Решение № 2703 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2703 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от СЛАВИ Г. СЛАВОВ Въззивно гражданско дело № 20241100501916 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19851 от 01.12.2023 г., постановено по гр. дело № 15320/2023 г. по описа на СРС, Г. О., 41 състав, е отхвърлен предявения от А. В. В., ЕГН: **********, гр.

София, ж.к. „********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******** кантора 23 срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №159, БенчМарк Бизнес Център, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5 114,46 лв., представляваща коригирана стойност на цената на електрическа енергия за периода от 20.08.2022 г. до 19.11.2022 г. за имот, находящ се на адрес: с. Голяма Желязна, мах. „********, клиентски № 530001871678, която сума е начислена съгласно констативен протокол №3035279/19.11.2022г. и за която сума е издадена фактура с № 0003444920 от 24.11.2022 г. С решението на съда е осъден основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. В. В., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******** кантора 23 да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №159, БенчМарк Бизнес Център, разноски по делото в размер на 790 лв.

Постъпила е въззивна жалба от А. В. В., подадена чрез пълномощника адв. С.Д., в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърдяната неправилност на първоинстанционния съдебен акт се мотивира с довода, че в хода на съдебното производство ответното дружество не е доказало, че е изпълнило задълженията си предвидени в нормата на чл. 49, ал. 4 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, а именно в 7-мо дневен срок от съставянето на констативния протокол същият да бъде изпратен на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка. Поддържа 1 се, че неизпълнението на изискването на нормативния акт за връчване на констативния протокол на ползвателя е пречка за извършване преизчисляване на електрическата енергия по правилата на чл. 50-54 от ПИКЕЕ. Поради това се счита, че извършеното преизчисляване на електрическата енергия за периода от 20.08.2022г. до 19.11.2022г. е неправилно и в нарушение на правилата, посочени в ПИКЕЕ. Въззивникът-ищец, чрез своя пълномощник моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи предявения отрицателен установителен иск.

Въззиваемата страна - ответник „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр.

София, чрез своя процесуален представител юрк. С.Й.-Н., оспорва жалбата по съображения изложени в представения по делото отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли въззивната жалба, като неоснователна да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца А. В. В. срещу ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр. София, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 5114,40 лв. представляваща коригирана стойност на електрическа енергия за периода от 20.08.2022 г. до 19.11.2022 г. за имот, находящ се в с. Голяма Желязна, мах. „********, клиентски № 530001871678, начислена съгласно констативен протокол №3035279 от 19.11.2022г. и за която сума е издадена фактура с № 0003444920 от 24.11.2022 г. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал 2 решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретния случай с оглед изложеното в исковата молба съдът приема, че ищецът не оспорва факта, че притежава качеството потребител на електроенергия за процесния имот, находящ се в с. Голяма Желязна, мах. „********, с клиентски № 530001871678, по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и т. 41 б, б. „а“ от ДР на ЗЕ за исковия период и е страна по облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/ като купувач на такава. В този смисъл е носител на права и задължения по Закона за енергетиката.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че проверката на недвижимия имот, находящ се в с. Голяма Желязна, мах. „********, стопанисван от ищеца е извършена на 19.11.2022 г., т.е. по време на действие на новите ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., изм. с Решение № 10003 на ВАС на РБ от 21.07.2020 г. - бр. 57 от 9.07.2021 г., в сила от 9.07.2021 г./, издадени от председателя на КЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗЕ, във връзка с делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ нормотворческо правомощие. Безспорно е обстоятелството, че към 19.11.2022 г., ищецът е стопанисвал и управлявал процесния недвижим имот, находящ се в с. Голяма Желязна, мах.

******** и в това му качество е ползвател на електроенергия. Съдът приема за безспорно установено по делото обстоятелството, че при извършената проверка на 19.11.2022 г. в имота, стопанисван от ищеца, находящ се в Голяма Желязна, мах. ******** е установена промяна в схемата на свързване, в резултат на която консумираната електроенергия не е преминавала през електромера и не е била отчитана. Съгласно представения констативен протокол № 3035279/19.11.2022 г. се установява, че при извършена проверка от служители на ответника в процесния недвижим имот е констатирано следното фактическо положение:

„липсва пломба на щита и от десния главен АП е изведена захранваща линия за десния СТИ и е монтиран ВЛУП – 16 мм., като в другия си край е монтиран към изх. АП за абонатен № ******** със СТИ 50347652 преди СТИ. При този начин на свързване електроенергията, която се консумира не се измерва и не се заплаща“. Въз основа на оформения констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия № 3035279/19.11.2022 г. е издадена и процесната фактура № 3444920/24.11.2022 г., с която е начислена сума от 5114,46 лв. за потребена за минал период - 20.08.2022 г. - 19.11.2022 г. електрическа енергия за процесния имот.

Спорен по делото е въпроса дали ответника е спазил процедурата за извършване на едностранна корекция на потребената енергия.

Настоящият състав напълно споделя установената съдебна практика – решение № 124/18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. по описа на ВКС, Г. К. ІІІ Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е прието, че е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел. енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. ВКС в своята многобройна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, неотклонно е разяснявал, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на 3 потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Ако в общите условия на доставчика не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, т. е. това нарушение не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Районният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с тази практика. Според приетото в решение № 144 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1251/20 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр. дело № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., и други, в каквато насока е разбирането и на настоящия състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия.

/в този смисъл например решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС III г. о., по гр. д. № 1096/2020 г. /. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството ел. енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му енергия, която не е била заплатена, т. е. неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 вр. чл.

Разпечатката съдържа 28 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee723400-7df1-4805-bb7f-0f80a21d2820