Решение № 424 от 16.12.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. гр.Несебър, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100753 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6123/03.07.2024 г. на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, чрез адвокат С. К. от АК - Варна, със съдебен адрес: гр. ***, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Д.Н. и И.В.В., с която и след прието изменение по размер от 18.11.2024 г. се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 758013/17.05.2019 г. между страните на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, евентуално – да прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 от същия на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2210 лева, евентуално –сума в размер на 1578,50 лева /такса за предоставяне на гаранция/, с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски.

Излагат се твърдения, че ищецът сключил Договор за потребителски кредит № 758013/17.05.2019 г. с „Ф.Б.“ ЕООД, по който усвоил изцяло главница в размер на 2050 лева. На основание чл. 5 от договора кредитът бил обезпечен с поръчителство, предоставено от „Ф.Б.“ ЕАД, като уговорката не подлежала на отмяна, нито от кредитополучателя, нито от предоставящия обезпечението, а договорът за поръчителство бил сключен на същата дата, на която се сключил кредита.съгласно договора за поръчителство кредитополучателят се задължил да заплати „такса за предоставяне на гаранция“ по кредита в размер на 1578,50 лева. Аргументира се нищожност на договора за кредит изцяло, като се твърди, че таксата за предоставяне на гаранция не е била включена като разход при изчисляването на ГПР по кредита, което съставлява нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е води съгласно чл. 22 от ЗПК до недействителност на кредита, като на връщане е подлежала само предоставената в заем главница. В тази връзка се твърди, че с погасяването в цялост на кредита на 31.01.2020 г. и плащането на сума в общ размер от 4260 лева от страна на 1 ищеца по кредита се е достигнало до неоснователното обогатяване на ответника със суми за възнаградителна лихва от 471,50 лева и за такса за предоставяне на гаранция от 1578,50 лева.

В условията на евентуалност ищецът аргументира нищожност на клаузата на чл.

5 от процесния договор, като счита, че същата накърнява добрите нрави и покрива критериите за неравноправност на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от Закона за защита на потребителя /ЗЗП/, а именно – води до нееквивалентност на престациите, уговорена е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност, не е ясно формулирана, препятства възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора и не е индивидуално уговорена. В тази връзка се моли при преценка на съда за действителност на договора за кредит, но недействителност на клаузата на чл. 5 от него, да приеме тезата му, че ответното дружество неоснователно се е обогатило с получаване на сумата от 1578,50 лева такса за предоставяне на гаранция.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 8160/02.09.2024 г. от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт Г. Г.а, с който предявените искове се оспорват като неоснователни по подробно изложени правни съображения. Аргументира се насрещната теза, че уговорката по чл. 5 от процесния договор за кредит е индивидуално уговорена, както и че искът за прогласяване нищожността на договора за гаранция е насочен срещу ненадлежна страна. Прави се общо възражение за недоказаност на твърденията на ищеца относно извършените плащания, възникналите облигационни отношения, суми и проценти.

Изрично се посочва, че в ГПР по договора за кредит в размер на 49,11 % не е включено възнаграждението за предоставената от Ф.Б. (Малта) услуга за гаранция, тъй като не е задължителна за сключването на договора за кредит. Моли се за отхвърляне на предявените претенции и присъждане на съдебни разноски. Не се представят писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява. Депозирано е становище по съществото на спора, с което е направено увеличение размерите на предявените осъдителни искове. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове при условията на евентуалност, както следва: 1. Главни кумулативно съединени искове – установителен с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и осъдителен с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ; 2. Евентуални кумулативно съединени искове – установителен с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и осъдителен с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

С обявения за окончателен при отсъствие на възражения на страните доклад по делото съдът е възложил в тежест на ищеца доказването на заявените основания за нищожност на договора и клаузите му, а в тежест на ответника – наличието на облигационно правоотношение по действителен договор за потребителски кредит, действителни уговорки по съдържащите се в него клаузи, вкл. по чл. 5 , както и съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в отношенията; че клаузите по договора са индивидуално уговорени, вкл. клаузата по чл.

