Решение № 738 от 02.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330200782 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

№ 683473

–

F670158/22.12.2022г. издадено от Д. Л. Р., на длъжност *** в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „С. О.“ ЕООД, ЕИК:206317714, със седалище и адрес на управление – ***, на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв.

(петстотин лева), за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. В този смисъл поддържа, че приложената санкционна разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС изисква като съставомерен елемент на нарушението да е налице неотразяване на приходи, докато в наказателното постановление е 1 посочено, е нарушението не води до неотразяване на приходи. Още посочва, че в АУАН, както и в наказателното постановление липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, изложено по разбираем начин. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат М. поддържа жалбата на изложените основания, като предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените от дружеството разноски.

Въззиваемата страна – Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. оспорва жалбата. Посочва, че в наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, което е предвидено и в санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Още посочва, че наложената санкция е в минимален размер, както и че случая не е инцидентна проява на жалбоподателя. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 15.01.2023г. - видно от приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез ТД НАП – Пловдив на 30.01.2023г. - съгласно отразения входящ номер, като следва да се съобрази, че 29.01.2023г. е неприсъствен ден – неделя. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 27.07.2022г., в гр.Пловдив, свидетелят А. П. Р. – в качеството и на *** в ЦУ на НАП, съвместно с други служители на НАП, извършила проверка в обект – склад за хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул.

2

„Брезовско шосе“ № 170, склад № 7, стопанисван от „С. О.“ ЕООД, ЕИК:206317714. В хода на проверката била извършена контролна покупка на 1 брой чувал от 50 кг. захар, който бил заплатен и за който от странна на дружеството бил издаден касов бон № 0000022/27.07.2022г. от ФУ модел Eltrade с ИН на ФУ ED356044 и ИН на ФП44356044, който фискален бон обаче не съдържал задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите. Така същия касов бон № 0000022/27.07.2022г. съдържал единствено реквизит „хранителни стоки“, цена и обща стойност на заплатената сума, но липсвало наименование, количество и единична стойност по видове закупени стоки.

С оглед на горното, на 03.08.2022г. свидетелят Р. съставила АУАН № F670158 срещу „С. О.“ ЕООД, ЕИК:206317714 за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от представител на дружеството – Ю. С. У., с приложено по преписката пълномощно. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А. П. Р., която помни случая и подробно описва извършената проверка и направените при същата констатации, включително – отразеното в касовия бон. Съдът намира показанията на свидетеля

А. П. Р. за логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност по делото.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложеното по делото заверено копие от касов бон № 0000022/27.07.2022г., от което се вижда, че последният касов бон съдържа единствено реквизит „хранителни 3 стоки“, цена и обща стойност на заплатената сума, но липсвало наименование, количество и единична стойност по видове закупени стоки.

Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „С. О.“ ЕООД, ЕИК:206317714 е нарушило разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС за това, че на 27.07.2022г., в гр.Пловдив, в обект – склад за хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул.„Брезовско шосе“ № 170, склад № 7, стопанисван от „С. О.“ ЕООД, ЕИК:206317714, при продажба на 1 брой чувал 4 от 50 кг. захар, който бил заплатен, от странна на дружеството бил издаден касов бон № 0000022/27.07.2022г. от ФУ модел Eltrade с ИН на ФУ ED356044 и ИН на ФП44356044, който фискален бон обаче не съдържал задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, а именно - същия касов бон № 0000022/27.07.2022г. съдържал единствено реквизит „хранителни стоки“, цена и обща стойност на заплатената сума, но липсвало наименование, количество и единична стойност по видове закупени стоки.

Горните обстоятелства се установиха несъмнено по делото и по същество не са спорни между страните.

Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е приложената санкционна разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС изисква като съставомерен елемент на нарушението да е налице неотразяване на приходи, докато в наказателното постановление е посочено, е нарушението не води до неотразяване на приходи. В случая правилно и законосъобразно е приложена санкицонната норма на чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. В чл.185, ал.2 от ЗЗД изрично е посочено, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал. 1 от ЗДДС.

Безспорно е в случая, че нарушението не води до неотразяване на приходи, както и е посочено от административнонаказващия орган, ето защо и същото нарушение на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС попада в хипотезата на чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Също като неоснователно следва да бъде преценено и възражението, че в АУАН, както и в наказателното постановление липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, изложено по разбираем начин. Последното възражение е изцяло бланкетно, не се сочат кои съставомерни за нарушенията обстоятелства не се описани в достатъчна степен и като такова не може да бъде коментирано от съда.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на 5 деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и доколкото не се твърди нарушение, довело до неотразяване на приходи, за процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63 д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение на въззиваемата страна във връзка с осъщественото процесуално представителство, както такова искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.