г. до 18.05.2022 г. спрямо неограничен брой лица, като се твърди, че в периода от 10.05.2022 г. до 17.05.2022 г. не е имало необичайни събития в отношенията между страните, а на 18.05.2022 г. синът на ответника не е посетил детската градина, а оттам – и ответникът не я е посетил. Твърди се, че от инцидента на 10.05.2022 г. се установявало, че е имало изгубено дете от детската градина, че 2 в социалните мрежи имало коментари на родители как се гледат децата в детската градина. Посочва, че детето му е вземано от градината многократно с ухапвания и синини, като служителите не са давали адекватно обяснение за причината им. Твърди се, че дори и същите да са причинени от друго дете, отговорност следва да носят възпитателите в детската градина и самата градина, тъй като те полагат грижа за децата. Твърди се, че било невярно ответникът да е разпространявал информация, че децата в градината били поставяни в изолатор и че неговото дете имало следи от изгаряния, но се посочва, че синът му твърдял на 17 май да е бил затварян в такъв за наказание и по детето да са открИ.и рани. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените към исковата молба писмени доказателства – договор за обучение и възпитание, анекси и събраните по делото гласни доказателства на свидетелите П. Е. К., Г. Х. К. - П. и К. В. Д. – И., се установява, че считано от 08.08.2020 г. свидетелката Д. – И., явяваща се съпруга на ответника, и ищцовото дружество са в облигационни правоотношения във връзка провеждане на отглеждането, възпитанието и обучението на детето на свидетелката и ответника в детската градина. От показанията на посочените свидетели и на свидетеля В. Г. Д., представените разпечатки от социалната мрежа „Фейсбук“ и заключението от назначената съдебно-техническа експертиза, се установява по безспорен начин, че на 10.05.2022 г. настъпил инцидент в детската градина, при който дъщерята на свидетеля Д. – А. Д.а, около обяд е напуснала параметрите на детската градина без знанието и без надзора на възпитателите, като след неустановен период от време е била открита от трето за делото лице около детската градина. Лицето е довело изгубилото се дете в градината и го е предало на възпитателите. След предаване на детето лицето е поискало да му се дадат контактите на родителите, които да уведоми непосредствено за случая, но възпитателите от заведението отказали, като сами уведомили родителите. По делото се установява, че е била уведомена майката на изгубеното дете. Към момента на връщането на детето на място бил и ответникът, който давал на градина собственото си дете, докато съпругата му – свидетелката Д. – И., била в 3 непосредствена близост до входа на градината в автомобила им. Ответникът възприел какво се е случило и позвънил на тел. 112, за да поиска полицейско съдействие за получаване на информацията за родителите. Ответникът не дочакал идването на полицейските органи. Видно от извадката от социалната мрежа „Фейсбук“ случаят бил дискутиран в публичното пространство и станал достояние за неограничен кръг лица. Видно от извадките от медиите, в публицистиката били дискутирани други случаи във връзка с оплаквания на родители за насилие в детската градина.

От разменената имейл-кореспонденция и комуникацията в мобилното приложение „Вайбър“, както и от показанията на свидетелите П. Е. К., Г. Х. К.

- П. и К. В. Д. – И., се установява, че ответникът не бил доволен от услугите на детската градина, за което е уведомявал ръководството и персонала на детската градина, като същият е изказвал съмнения относно компетентността на персонала и физическия интегритет на детето му, докато е било под надзора на възпитателите, и е споделял и на други родители в тази насока.

След инцидента от 10.05.2022 г. облигационните правоотношения между свидетелката Д. – И. и детската градина били прекратени, видно от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.

Съдът се довери на показанията на свидетелите П. Е. К., Г. Х. К. - П., К.

В. Д. – И. и В. Г. Д., в частта относно времето, мястото, участниците и същността на инцидента от 10.05.2022 г., доколкото се явяват еднопосочни и безпротиворечиви в тази част. Посоченото изключва възможността за тенденциозност на свидетелите, въпреки установените от съда професионални, респ. лични отношения със страни по делото. Съдът счита за ирелевантно с оглед предмета на доказване коментирането на причините за настъпване на инцидента, доколкото делото касае доказването вярността на клеветнически твърдения.

Що се отнася до показанията на свидетелката Н. И. Т., съдът счита, че същите не служат за изясняване на спорните моменти по делото. Свидетелката споделя свои общи лични впечатления от предлаганите услуги от частната детска градина по отношение на нейното дете, което не е в предмета на доказване.

От находящите се от л. 132 до 147 отчети, баланси и справки се констатира, че при сравнението на календарните 2021 г. и 2022 г. не се 4 констатира спад в печалбите на ишцовото дружество от извършваната от него дейност по занятие.

Съдът счита, че не следва да коментира останалите представени по делото писмени доказателства, доколкото същите не касаят параметрите на конкретния спор, а именно: доказването на причиняването на твърдените неимуществени вреди вследствие на виновно и противоправно поведение, осъществено единствено чрез визираните в исковата молба коментари.

С оглед гореприетите фактически положения съдът стигна до следните изводи от правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за търсене на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от юридическо лице и изразяващи се в уронване на престижа и доброто име на същото, при твърдения, че същите са последвали от противоправно и виновно извършеното поведение на ответника, който в периода от 10.05.2022 г. до 18.05.2022 г. е разпространил сред неустановен брой родители, взимащи децата си от ДРУЖЕСТВО неверни и позорящи обстоятелства, че в ДРУЖЕСТВО „постоянно губели деца”, „не гледали добре децата”, „биели децата”, „нанасяли удари на децата”, „не хранели децата” и „причинили изгаряния на дете”.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно текста на чл. 51 от същия закон, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от уреждането. Следователно фактическият състав на непозволено увреждане включва няколко елемента, които следва да бъдат налице в кумулативна даденост, а именно: деяние – действие или бездействие; вреда или вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на чужда правна сфера; причинна връзка между деянието и вредите и вина.

Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага да доказване на противното.

Доколкото съдът извършва служебно проверка за допустимостта на исковата претенция в хода на целия процес, което може да го направи включително и в акта си по същество на спора, съдът счита, че исковата претенция се явява допустима. Процесуалната легитимация следва единствено от правното твърдение на ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца 5 принадлежност на спорното материално право - от претендираното или отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо то да съществува към момента на завеждане на иска и да притежава процесуална правоспособност. Това е условие за допустимост на исковия процес, доколкото не може да възникне процесуално правоотношение по отношение на лице, което не съществува или не притежава процесуална правоспособност. /Решение № 5 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 47№ 2010 г., ІІІ г.о., ГК по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК./. Дали те са носители на претендираните материални права е въпрос по основателност, а не по допустимост на предявените от тях искове.

Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице. Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридически лица. В практиката си ЕСПЧ признава на юридическите лица право на обезщетение за неимуществени вреди (напр., но не само: право на вреди от неосигуряване на справедлив съдебен процес в разумен срок - чл. 6 ЕКЗПЧОС, право на свобода за изповядване на религията - чл. 9 ЕКЗПЧОС, и др.). Принципното разрешение за възможността неимуществени вреди да бъдат търпени от юридически лица е намерило отражение и в българското законодателство - съгласно чл. 631а от ТЗ, обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането се дължи на длъжника физическо или юридическо лице, когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за открИ.е на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност; съгласно чл. 60а от ЗСВ за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и др.