Решение № 1445 от 30.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1445 гр. Плевен, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И.а при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело № 20254430102131 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.

Т. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.Плевен, ул. „***“ № 2, чрез пълномощника си адв. П. И. П. против „***“ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.*** № ***, ет.***я, представлявано от С.Р.Я. и „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № ***, ет.***я, представлявано от И.М.Ш..

Делото е образувано като гр.д. 20241110152999 по описа на Софийски районен съд, като е изпратено по компетентност на Районен съд-Плевен.

Ищцата твърди, че на 19.06.2022 г. е сключила с „***" ЕАД договор за паричен заем № ***, по силата на който е получила в собственост сумата от 2718,10 лв., при доколкото си спомня годишен лихвен процент от 38,37% и ГПР в размер на 45,89%. Твърди се, че страните са договорили, че заемателят ще погаси кредита на 24 месечни вноски доколкото си спомня.

1

Сочи се, че съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се „задължава" в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения подробно описани в три точки. Ищцата твърди, че неясно защо, от същата дата към контракта се появява „Договор за поръчителство" сключен между втория ответник „***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище гр. София, бул. „***" ***, ***/абсолютно идентично с това на кредитора по сключения договор за заем № ***/. Ищцата се позовава на справка в търговския регистър, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „***" ЕООД, ЕИК: *** е заемодателят „***" ЕАД, ЕИК: ***. Твърди, че съгласно нарочно създадения бланкетен „Договор за поръчителство" - потребителят дължи доколкото си спомня възнаграждение за поръчителство в размер на 2279,54 лв., платимо разсрочено на вноски.

Твърди, че вноските „естествено" са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем № ***.

Ищцата сочи, че е потребител по смисъла на пар. 13, т. I от ДР на ЗЗП, тъй като тя е усвоила кредита за лични, нетърговски нужди. Сочи, че поради потребителското й качество, процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и ЗПК.

Ищцата твърди, че изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК тя не дължи изпълнение на вземанията за възнаграждение за поръчителство и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

2

Твърди се, че не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.

Твърди се, че договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на гаранция/поръчителство договорна лихва. Твърди се, че Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.

Ишщцата се позовава на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, че неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на три основания:

1. С договорения лихвен процент в размер на 38,37% се нарушават Добрите нрави.

2. Нарушават се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

3. Внася се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.

Излага доводи, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 38,37% се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

3

Сочи, че в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 38,37% годишно, към която следва да се добави скритата лихва уговорена по нарочно създадения договор за поръчителство, надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

Твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 38,37% не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като нарочно създаденото договорено възнаграждение за поръчителство представлява добавък към договорната лихва — скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Сочи, че вземането по договора за поръчителство към договора за предоставяне на потребителски кредит няма характера на реално дължимо възнаграждение за обезпечаване на кредита, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначално е уговорено без да притежава присъщите на реално обезпечение и характеризиращите го като такова обезщетителна и обезпечителна функции.

Излага аргументи, че кредиторът го е именувал „възнаграждение за предоставяне на поръчителство", за да преодолее ограничението по чл. 19, ал.

4 ЗПК тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Посочва, че търговецът си е гарантирал, че ще получи това вземане срещу предоставените в заем средства чрез създадените от него предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания за осигуряване на поръчител кумулативно с реалните обезпечения. Счита, че вземането е допълнителна и гарантирана за него икономическа облага, поради което то съставлява печалба за търговеца — скрита под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Счита, че договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на потребителската защита и на добрите нрави, тъй като тя не отговаря на действителните параметри по договора, с която следва да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите.

Твърди, че за да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на ЗКИ въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да 4 отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции и др. Ищцата излага аргументи, че след като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции — заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите.

Чрез предвиждането на допълнителни оскъпявания за неосигуряване на обезпечение или при осигуряване на нарочно създадени обезпечения, се твърди, че небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Сочи, че въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Посочва, че кредиторът изисква от потребителя да представи лично обезпечение. Сочи, че сключването на гаранционни търговски сделки от банките е уредено в чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за кредитните институции, като е поставено изискване за включването на дейността по обезпечаване на чужди задължения в лиценза на банката. Излага аргументи, че в банковата практика се изисква наредителят — бенефициер да учреди в полза на банката - гарант обезпечение чрез блокиране на гаранционната сума по специална сметка.

Сочи, че се използва механизмът банката да кредитира наредителя за сумата на банковата гаранция, който кредит се обезпечава по ред, определен от банката. Излага доводи, че единствено при първокласни клиенти банката може да издаде гаранция без да изисква обезпечение. Посочва, че освен това договорът за поръчка чрез издаване на банкова гаранция е възмезден, тъй като наредителят дължи на банката съответните такси и разноски по издаване на гаранцията. Твърди се, в клиентите на ответника са изолирани от банковото кредитиране поради ниски или липсващи доходи и имущество и/или налична вече задлъжнялост. Ищцата излага доводи, че на такива клиенти банките не биха отпуснали кредит и не биха издали банкова гаранция, за чието издаване 5 има още по-утежнени условия спрямо тези, поставяни при отпускането на заемен ресурс. Излага доводи също така, че ако бяха налице условия на този тип потребители да се отпусне банков кредит, те биха предпочели последния, който е с много по-ниски лихви в сравнение с лихвите на т.нар. „фирми за бързи кредити".

Ищцата счита, че нарочно създаденото обезпечение за неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение е загубило присъщата му обезщетителна функция, защото чрез него не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, Излага съображения, че такова договаряне противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и единствено при преценка за наличие на кредитоспособност да му предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на срока на кредита и наличния риск. Уговорка като процесната, според ищцата поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в прекомерен размер спрямо отпуснатия кредит, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК).

Ищцата счита, че представянето като възнаграждение за предоставяне на поръчителство за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.