Решение № 4429 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4429 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100511033 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 189539/10.06.2024 г. на ответницата Т. К. Н. срещу решение № 9368 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 54306/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, както следва: 351,45 лв., представляваща 1/2 от стойността на главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г.; 17,22 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 351,45 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г.; 19,20 лв., представляваща 1/2 от стойността на главница за възнаграждение за извършено дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 3,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за извършено дялово разпределение в размер на 19,20 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 7500/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2023 г.

Срещу горепосоченото решение е постъпила и въззивна жалба с вх. № 189534/10.06.2024 г. на ответника К. С. Н. в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено по 1 отношение на него, че дължи на ищеца сумите, както следва: 17,22 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 351,45 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г.; 19,20 лв., представляваща 1/2 от стойността на главница за възнаграждение за извършено дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 3,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за извършено дялово разпределение в размер на 19,20 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 7500/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2023 г.

Във въззивната жалба на ответницата Т. К. Н. се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като въззивницата оспорва да е потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот в рамките на исковия период при положение, че данните по делото сочат, че такова качество има другият ответник по делото К. С. Н., на чието име е открита индивидуалната партида за имота, явявайки се негов вещен ползвател. Поддържа, че на негово име са издавани още фактурите, изравнителните сметки и отчетите за дялово разпределение, поради което между него и ищеца е възникнало облигационното правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, позовавайки се на подадена от Н. молба - декларация за откриване на партида на негово име. Счита, че не дължи лихва за забава върху всяка от главниците за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение с оглед липсата на ангажирани доказателства да е изпаднала в забава, позовавайки се на чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., съгласно който потребеното количество топлинно енергия се дължи в 30дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, което обстоятелство не е установено от ищеца. Оспорва претенцията за цена на услуга за дялово разпределение, която представлявала вземане на трето лице, а не на „Топлофикация София“ ЕАД. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу нея искове в цялост. Претендира и разноски.

Във въззивната жалба на ответника К. С. Н. се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва да дължи лихва за забава върху всяка една от отделните главници за цена на топлинна енергия и цена на възнаграждение за извършена услуга за дялово разпределение, позовавайки се на чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., съгласно който потребеното количество топлинно енергия се дължи в 30-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, което обстоятелство не е установено от ищеца. Оспорва претенцията за цена на услуга за дялово разпределение, която представлявала вземане на трето лице, а не на „Топлофикация София“ ЕАД. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу нея искове в цялост. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на двете въззивните жалби, с който изразява становище за тяхната неоснователност 2 и моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваните части, като претендира разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Нелбо Инженеринг“ ЕООД не изразява становище по въззивните жалби.

В отделна писмена молба преди откритото съдебно заседание всеки от ответниците излага доводи за липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия поради отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.

Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или 3 пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от приетите по делото писмени доказателства – молба от 1991 г. на ДСК – „жилищно кредитиране“ за вписване на законна ипотека върху процесния имот за обезпечаване отпуснат на ответниците заем за жилищно строителство, списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. *********, ж. к.

„********* – Зона Г“, списък на етажните собственици към протокол от ОС и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.09.1990 г., който съгласно чл. 5 от същия е годен да прехвърли собствеността без да е необходима нотариална форма, се установява, че в рамките на исковия период ответниците са били собственици на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. „********* – Зона Г“, бл. *********, ет. 4. По делото няма данни към момента на осъществяване на придобивната сделка от 09.09.1990 г. купувачите по нея да са били в брак, поради което съдът прави извод, че същият е придобит от тях при условията на разделност, доколкото не е уговорено друго, като всеки един от тях е носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Следва да се отбележи, че направата на извод относно наличието на брачна връзка между тях не следва да се основава само на евентуално съвпадане на фамилните им имена, още повече, че по делото изобщо не са изложени твърдения в тази насока. Прави впечатление, че прехвърлителната сделка е осъществена значителен период от време преди исковия период, но по делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху имота, предмет на същата, поради което съдът прави извод, че включително и в периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. ответниците са били негови собственици. Действително, данните по делото сочат, че като титуляр на партида с аб. № 319984 е вписано името на ответника К. Н., за което свидетелстват представените изравнителни сметки и талони за отчет, върху които той се е подписал за клиент, но по делото не е представена изходяща от него декларация за откриване на партида на негово име, на каквато се позовава въззивницата Т. Н., за да се приеме, че отправяйки такава до топлофикационното дружество, между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия. В случая, не са ангажирани доказателства, че единствено той се явява фактически ползвател на жилището, както още се поддържа във въззивната жалба на ответницата, още повече, че данните по делото сочат, че имотът се обитава и от двамата, доколкото на адреса на същия те надлежно са получавали съобщения в рамките на заповедното и първоинстанционното производство. Отделно от посоченото, не се установява и наличието на учредено по надлежния ред в полза на К. Н. ограничено вещно право на ползване върху процесното жилище, в който случай той би отговарял за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово 4 разпределение с предимство пред т. н. „гол собственик“, в какъвто смисъл са останалите изложени с въззивната жалба доводи.