Определение № 3058 от 12.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3058 гр. Варна, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501007 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 21720/17.03.2026 г. на В. Д. П. с ЕГН **********, чрез адв. Д. А. срещу определение рег. № 3008/23.02.2026 г. по гр. д. № 20243110109752 по описа за 2024 г. на 48 състав на ВРС, с което е оставена без уважение молба вх. № 104466/15.12.2025 г., подадена от жалбоподателя за изменение по реда на чл.

248 от ГПК на определение рег. № 16276/21.11.2024 г. по гр. дело № 20243110109752 по описа на ВРС, с което в негова тежест са възложени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се навеждат оплаквания, че съдът не се е произнесъл по направеното от ответника възражение, че той не дължи разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Посочва, че самият факт на подаване на заявлението за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка в общината не е достатъчно да обоснове правен интерес от завеждане на иск за собственост. Искът е бил предявен преждевременно, тъй като не е бил издаден констативен нотариален акт. Ответникът и не се е снабдявал с акт за собственост.

Процедурата по административен ред не е била довършена. Така той не е оспорвал правото на собственост на ищцата. Тя е имала възможност да предприеме други действия, с които да препятства процедурата. Била е уведомена за подадената молба-декларация, като е имала възможност да направи възражение, което е можело да възпрепятства издаването на КНА.

Към момента на завеждане на иска не е имало издадено удостоверение от Община Варна, не е имало и издадено удостоверение от Областната администрация, нито е била заверена молбата-декларация по надлежния ред. Препис от исковата молба той е получил на 19.09.2024 г., а още на 16.08.2024 г. вече е бил оттеглил заявлението до Община Варна за заверка на молба-декларация, подадена от него на 19.07.2024 г. Счита, че правният спор е бил само хипотетичен. Такъв интерес би бил реален ако ответникът се беше снабдил с документ за собственост.

Моли се за уважаване на жалбата и въззивният съд да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт на районния съд. В условията на евентуалност, моли съда да не присъжда на насрещната страна разноски за настоящото частно производство.

1

В срока по чл. 276, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от В. Ф. В., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Цитира се практика на ВКС, според която когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са направени поради новонастъпили обстоятелства, след депозиране на исковата молба в съда, ищецът има право на разноски. Според нея ответникът й оспорва собствеността с действието си по иницииране на производство по придобиване на имота, на основание твърдения за изтекла в негова ползва придобивна давност. Обяснението му, че е допуснал грешка в идентификатора на имота не е подкрепено с никакви доказателства, които да опровергават, че поведението е с цел избягване на съдебен процес.

Оттеглянето е направено след образуване на делото. Производството по делото е прекратено поради промяна в обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска.

Моли съда да остави без уважение жалбата, както и да бъдат присъдени разноски в настоящото производство.

Жалбата е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, в установения от закона срок.

За да се произнесе съдебният състав взе предвид следното:

Исковото производство е образувано по предявен на 02.08.2024 г. от В. Ф. В. против В. Д. П. отрицателен установителен иск за собственост, по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че последният не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна.

Ищцата твърди, че притежава правото на собственост върху поземления имот по наследяване от своя баща Ф. А. Я.. Посещавала имота периодично-всяка година през лятото, но не го обработвала. При посещение в Община Варна било връчено писмо от 26.07.2024 г., с което я уведомяват за започнала по искане на ответника процедура за снабдяване с нотариален акт за придобиване на имота по давност. Именно с депозираното заявление от В.

Д. В. В. обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В отговор В. Д. не е оспорил, че ищцата е собственик. Въвел е възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй като на 16.08.2024 г. е оттеглил подаденото от него заявление до Общината за заверяване на молба-декларация, с твърденията, че е допуснал техническа грешка при индивидуализацията на имота, изтегляйки всички подадени документи и преустановявайки процедурата по подаденото заявление за заверка на справка-декларация.

Според разписката към съобщението от 18.09.2026 г. (лист 35 от делото на ВРС), към което е приложен препис от исковата молба, то е получена от ответника на 19.09.2024г.

От справка от Община Варна рег. № АУ071410ВН_015ВН от 06.11.2024 г. (лист 49 от делото на ВРС) и заявление рег. № АУ071410ВН_006ВН от 16.08.2024 г. (лист 51 от делото на ВРС) е видно, че със заявление от 19.07.2024 г. В. П. е поискал заверка на молбадекларация и издаване на удостоверение от кмета на Община Варна, които да му послужат за снабдяване с КНА за собственост върху процесния имот. На 19.08.2024 г. ответникът е поискал да изтегли всички документи.

С определение № 14184/14.12.2024 г. ВРС е прекратил производството по делото, като недопустимо, поради липса на интерес от предявения иск. Разпоредил е да се връчи препис на ответника от молба на ищцата от 20.11.2024г., с която тя е отправила искане за присъждане на разноски по делото.

С определение рег. № 16276/21.11.2025 г. ВРС е осъдил В. Д. П. да заплати на В. Ф. В. сумата от 654,76 лева (334.77 евро) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С „частна жалба“ с рег. № 104466/15.12.2025 г. (по същността си молба по чл. 248, ал.

