Решение № 60 от 19.06.2020, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 26/2019
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 19.06.2020
- В сила
- 15.07.2020
- Състав
- МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
- § 1 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.16 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 19.06.2019 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На първи юни Две хиляди и двадесета година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
Секретар: Румяна Гигелова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д. № 26, по описа на съда за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Търговско дело
№ 26/2019 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 1775/20.02.2019г., подадена по куриер на 18.02.2019 г. от ищците А. И. Т., действаща като майка и законен представител на малолетната М.М.М., И.П.П., действаща със съгласието на своята майка А. И. Т. и Б.И.И., всички чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ – гр.
София, чрез адвокат С. Ч. против ЗД „Бул Инс“ АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87. Претендира се сумата в общ размер на 78 000 лв. или по 26 000лв. за всеки от ищците /частични искове от общо
600 000лв. или по 200 000лв. за всеки от ищците/, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
ИЩЦИТЕ- А. И. Т., действаща като майка и законен представител на малолетната М.М.М., И.П.П., действаща със съгласието на своята майка А. И. Т. и Б.И.И., твърдят в исковата си молба, че при настъпило на 17.01.2018г. ПТП и реализирано от застрахован при ответника водач с полица „ГО“, била причинена смъртта на Т. И. Т.
– баба на малолетната М. и непълнолетната И., съответно сестра на ищеца Б.И..
Твърдят, че на
17.01.2018г., около 07:50 часа, по път ПП 1 8, П. И. Б. управлявала л.а. марка „Мицубиши“, модел „Каризма“ с д.к.№******. При км. 299+572, водачът Б. била нарушила правилата за движение по пътищата, като се движила със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, загубила контрол на управляваното от нея МПС и навлязла в лентата за насрещно движение, вследствие на което реализирала удар в л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“ с д.к.№ ******, управляван от Т. И. Т.. По случая било образувано ДП №79/2018г. по описа на РУП-гр.Хасково и пр.пр.№64/2018г. по описа на ОП-Хасково. Твърдят, че ПТП настъпило по изключителната вина на водача П. И. Б., която грубо нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5 ал.1 от ЗДвП, като с поведението си създала опасности и пречки за движението и поставила в опасност живота и здравето на хората; чл.16 ал.1 от ЗДвП – като навлязла в лентата за насрещно движение, без да са налице предпоставки за това; чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП – като не контролирала непрекъснато превозното средство, което управлявала и се движила със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка; чл.21 ал.1 от ЗДвП – като се движила със скорост несъобразена със законовите ограничения. Поддържат, че водачът П. Б. имала възможността да предотврати настъпването на ПТП, ако не била нарушила посочените правила за движение по пътищата, а наказателното производство водено срещу нея било прекратено с постановление за прекратяване, поради смърт на виновния водач.
Вследствие на настъпилото ПТП и непосредствената причинна-връзка с последното е причинена смъртта на Т. И. Т., като вина за това имал водачът причинил ПТП. Прекият деликвент извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада Т. И. Т., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
Поддържат, че от настъпилото на 17.01.2018г. ПТП на ищците били причинени неимуществени вреди.
В тази връзка твърдят, че ищецът Б.И.-брат на починалата Т. бил изключително близък със своята сестра, с която отраснали заедно, грижили се един за друг, помагали са си. Подкрепяли се морално и материално,събирали се в къщата на родителите си по празници, ежедневно се чували по телефона, като връзката им била изключително силна, дълбока и трайна.Съобщавайки му за катастрофата и смъртта на сестра му, ищецът Б.И. изпаднал в шок и бил съкрушен. Внезапната смърт на сестра му, която била на 53-годишна възраст му причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и щели да продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима. Б.И. изживявал стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло.Загубил е сестра си като емоционално присъствие, което е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.
М. и И. били едва на 6 и 13 години, когато губят своята много обичана и грижовна баба. Т. била с тях от самото им раждане и връзката им била трайна и дълбока. Баба им Т. помагала в къпането, храненето, отглеждането и възпитанието на внуците си. Тя помагала най-много при отглеждането им, тъй като майка им А. И. Т. останала самотна майка и разчитала на помощта на родителите си за двете си деца.
Ищците считат, че обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях отговаряло на изискването за справедливост, което обезщетение ще следва да им се заплати от застрахователя на причинителя на ПТП. В тази връзка твърдят, че л.а. марка „Мицубиши“, модел „Каризма“ с д.к.№******, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователно дружество „Бул инс“АД, полица №BG/02/117002640237, валидна от 09.10.2017г. до
08.10.2018г., което ангажирало отговорността на ответника за обезщетяване на причинените при ПТП-то, имуществени и неимуществени вреди. Във връзка с ПТП пред ответното дружество били предявени молба- претенция с вх.№ОК-809061/13.11.2018г. и молба-претенция № ОК-8090062/13.11.2018г., но с писмо изх.№НЩ-8581/29.11.2018г. и писмо изх.№НЩ-8580/29.11.2018г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, поради което за ищците е възникнал правния интерес от предявяване на настоящите претенции.
