Решение № 362 от 24.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Плевен, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20264430200907 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0938000325 от 25.03.2026 г. на ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, на А. А. А., с ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес rp./с. гр.***. бул./ул. (ж.к) УЛ.АЛ.***, № 3. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро/ 200 лева/ и „лишаване от право да управлявам МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, които го обжалва в срок чрез адв.К.П. -САК-грСофия , като издадено в нарушение на закона.

Жалбоподателят се представлява от адв.П.-САК която твърди,че НП за незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени нарушения на административно производствените правила, поради следните съображения:

В наказателното постановление се твърди, че е използван звуков сигнал, предназначен за автомобили със специален режим на движение, но не се конкретизира ясно кога точно е бил използван, за какъв период от време и при какви конкретни обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, административно наказателна отговорност се носи при реално използване на специален сигнал.

Навежда доводи ,че в случая обаче административно наказващият орган е описал по-скоро наличие на устройство, без да са представени категорични доказателства за фактическото му използване по начин, който да съставлява нарушение.Излага становище за допуснати редица процесуални нарушения 1 при издаване на АУАН и НП.

За ответника – ОД на МВР- гр.Плевен,сектор ПП не се явява и не ангажират становище .

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.03.2026 г в 09:30 часа. в община ПОРДИМ, на ПП-3 (Гара Бяла Плевен - Луковит - Коритна - Ябланица -Ботевград), км. 67+022 с посока на движение към град Русе, управлява товарен автомобил Рено Трафик с регистрационен номер ***, собственост на фирма "А.М.Бургас Транс" ЕООД с булстат ***, като при движението си използва нерегламентирано звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение без да има това право нормативно регламентирано в чл. 91, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. При последващото спиране и извършената проверка на ПП-3, км. 62 в купето на автомобила се установи контролер за активиране и възпроизвеждане на различни звукови сигнали излъчвани от автомобили със специален режим на движение. Водачът ги активира и обясни, че му помагат в извършването на конвой на извънгабаритни пътни превозни средства, на които е съпровождащо лице. Водачът е сам в автомобила и е извършил следното нарушение :

1 ВОДАЧ. КОЙТО Е ПОСТАВИЛ ИЛИ ИЗПОЛЗВА УСТРОЙСТВО ЗА

ЗВУКОВ ИЛИ СВЕТЛИНЕН СИГНАЛ. ПРЕДВИДЕН ЗА АВТОМОБИЛИ

СЪС СПЕЦИИАЛЕН РЕЖИМ НА ДВИЖЕНИЕ. БЕЗ ДА ИМА ТАКОВА

ПРАВО с което виновно е нарушил/а чл.175 ал. 1 т.2 от ЗДвП.

Нарушителят е написал в АУАН,че няма възражение.Актът е съставен в присъствие на нарушителят и му връчен срещу подпис. Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от разпита на свидетелите: актосъставителят С. К. и св.Д. К. ,които преповтарят напълно изложеното от тях като фактическа обстановка в АУАН.Съдът кредитира техните показания като логични и непротиворечиви.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор Пътна полиция-гр.Плевен упълномощен упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021г.

Административно наказателното производство е образувано със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4028104 от 17.03.2026 г. от инспектор С. Л. К. в присъствието на свидетеля Д. К. К.. В АУАН и възпроизвеждащото го НП е посочено, че на 17.03.2026 г. около 09:30 ч. на първокласен път ПП-3 (Гара Бяла - Плевен 2 Луковит - Коритна - Ябланица - Ботевград), при км 67+022 в посока гр. Русе, доверителят ми е управлявал товарен автомобил „Рено Трафик“ с per. № А 1643 РМ, собственост на „А. М. Бургас Транс“ ЕООД, като при движението си е използвал нерегламентирано звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право съгласно чл. 91, ал. 1, т.

3 от ЗДвП. Посочено е също, че при последващо спиране и извършена проверка на ПП-3, км 62, в купето на автомобила е установен контролер за активиране и възпроизвеждане на различни звукови сигнали, като водачът е обяснил, че извършва конвой (ескорт) на извънгабаритно пътно превозно средство в качеството на съпровождащо лице.

В откритото съдебно заседание, проведено на 02.07.2026 г., съдът разпита единствения явил се свидетел - Д. К. К. (полицейски служител, посочен като очевидец в АУАН). От показанията на свидетеля се установиха следните решаващи факти:

Автомобилът, управляван от жалбоподателя, е бил пилотен автомобил (съпровождащ бус), осъществяващ законен ескорт на извънгабаритен товар.

Свидетелят потвърждава, че автомобилът е имал монтирани жълти светлини (блицове), но полицейските служители не са възприели дали същите са били включени, тъй като автомобилът е преминал покрай тях и не са имали директна видимост към предната му част. На изричния въпрос на съда дали проверяващите са се убедили, че автомобилът е със специален режим на движение, свидетелят категорично отговаря: „Не сме се убедили, че автомобилът е със специален режим. Беше чисто бял бус, нямаше признаци на автомобил със специален режим . Относно възприетия звук свидетелят заявява единствено, че е чул звуков сигнал, който субективно му е „наподобявал този на служебните коли", като помислили, че е колега полицай, който ги поздравява.