1 от ГПК) В. Д. е оспорил присъдените разноски, като недължими и е поискал изменение на определение № 16276/21.11.2025г .С определение № 752/11.02.2026г. по ч.гр.д. № 254/2026г.

2 на ВОС съдът е прекратил производството по в.ч.гр.д. и го е върнал на ВРС да се произнесе по искането на ответника по чл. 248 от ГПК.

С определение рег. № 3008/23.02.2026г. ВРС е оставил без уважение искането, обективирано в „частна жалба“ с рег. № 104466/15.12.2025 г. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на определение рег. № 16276/21.11.2025 г., с оглед дадените указания от ВОС.

Предмет на инстанционен контрол по настоящото дело е определение рег. № 3008/23.02.2026г. на ВРС.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата за случая законова регламентация, намира следното:

Отговорността на ответника за разноски по дело е изградена изцяло върху идеята на законодателя за неоснователно предизвикване на делото. Най-общо, за да се освободи ответникът от плащането на разноски в полза на ищеца се изисква да не е дал повод за образуване на делото, да е признал иска /да не оспорва правата/, при реално направени и доказани от ищеца разноски /по арг. на чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ГПК/.

Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за допустимостта на иска от категорията на абсолютните. Правният интерес трябва да е налице не само към момента на завеждане на иска, но и през цялото развитие на процеса. По-късното (след предявяването на иска) отпадане на правния интерес има за последица погасяването на правото на иск и е пречка за по-нататъшното развитие на процеса. Така, ако ответникът оспорва правото на собственост на ищеца и това предизвика образуване на съдебно дело (тъй като ищецът има интерес да защити спорното си право), но по-късно в хода на процеса ако отпадне правният интерес, разноските ще се дължат от ответника. Тогава отпадането на интереса от иска е в резултат поведението на ответника.

По настоящото дело се е развила именно гореописаната ситуация.

Важно е да се уточни, че по делото има влязло в сила определение № 14184/14.12.2024 г., с което производството по делото е прекратено, като е установено, че към датата на неговото постановяване не е бил налице правен интерес от предявения отрицателeн установителен иск за собственост. С оглед целите на настоящото производство съдът изследва единствено въпросите: ответникът станал ли е причина за образуване на делото, респективно и в тази връзка - бил ли е налице правен интерес от завеждането му и ако да - каква е причината за по-късното отпадане на ищцовия интерес.

Съгласно ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правният интерес от отрицателен установителен иск може да е налице както когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, както и когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

От данните по делото се установява, че преди завеждане на иска за собственост в съда – 02.08.2024 г., ответникът П. е предприел действия, насочени към снабдяване с нотариален акт за собственост за спорния имот, подавайки на 19.07.2024г. искане за заверка на молба-декларация и за издаване на удостоверение за придобиване на право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка. Макар по-късно, по делото ответникът да твърди, че е била допусната грешка, той потвърждава, че действията му пред Общината са били насочени към издаване на констативен нотариален акт за същия имот.

Аргументите, че КНА в крайна сметка не е издаден са неотносими по спора. Подаването на заявление с тази крайна цел, дава основание да се направи извод, че ответникът претендира да е носител на право върху спорния обект. Последното е достатъчно, за да обоснове правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от страна на ищцата, която твърди да притежава изключително право върху имота. В този смисъл не е необходимо ищецът да изчаква да приключи процедурата по обстоятелствена проверка пред нотариуса, за да заведе иска си. Правото му е било вече застрашено. Видно, именно 3 предприетите от ответника действия са дали повод на ищеца да предяви иск за защита на правото му. Последващото оттегляне на заявлението до Общината от страна на ответника, макар и да предхожда получаването на препис от исковата молба, не променя обстоятелството, че с първоначалното си поведение той е предизвикал спора. Последващото му поведение не е достатъчно да го освободи от отговорност, тъй като се касае за новонастъпили обстоятелства, които не могат да се вменят в тежест на ищцата.

Аргументите, че В. В. е могла да защити правото си по друг ред са несъстоятелни, тъй като законът предоставя право на избор. Такава защита по съдебен ред е за предпочитане пред защитата по възражението срещу подаденото заявление до Кмета на Общината, защото спорът за собствеността се решава по един окончателен начин.

С оглед гореизложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Производството по чл. 248 от ГПК има за задача да отстрани порок на съдебния акт, който не се отразява на неговите валидност, допустимост и правилност, както и не се променя решаващата съдебна воля. В този смисъл постановеното определение по чл. 248, ал.

3 от ГПК няма самостоятелен характер, а единствено спомагат за проявление в правния мир на действието на основното решение/определение. В практиката на ВКС няма колебание, че извършените от страните процесуални действия в производство по чл. 248 от ГПК не обуславят възникване на отделно и самостоятелно задължение за възлагането на разноски (Определение № 579/26.06.2020г. на ВКС по гр. д. № 1342/2020 г., III г. о., ГК). В настоящото производство, имащо за цел да провери постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение също не следва да се присъждат разноски. Поради изложените съображения претенцията на В. В. за присъждане на разноски не следва да бъде уважена.