5; че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по 2

Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл., че сключването на договор за гаранция /поръчителство/ от кредитополучателя с Ф.Б. ЕАД не е било задължително за получаването на кредита, както и, че заплатената не основание него „такса за предоставяне на гаранция“ няма отношение към действителните разходи по процесния кредит. С доклада съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: - между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 758013/17.05.2019 г., по силата на който на ищецът, в качеството на кредитополучател, усвоил изцяло главницата от 2050 лева, предоставена от страна на кредитодателя; - между ищеца и Ф.Б. ЕАД е сключен Договор за гаранция /поръчителство/ от 17.05.2019 г. за обезпечаване задълженията на ищеца по Договор за потребителски кредит № 758013/17.05.2019 г., по който в полза на гаранта е уговорено възнаграждение в размер на 1578,50 лева; - ГПР по Договор за потребителски кредит № 758013/17.05.2019 г. е в размер на 49,11 % и не включва като разход възнаграждението за предоставената във връзка с него услуга за гаранция от „Ф.Б.

(Малта)“; - по Договор за потребителски кредит № 758013/17.05.2019 г. ищецът е изплатил в полза на ответника към 31.01.2020 г. сума в общ размер от 4260 лева за погасяване на кредита.

Приетите за безспорни между страните обстоятелства се установяват и от представените от ищеца писмени доказателства – договор № 758013/17.05.2019 г. за предоставяне на потребителски кредит, договор за гаранция /поръчителство/ от 18.05.2019 г., извлечение от потребителски профил на ищеца за парични преводи в периода 01.04.2019 г. – 22.04.2024 г. и разпечатка от електронно приложение за състоянието на кредита /л. 47-гръб – л. 52 от делото/, неоспорени от отвеника.

Така, съгласно договора за кредит се установява, че ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 2050 лева, който ищецът се е задължил да върне на „Ф.Б.“ ЕООД на 12 погасителни вноски по погасителен план, ведно със договорно възнаграждение в размер на 471,50 лева при лихвен процент 0 %, както. Посочено е, че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита възлиза на 49,11 % при общ разход по кредита в размер на лихвата от 471,50 лева и при извършени изчисления и допускания съгласно чл. 8.4 от Общите условия, при които е сключен договорът. В допълнение е констатирано, че кредитът е обезпечен с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответника-кредитодател, одобрено от дружеството.

Същевременно, видно от договора за гаранция, Ф.Б. ЕАД се е задължило спрямо ищеца да гарантира задълженията му пред ответника по процесния договор за кредит срещу възнаграждение в размер на 1578,50 лева, платимо по погасителен план и на 12 броя вноски.

Независимо от разпределената на ответника доказателствена тежест до приключване на съдебното дирене пред настоящия съд не бяха ангажирани доказателства, вкл. общи условия, погасителен план по договора за кредит и др.

От друга страна, от представеното от ищеца извлечение от електронно приложение се установява, че заемът от 17.05.2019 г. е със сума 2050 лева, срок – 12 месеца, краен падеж – 11.05.2020 г., лихва – 471,50 лева, такса за банкова гаранция към фирма-партньор – 1578,50 лева, и е приключен към 31.01.2020 г.

Видно от представеното от ищеца извлечение за парични преводи, същият е получил от наредителя „Ф.Б.“ ЕООД на 17.05.2019 г. чрез „А.Ф.“ ЕООД – Варна сумата от 2050 лева с основание „758013“ /номера на процесния договор за кредит/ и е превел на ответното дружество на 31.01.2020 г. чрез „Изипей“ АД – Варна сума в размер на 4260 лева с основание – единния си граждански номер.

3

Съгласно служебно изготвени от съда справки за актуалното състояние на ответното дружество по партидата му в Търговския регистър на Република България и за гаранта „Ф.Б. (Малта)“ по партидата му Търговския регистър на Република Малта /л. 38-42 от делото/ се установява, че същите са еднолична собственост на едно и също дружество – Мултитюд СЕ – Финландия.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че между „Ф.Б.“ ЕООД и ищеца е сключен договор за кредит от разстояние, поради което следва да се спазят изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗД. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Същевременно, от характеристиките на процесния договор може да се заключи, че същият съставлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /към датата на сключване на процесния потребителски кредит – не по-висок от 50 %/.