Решение № 4198 от 22.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4198 гр. София, 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110212555 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 4906947, издаден от СДВР, с който на Д. В. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при издаването на процесния електронен фиш били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че е изтекла погасителната давност. Иска се отмяната му.

Разноски не са претендирани.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и иска от съда да отмени издадения електронен фиш като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 21.05.2025 г. в 18:55 ч. лек автомобил „***“, с рег. № *********, се е движил по Околовръстния път на гр. София, с посока на движение от бул.

„България“ към бул. „Черни връх“. До № 22 на посочения път, в същата 1 посока на движение, автомобилът, бил засечен да се движи със скорост от 105 км/ч, от която скорост е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача и скоростта се зачита като 102 км/ч. На мястото, по силата на пътен знак B26 e действало ограничение на скоростта от 80 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ARH CAM S1, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

От справката за собствеността на посочения автомобил се установява, че същият принадлежи на жалбоподателя.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТС, протокол от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на автомобила, доказателства за преминато обучение на служителя, използвал АТСС, снимката на пътния знак, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й 2 заплащане. Поради това възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити са категорично неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН – „ По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Така субсидиарното приложение на

НК се разпростира спрямо административнонаказателните производства по отношение изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. На първо място, това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство (видно от чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено). На второ място, след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На поголямо основание това следва да се отнася и до административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите от НК. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, тоест административнонаказателното производство се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок надвишаващ четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение било извършено на 21.05.2021 г., a абсолютният давностен срок за реализиране на административнонаказателната отговорност е изтекъл на 21.11.2025 г. Ето защо, софийският районен съд намира, че поради изтичане на абсолютния давностен срок, предвиден в закона, ЕФ следва да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 4906947, издаден от СДВР, с който на Д.

В. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4