Претендират от съда за осъди ответното дружество да заплати на ищците обезщетение за немуществени вреди в размер на по 26 000лв., представляващи част от общо дължимите от по 200 000лв. за всеки един от ищците, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Т. И. Т. при ПТП на 17.01.2018г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач. Претендират и присъждане на законна лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди от датата на увреждането -17.01.2018г. до окончателното им изплащане. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
С допълнителната искова молба вх.№9360/08.10.2019г., депозирана от страна на ищците, чрез пълномощникa им, се поддържа изцяло изложеното в исковата молба. Оспорват се направените от ответника възражения в отговора на исковата молба, като считат, че ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, което молят съда да обяви за безспорен факт. Оспорват: възражението, че ищците не са претърпели вреди в обема, описан в исковата молба, както и размера на обезщетението за неимуществени вреди; възражението, че не е причинен деликт, при който е пострадала Т. И. Т.; възраженията за съпричиняване на увреждането от страна на починалата/нарушаване на правилата за движение, което е в причинна връзка с настъпването на ПТП/; твърдението за липса на причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат; липсата на документ удостоверяващ вината на участниците в ПТП. Вземат становище по направените от ответника искания за ангажиране на доказателства по делото.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗД „Бул Инс“
АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения адв. К., оспорва като неоснователни и недоказани предявените искове. Твърди,че не бил установен механизмът на причиняване на ПТП и че вина за настъпване на процесното произшествие имала и починалата Т. И. Т., която не била поставила своя предпазен колан, нарушавайки правилата за движението по пътищата и съпричинявайки в изключителна степен вредоносния резултат. Не била доказана по никакъв начин вината на водача на другия лек автомобил П. И. Б., тъй като нямало влязла в законна сила присъда, решение, наказателно постановление или друг акт. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил завишен, а ищците не били претърпели никакви вреди, които да подлежат на обезвреда.
Не била налице и причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените от ищците вреди. По отношение на претендираните размери на обезщетенията за неимуществени вреди се позовава на разпоредбата на §96 ал.1 от ПЗР към ЗИД на КЗ/ДВ бр.101/2018г./, поради което счита, че максималния размер на това обезщетение следва да бъде не по-голям от 5 000лв.
Излагат се и доводи за неоснователност на претенцията за лихви, тъй като счита, че същите не се дължат от датата на увреждането, още повече, че претенцията пред застрахователя е била заявена на 13.11.2018г./повече от 10 месеца от настъпилото увреждане/. Претендира от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани или алтернативно да определи размери на обезщетенията в рамките на §96 ал.1 от ПЗР към ЗИД на КЗ/ДВ бр.101/2018г./. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.
373, ал.1 от ГПК, е постъпил допълнителен писмен отговор от ответното застрахователно дружество, с който се поддържат изложените в отговора на исковата молба доводи. Изложените в исковата молба доводи не били подкрепени с доказателства. Липсвала трайна, дълбока и емоционална връзка между починалата и ищците по делото.
В съдебно заседание се явяват упълномощените представители на страните, които поддържат вече изложените си доводи. В определения от съда срок по чл. 375, ал. 2 от ГПК, страните са депозирали писмени защити.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл.
377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Мицубиши“, модел “Каризма“, с д.к. № ******, обективиран в застрахователна полица №BG/02/117002640237, валидна от 09.10.2017г. до 08.10.2018г.
Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство на прокурор при ОП – Хасково от 09.01.2019 г. по пр. преписка № 64/2018 г., по описа на ОП – Хасково е ,че е образуваното ДП № 79/2018 г., описа на РУ на МВР – Хасково за това, че на 17.01.2018 г. на ПП I-8, при км 299+572м, след стрелбище „Диана“, по посока гр. Харманли, в землището на гр. Хасково, при управление на МПС – л.а. марка и модел „Мицубиши Каризма“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Т. И. Т. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,което е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НПК.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7 от 23.01.2018 г. на ОД на МВР – Хасково, че около 07:50 ч на 17.01.2018 г. на път П.П. I 8, км 299+572 водачът на МПС марка и модел „Мицубиши Каризма“, с рег. № ******– П. И. Б., с ЕГН **********, поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия (гъста мъгла, видимост 15 м и мокър асфалт) навлязла в лентата за насрещно движещият се л.а. „Форд Фиеста“, с рег.
№ ******, управляван от Т. И. Т., с ЕГН **********, в следствие на което се удрят и настъпва ПТП.
По делото е приет препис-извлечение от акт за смърт, изд. въз основа на Акт за смърт № 0048 от 18.01.2018г., изд. от Община Хасково, от който е видно, че смъртта на Т. И. Т., б.ж. на гр. Димитровград, е настъпила на 17.01.2018г.
От
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № ГРАОН18-60 от 24.10.2018 г., изд. от Община Хасково на А. И. Т., с ЕГН ********** се установява, че починалата Т. И. Т., с ЕГН ********** е нейна майка, а ищците И.П.П. и М.М.М. са нейни дъщери.
От
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 74 от 24.08.2018 г., изд. от Община Димитровград на Б.И.И., с ЕГН ********** се установява, че починалата Т. И. Т., с ЕГН ********** е негова сестра.