Решение № 1683 от 12.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1683 гр. Варна, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20223110203942 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Еурокоптер“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 660354-F671948/05.09.2022г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 от ЗДДС.

Въззивното дружество не оспорва фактическите твърдения на наказващия орган, но заявява, че управителят е бил в невъзможност да се завърне на територията на страната поради обстановката в Украйна, както и че пълномощникът на дружеството също е бил възпрепятстван да изпълни своевременно процесното задължение. Излага доводи за маловажност на случая. Моли административното наказание да бъде отменено на това основание, като се позовава на съществуваща съдебна практика.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено. Намира, че не са налице условията за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя 1 разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Санкционираното дружество било регистрирано в Търговския регистър на 14.07.2022г., с предмет на дейност: производство, продажба и сервизно обслужване на безпилотни летателни апарати; оказване на услуги по приложение на безпилотни летателни апарати; вътрешна и външна търговия и др.

На 26.07.2022г. била издадена фактура с № 0000000001 с доставчиквъззивното дружество и получател- ЕТ „Матеев-Петко Матеев“гр.Търговище. Фактурата била издадена за сумата от 50 000 лева, представляваща аванс за продажба на технически части. Фактурата не била анулирана, като обективираната в нея сума постъпила по разплащателната сметка на дружеството на датата на издаване на документа. Въпреки това до 02.08.2022г. дружеството не подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП-Варна. Такова било подадено на 03.08.2022г.

Във връзка с подаденото заявление за задължителна регистрация, с Резолюция за извършване на проверка №032692203261567/04.08.2022г. на началник сектор при ТД на НАП-Варна било възложено извършването на проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. Проверката била извършена от св.Т. С.-инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, която установила наличието на основания за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС и на 11.08.2022г. издала Акт за регистрация по ЗДДС, в който разпоредила дружеството да се регистрира по посочения закон.

Проверяващата обаче констатирала, че срокът за подаване на заявление за регистрация е бил до 02.08.2022г., а заявлението е подадено от дружеството след изтичането на установения за това срок и отразила констатациите си в Акта за регистрация по ЗДДС. Във връзка с тези констатации на 17.08.2022г. св.С. съставила и акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че като данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000лв. или повече, достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнало този оборот. Актът бил съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 05.09.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Еурокоптер” 2

ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за неизпълнение на административно задължение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Т. С. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията й кореспондират и на приложените писмени доказателства (сред които с най-голямо значение са: Фактура от 26.07.2022г., Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № от 03.08.2022г., СправкаПриложение 1 и др.), които позволяват фактическата обстановка да бъде установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени с а в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни органи, видно от приложеното копие на Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Действително, в НП не е посочена изрично датата на извършване на нарушението. Непосочването на конкретната дата на самото извършване на нарушението в случая обаче не представлява съществено процесуално 3 нарушение, след като е изписан изрично крайният срок до който е следвало да бъде депозирано заявлението за регистрация по ЗДДС, откъдето следва извода, че датата след изтичане на този краен срок е тази на извършване на нарушението.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС /в редакцията, в сила към момента на извършване на нарушението и действаща и понастоящем/ задължава всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

По силата на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС данъчно задължени лица са всички лица, които извършват независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като такава е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги и др. Като търговско дружество, развиващо дейност, „Еурокоптер“ ЕООД несъмнено представлява данъчно задължено лице по смисъла на цитираната норма. От приложената фактура от 26.07.2022г. се установява, че на датата на издаване на документа облагаемият оборот на дружеството е достигнал визирания в чл.96, ал.1 от ЗДДС минимален размер, като е възлизал на 50 000 лева. Облагаемият доход е достигнат на една дата и следователно- за период по-кратък от два последователни месеца. При това положение за дружеството, като данъчно задължено лице, е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 7 дни от датата, на която е достигнат оборотът, в случая- до 02.08.2022г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че това задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а след изтичането му- на 03.08.2022г. При това положение съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на описаното в наказателното постановление неизпълнение на административно задължение от страна на дружеството-жалбоподател.

Доводите в жалбата за невъзможност на представителите на дружеството да изпълнят своевременно процесното задължение са твърде неконкретизирани и непридружени от каквито и да било доказателства, поради което и не са от естество да обусловят отпадането на административнонаказателната отговорност на дружеството.

4

Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба , като е наложил наказание по реда на чл.178 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание за данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация в установените по този закон срокове, какъвто е и процесният случай.

Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение обаче съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за минимално просрочване, тъй като заявлението за регистрация е било подадено на следващия ден след изтичането на законоустановения срок.

Константна е практиката на съдилищата по отношение приложението на чл.

28 от ЗАНН, която приема, че закъснение за подаване на декларация или заявление, което е в рамките на 5 до 7 дни, след изтичане на крайния срок, още повече по инициатива на задълженото лице, се явява пренебрежимо кратко за да бъде санкционирано, вместо нарушителя да бъде предупреден, съобразно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН (каквото становище е изразено например в Решение № 2090 от 4.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2171/2019 г.). Същевременно липсват данни д ружеството да е било санкционирано за други нарушения на данъчното законодателство. Поради това съдът намира, че допуснатото нарушение е инцидентна проява в дейността на дружеството. Процесното административно задължение освен това е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство.

При това положение санкция от 500 лева очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде възприета като справедлива.

Предвид изложеното, с оглед особеностите на случая съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно. Неоснователният отказ на наказващия орган да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това обуславя отмяната на наказателното постановление поради противоречието му със закона.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на наказващия орган, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима поради характера на обществените отношения, охранявани с нарушената норма.

Недопустимо е принципното изключване на приложимостта на чл.28 от ЗАНН по отношение дадена категория административни нарушения само поради обстоятелството, че същите са такива на просто извършване или поради значимостта на нарушените норми. Всяко отделно административно нарушение, независимо от неговия вид, се отличава с индивидуална тежест, която може да го характеризира като типично или като маловажно такова и която следва да бъде отчетена в настоящото производство. Следва да се отбележи, че в практиката си съдилищата трайно приемат, че и „формалните“ 5