По делото съдът не костатира да е извършено изземване на контролера или на каквото и да било звуково устройство като веществено доказателство по реда на ЗАНН/НПК (в АУАН като иззето доказателство е отбелязано единствено СУМПС); не е съставен протокол за техническо състояние; липсват аудиозаписи или експертно изследване на акустичните и честотните характеристики на устройството.

Съдът констатира СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ при ИЗДАВАНЕТО НА АУАН И НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

На първо място съществува неяснота и противоречие относно мястото на нарушението (чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН).Изискването за точно и безпротиворечиво посочване на мястото на извършване на нарушението е императивен реквизит от съдържанието както на АУАН (чл. 42, т. 3 ЗАНН), така и на наказателното постановление (чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН). В обстоятелствената част на оспореното НП са посочени две взаимно изключващи се и пространствено отдалечени локации: от една страна се твърди, че деянието е извършено на път ПП-3 при км 67+022 в посока гр.

Русе, а от друга страна се посочва, че проверката и установяването на контролера са извършени на км 62. Липсата на ясна пространствена индивидуализация на изпълнителното деяние нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере къде точно според наказващи» орган е осъществен 3 съставът на нарушението.

Съдът констатира неконкретизирано обвинение и смесване на формите на изпълнителното деяние по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП съдържа две самостоятелни, алтернативни форми на изпълнително деяние - „поставил“ или „използва“ устройство за звуков или светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим. В диспозитива на АУАН и НП административно наказващият орган бланкетно е възпроизвел дизюнктивния законов текст:

„водач, който е поставил ши използва устройство... ", без да уточни кое точно от двете деяния вменява на лицето: - Ако се твърди „поставяне“ (монтаж) - в преписката липсват каквито и да било фактически данни кога, къде и от кого е монтирано устройството, още повече че автомобилът не е лична собственост на водача, а на търговско дружество („А. М. Бургас Транс“ ЕООД); - Ако се твърди „използване“ - липсва описание на продължителността, режима, начина на задействане и конкретния генериран звук по време на управление на МПС. В случая оставя неясно както за наказаното лице, така и за съда, кои фактически положения наказващият орган е приел за безспорно установени и инкриминирани, както и за какво нарушение точно е наказан жалбоподателя – това смесване лишава акта от необходимата яснота и води до съществено нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и нарушаване правото на защита на жалбоподателят.

Не е посочен точно извършителят на нарушението констатират се несъответствие в идентификацията на лицето (чл. 42, т. 6 и чл.

57, ал. 1, т.

4 от

ЗАНН).В АУАН и НП лицето е индивидуализирано с имената „А. А. А.“, докато съгласно официалните документи за самоличност и подадената жалба действителното име на жалбоподателя е А. А. А..

Макар разликата в една буква да би могла да се третира като техническа неточност, натрупването на процесуални дефекти в актовете на наказващия орган сочи на повърхностно и формално провеждане на административно наказателното производство в разрез с изискванията на чл. 52, ал. 4 и чл. 53 от ЗАНН и води до нарушаване правото на защина на жалбоподателят.

В административно наказателното производство доказателствената тежест за установяване на всички обективни и субективни елементи от състава на твърдяното административно нарушение лежи изцяло върху административно наказващия орган. Наказателното постановление може да бъде потвърдено само ако фактът на нарушението и авторството на дееца са доказани по несъмнен и категоричен начин, като всяко недоказано обстоятелство или неустранимо съмнение се тълкува в полза на наказаното лице. В настоящия случай АНО не е провел пълно и обективно доказване.

Липса на доказателства относно естеството и предназначението на звуковия сигнал.

Съгласно легалното определение на чл. 91, ал. 1 от ЗДвП и чл. 34 от ЗДвП, специалният режим на движение е правно и технически дефиниран комплекс, изискващ подаването на специален светлинен сигнал (синя/червена проблясваща светлина) и специален звуков сигнал с точно определени параметри.

За да бъде осъществен съставът на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, не е достатъчно 4 да е възпроизведен какъвто и да е силен звук, клаксон или стандартен акустичен тон, а е необходимо устройството да е предназначено и да възпроизвежда именно звуков сигнал, нормативно предвиден за автомобили със специален режим на движение.

По делото липсват каквито и да било годни доказателства за вида и параметрите на сигнала: - Намереното в купето устройство/контролер не е иззето като веществено доказателство по реда на чл. 42, т. 10 от ЗАНН; - Не е назначена и изготвена съдебно-техническа или акустична експертиза, която да установи техническите характеристики, честотата, децибелите и предназначението на устройството; - Описанието на контролера се изчерпва с общи твърдения на проверяващите полицаи. Тяхната субективна преценка, че сигналът „наподобявал служебните им коли ", представлява единствено предположение, което не може да замести преките материални и технически доказателства. Специфика на дейността по съпровождане на извънгабаритни товари. Както свидетелят К. потвърди в съдебно заседание, процесният автомобил е осъществявал съпровод (конвой) на извънгабаритно пътно превозно средство. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗДвП превозните средства, които поради естеството на дейността си представляват опасност или препятствие, се обозначават с жълта проблясваща светлина. Употребата на предупредителни устройства и контролери за оповестяване при извънгабаритен транспорт не представлява самоволно присвояване на специален режим по чл. 91, ал. 1 от ЗДвП. След като свидетелите не са установили специален звуков сигнал с характеристиките на такъв за спешни/полицейски нужди, обвинението остава изцяло недоказано.